Да станеш себе си

Защо е толкова трудно да намериш себе си? Живей себе си; излъчвай себе си; бъди себе си - как да го направиш?

В началото израствате в този свят с представа за това какви са хората. И този образ ви се натрапва от вашите родители, традициите, литературата, религията и т.н. Тези идеи висят във въздуха около вас и вие се идентифицирате с тях.

Какво е това представа? Че не си наистина добър или красив като човек. Понякога се нарича теория на лака: това, което наричаме цивилизация, е външен слой. Всички правила на нашето общество, всички закони, духовни предписания и така нататък са необходими, за да може човек да се държи донякъде прилично. Без тези правила идеята е, че човекът е егоистично животно, което мисли само за себе си. „Homo homini lupus“ е добре позната латинска поговорка: „Човек за човека е вълк“.

Мнозина са се идентифицирали с този образ. Стриктното спазване на правилата обаче води до потискане на всички чувства и влечения, които поради това се деформират. Неспособността или невъзможността да изразите себе си води до гняв, негодувание и неудовлетвореност във всички области. В резултат на това хората наистина започват да вярват, че са лоши и това е начинът, по който системата се поддържа. Така че представата за себе си, която сме дошли да усвоим, е: като следваме правилата, може да изглеждаме добри, но по същество не сме добри.

Какво правите, когато имате такава представа за себе си? Тогава си мислите: „Не трябва да се показвам, защото истинската ми същност е лоша, трябва да се адаптирам. Трябва да потискам собствената си природа.“ Идеята, че не ти е позволено да бъдеш себе си, че трябва да се потискаш, защото всъщност не си добър, има много дълбок смисъл. Целият процес на израстване, възпитание и ставане на възрастен всъщност е насочен към това: да потиснеш своята същност, детето в себе си, защото тази природа е егоистична и извън контрол и трябва да бъде потисната, трябва да бъде оформена. А адаптирането и ученето да се съобразявате със съществуващите правила, със съществуващия свят е добро. Ако в крайна сметка го направите, ще бъдете успешен възрастен.

Тази идея е в противоречие с всичко, на което ни учи духовността. Духовността е внимание към това, което е вътре в човека. Важно е това, което е вътре. В този интериор има нещо много красиво, нещо чисто и добро, което се вижда, което може да се приеме, особено от себе си. Поради обучението, което сте преминали, обикновено отнема много време, за да приемете това.

Помислете за следното. Виждате нещо красиво: цвете, звезди, прекрасен пейзаж. Или чувате красива музика. Мислиш си: колко красиво е това. Осъзнайте това: красотата, която изпитвате, когато гледате цвете, е във вас. Ако тази красота не беше във вас, нямаше да можете да се насладите на тази красота извън вас. Животно, което гледа цвете, например куче, не изпитва красота. Кучето просто вижда нещо и си мисли: мога ли да го изям, да, не; на какво мирише? И това е всичко. Преживяването на красотата е възможно само защото тази красота вече е във вас: вие сте тази красота. И от това преживяване на красотата възниква дълбоко взаимодействие. В момента, в който изпитате, че Земята, морето, природата са красиви, или се насладите на присъствието на животно, вие давате нещо. Цветето се чувства видяно, осъзнава собствената си красота.

Да видиш и изживееш красотата означава да споделиш собствената си красота. Да възприемаш красотата и да излъчваш нейното осъзнаване е акт на съзидание. В момента, в който си докоснат от нещо красиво, ти твориш. Така че цялата красота, която виждате, вече е вътре във вас. Какво означава това? Това просто означава, че сте красиви отвътре. Всяко човешко същество се ражда с чувство за красота, чувство за истина, чувство за доброта. Всичко идва от това, което наричам душа: душата на човек.

Но ако мислите, че сте лоши отвътре, че трябва да се потискате, че трябва да се адаптирате към правилата на това общество, че не можете да се откроите, какво правите? Потискате душата си. Самата идея, че човекът е зъл отвътре, води до това, че душата е потисната и не може да се прояви в този свят. А какво е последствието? Че човечеството не цъфти, че човечеството не живее от душата, а от страха. И какво правите, когато ви е страх: искате да контролирате живота, да контролирате хората и ситуациите, искате да играете шефа. Това се случва със света. Човечеството е шефът. Живеем във време, наречено „антропоцен“: времето, когато хората заемат непропорционален дял от този свят, а животните и растенията се изместват все повече. Това поставя всичко под напрежение.

Въпреки всичко, което човек притежава, всичките му големи градове, индустрии и технологии, човекът не е щастлив. Защо? Защото си мисли, че е лош. Вътре той не вярва в себе си. Той се състезава, продължава да гради, завладява света. Той потиска и нарушава природата и тази планета. Ето защо е толкова важно хората да се обърнат навътре, да си кажат „да” и да спрат да се съдят. Казвайки „да“ на себе си, приемайки себе си напълно, вие се освобождавате от страха и любовта започва да тече. Вие отново изживявате собствената си красота, вашето чувство за истина, което се изразява във вашата интуиция и знаете какво е правилно. Ще живеете и ще действате от сърцето си.

Освободете се от страха, че не сте добър, освободете се окончателно.

Спрете да се потискате, бъдете себе си. Станете себе си.

Това започва с обръщане навътре, защото там се намирате. Не сте в света около вас.

Вие не сте вашата кола, вашият дом, вашата връзка или вашата работа.

– Вие сте себе си.

© Герит Гилен

19.12.2021

Превод Т. Темелкова