Защо е нужна калиграфия

Буквар от 1959 г. Лесно ще забележим, че сега калиграфията просто е изключена от учебния процес. Тогава се запитах: ЗАЩО? А ето какво намерих в интернет:

През 80-те години на миналия век най-голямата японска компания, участваща в производството на битова и професионална електроника, започваща да преминава към нанотехнологиите, провежда интересен експеримент в много страни. Търсиха какви техники могат да се използват в този регион и в тази култура, за да подготвят специалисти на бъдещето в различни направления.

Програмата беше дълга. Финансирана бе над 10 години. Когато събрали данните, организаторите на експеримента били шокирани. Всички изисквания включвали предимно калиграфия. Затова компанията препоръчала въвеждането на калиграфия от 1-ви до 11-ти клас във всички училища и университети, независимо от специалността на учебното заведение. За да се формират тези качества, които биха се изисквали от бъдещите професионалисти в областта на иновативните технологии.

Ето още един интересен факт от съвременния японски живот. Много големи компании в Япония канят на обедна почивка учители (сенсей) по калиграфия, които се занимават със служителите в  по половин час на ден. Ръководителите на компанията смятат тази много евтина дейност за полезна не само за здравето, но и за развитието на творческия потенциал на професионалистите.

И никой не може да оспори, че японците са най-ефективната нация, както и най-напредналите и креативни в областта на иновативното развитие. Със сигурност заслугата не е само на калиграфията. Но е съвсем очевидно, че това е резултат от внимателното отношение на японците към своята история, традиции и корени, към духовното и физическото здраве на нацията.

Китайските специалисти разглеждат тази тема от още по-неочаквана гледна точка. В статията си „Калиграфия и здраве“ професор Юан Пу от Пекинския институт за графична комуникация разказва за влиянието на калиграфията върху мозъчната дейност като цяло и дори върху продължителността на живота. Счита се, че от всички видове произволни действия актът на писане е най-тежък и трудоемък.

Положението на пръстите, дланите и китките за правилния обхват на писалката, правилното положение на китките и ръцете във въздуха при писане, движенията на писалката - всичко това не само тренира мускулите на ръцете и нервите, но и влияе на всички части на тялото: пръсти, рамене, гръб и крака. Калиграфските упражнения по същество напомнят на гимнастиката ци гун, която „променя физиката, раздвижва ставите. "Този процес влияе на психическото и физическото здраве, развива по-тънките мускули на ръката, стимулира мозъчната функция. Процесът на писане също възстановява правилното дишане.

Калиграфията принуждава десния дял на мозъка да усеща правилността на линиите, структурата на симетрията, ритъма и темпото, развива вниманието, наблюдателността и въображението. Юан Пу стига до заключението, че учениците, които изучават калиграфия, възприемат и запомнят информация много по-бързо от другите. А фактът, че калиграфията удължава живота е научно доказан факт. Съвременният калиграф Су Зусян е живял 110 години, Дон Шупин е живял до 94 години. Създателят на шрифта Ци Гун, модерна калиграфия, бивш член на Китайската калиграфия, живя 95 години.

Друг китайски специалист, професор Хенри Као, прави още по-смели изводи въз основа на проучванията си: почти няма заболявания, които да не могат да бъдат излекувани с калиграфия. Резултатите показват, че пациентът, занимаващ се с калиграфия изпитва релаксация и емоционално спокойствие, изразено в стабилно дишане, по-бавен пулс, понижаване на кръвното налягане и намаляване на мускулното напрежение. Подобряват се ответната реакция, способността за разграничаване и идентифициране на фигури, както и способността за ориентиране в пространството.

Практическите и клинични проучвания показват положителните ефекти от лечението с калиграфски букви при пациенти, страдащи от аутизъм, дефицит на внимание и хиперактивност.

Освен това се развива способността за логическо мислене, разсъждение при деца с ниска умствена изостаналост; укрепване на паметта, концентрацията, ориентацията в пространството и координацията на движенията при пациенти с болестта на Алцхаймер. В същото време методиката е успешно приложена при лечение на болни с психосоматични разтройства, при хипертония, диабет и такива всихични заболявания като шизофрения, депресия и неврози: подобрява се техния емоционален фон.

За сравнение: в модерно съвременно руско училище се отделя по един час седмично за краснопис, а в лицея в Царско село Александър Сергеевич Пушкин практикувал калиграфия 18 часа седмично.

Но не само на Изток и в Европа изучават влиянието на калиграфията върху здравето. Руските специалисти отдавна знаят ефекта му върху човешкия организъм. В продължение на 15 години в Санкт Петербург имаше калиграфска школа, създадена от група ентусиасти за деца с умствени недостатъци. Образователният процес в него се основава на руски методически материали от XIX век.

Основният принцип на този процес бил следният: преди да се практикува наука, изкуство и занаяти, е необходимо да се положи здрава основа с калиграфия – основа, състояща се от три важни елемента: търпение, умение за работа и волеви импулс. На учениците от 1-ви до 11-ти клас било забранено да ползват химикалка. Всеки урок започва с 15-минутно занятие  по калиграфия. Резултатът бил очевиден към 7-8 клас.

Експертите, гледащи творбите на учениците и не вярвали, че деца с умствено и физическо отклонение могат да пишат по този начин – толкова красиво, ясно и подредено. При тези деца са открили умения по математика, поезия и изкуство. След завършването на училище много от тях отишли в най-добрите университети в Санкт Петербург и получили стипендии за образование в чужбина. Някои от децата все пак били инвалиди.

Художниците използват за калиграфията различни поетични сравнения и определения. Някои виждат замръзнала музика и нейния ритъм в изкусно написаните букви, други виждат пластиката на танца.

Някога сърдечният ритъм на епохата е бил нормален, здрав. Сегашните неритмични амплитуди свидетелстват по-скоро за тежка болест.

 Валерий Буторин