Техника за освобождаване от проблеми и илюзии.

 

 

Всички проблеми могат да се решат и можем да се избавим от всички илюзии, тъй като те са създадени изкуствено и не са необходима част от живота. Светът, който възприемаме, по своята същност се явява всеобща виртуална реалност, която непрекъснато е създавана от нашите мисли, желания, вярвания, убеждения и т.н., в т.ч. и от онези, които проявяват своята активност в подсъзнанието. Всеки от нас създава около себе си „своя реалност“, наречена „мой живот“, затова и има възможност да я промени.

Техниката за освобождаване от илюзията за отделеност е проста, универсална и мощна практика за просветление, отстраняваща всякакви проблеми и илюзии на материалното съществуване, които възникват от базовата Илюзия за Отделеност.

Илюзията за отделеност започва с идеята „аз мога да бъда отделен от Бога“ (от Истината, Източника, Твореца, Любовта, Блаженството, Вечността и т.н.). След това тази идея, благодарение на вярването в нея, поражда всички останали илюзии – целият този илюзорен свят, включително тялото и всичко останало, което се възприема като множество отделни форми, явления и събития, включително раждане, болести, страдания, смърт, реинкарнация и т.н. – във всичките им многобройни разновидности.

На практика илюзията за отделеност НЕ СЪЗДАВА РЕАЛНА ОТДЕЛЕНОСТ, но води до ПРЕЖИВЯВАНЕ на тази отделеност като РЕАЛНА. В такъв момент ние губим преживяването на истината, т.е. ние повече не чувстваме Единството с Бога: любов, вечност, блаженство, покой, безметежност, радост, щастие и т.н.; ние сякаш временно забравяме това, преставаме да преживяваме и осъзнаваме, потапяйки се с вниманието си в илюзията на материалния свят. Тази виртуална реалност се възприема като абсолютно реална благодарение на нашата вяра в това.

Техниката за Освобождаване от Илюзията за Отделеност (ТОИО) – е един от най-добрите начини да се разтворят или премахнат всякакви проблеми и илюзии, в които сме потопени, чак до отмяна на изначалната илюзия за отделеност от Бога. Това постепенно води към пробуждане в Истинската Реалност – вечния и безкраен Духовен свят, Царството на Бога, в което цари вечна радост, любов, покой, блаженство и щастие.

 

Теория на техниката за освобождаване от Илюзията за Отделеност

ТОИО се състои от три крачки, които са достатъчно прости, но изискват пояснение, за да се изпълнява  правилно практиката и се стигне до желания резултат. В тази статия теорията е изложена много накратко, дадени са само основите, без да се разкрива цялата картина. Но това е достатъчно, за да се започне практикуването и вече да се получат резултати. Даже самото изучаване на теорията може да донесе голяма полза. В края на статията ще дам линкове за книги, в които теорията и практиката са разкрити в много по-голяма степен и дават много по-дълбоко разбиране.

Ще започнем с това, че изначално и винаги има само Реален Свят, Свят на Духа или Царство на Бога, кой както го разбира. В него ние пребиваваме вечно, в т.ч. и точно сега, но сега не го осъзнаваме, доколкото сме потопени във фантазии, които ни изглеждат като реалност. Това прилича на голяма компютърна игра в единно виртуално пространство, в което всеки играе своята роля. Ние наблюдаваме своите фантазии и виждаме илюзорен свят – свят на енергия, материя, пространство и време; тук всичко се възприема като отделно от всичко друго и всеки възприема себе си отделно от другите. Всеки от нас има свое собствено възприятие за света – уникално и неповторимо. Всеки вижда своята версия за света, всеки гледа своя филм и своя личен сън. Всичко това е лъжливо възприятие; това не е истинската реалност. Всичко това се случва само в нашето въображение, създавано от нашите мисли. Работейки на ниво мисли, ние можем да променим това, което „се случва в нашия живот”. И винаги имаме възможност да изчистим своето възприятие до такава степен, че накрая да се пробудим към духовната реалност и да осъзнаем Истината.

ИСТИНА – това е нещо вечно и неизменно. Към тази категория се отнасят Бог, Дух (какъвто ние се явяваме в своята основа) и Духовен свят. Тези три „неща” са единни и неотделими, но Бог се явява Източник, а Духът и Духовният свят – продължение на Бога, или с други думи казано, Негово творение. Затова единството също се отнася към категорията на Истината. Истината винаги е съпроводена с радост, щастие, любов, блаженство, безметежност и всичко това се преживява като вечно, непрекъснато и постоянно разширяващо се.

ИЛЮЗИЯ – това е събирателен термин, който включва в себе си както базовата илюзия за отделеност от Бога, така и останалите илюзии, възприемани като наш материален свят с всичко, което има в него. Чувството (преживяването, възприемането) на отделеност, двойственост и многочисленост – всичко това се отнася към категорията на илюзиите. Илюзиите винаги са съпроводени с неудовлетвореност и безпокойство, с чувство за незавършеност, непълнота, недостатъчност (все нещо не достига), незащитеност, не-цялостност. Всичко това предизвиква проблеми и страдания от различно естество. Единственият реален изход от тази ситуация е да се отстрани или елиминира илюзията за отделеност, да се погледне тя в истинската ù светлина – като илюзия, като нещо нереално, като мàйя (мàйя се превежда като „това, което в действителност не съществува”).

Важно е да се разберат тези два термина, тъй като те позволяват да се различи истинното от лъжовното, да се разпознават илюзиите, а това се явява необходимост за всеки духовен път и във всяка практика за себепознание. В Истината всичко е единно, в нея няма двойственост, няма отделеност и автономност, макар че това не означава отсъствие на многообразия. В качеството на най-проста аналогия може да се посочи какъвто и да е целеви предмет, имащ различни стени и ръбове; тези стени и ръбове не създават множество, макар и да са различни; предметът остава единен и цял. Илюзията включва в себе си възприятие за отделеност и автономност, чувството, че сякаш аз съм отделен човек или възприятието, че светът е пълен с отделни независими части, тела, форми, явления и събития.

Абсолютно всички проблеми и илюзии се създават посредством мислите. И тъй като всичко това не е истинско, а измислено, можем  да се освободим от него, да го унищожим. Да унищожим Истината обаче е невъзможно. Защото тя е вечна и неизменна Реалност.

В практиката ТОИО ние работим с това, което е актуално в дадения момент, което ни безпокои точно в момента. Това могат да бъдат всякакви проблеми, явления и ситуации, всякакви негативни преживявания и състояния, тъй като дадената практика е универсална – тя работи с каквото и да е, с всякакви илюзии и проблеми.

 

Единството във всичко

Важно е да се разбере, или поне да се допусне, че ВСИЧКО Е ЕДИННО, тъй като това е факт, макар и временно скрит зад илюзии. Като духовни същества ние сме единни с Бога и един с друг – и в духовния, и в материалния свят. Вечният и неизменен Дух – това е нашата истинска природа, нашето цялостно аз. Ние сме едновременно и души, и единният Дух, и заедно с това – неотделима част от Бога, който се явява наш Източник, Творец и наша Същност (да си припомним аналогията с целостта на  предмета).

В материалния свят ние чувстваме отделеност един от друг, сякаш ставаме индивидуални същества, различни и неповторими, при това усещаме, че „аз съм сам за себе си”, а светът е пълен със съперници и врагове, реални или потенциални. Единството обаче съществува даже на нивото на този илюзорен свят: тук няма отделни автономни (независими едни от други) части, същества, явления и събития; всичко тук е взаимосвързано, макар и временно може да не осъзнаваме това.

С помощта на практикуване на ТОИО ние постепенно се завръщаме към духовното единство, освобождавайки всички осъзнавани илюзии една след друга, а след това и илюзията за отделеност. Това решава абсолютно всички проблеми, тъй като всички те съществуват само в рамките на илюзиите и също са илюзорни.

Два типа мислене

  

ТОИО се отнася до промяна на мисленето, защото на практика всички ние се намираме на ниво мислене, в този или в друг свят. Онези, които вече са се издигнали над светското мислене, а те са единици, пребивават в непрекъснат покой, в блаженство, в безусловната любов на Единството и не се нуждаят от подобни практики.

Затова за практически цели в практиката на ТОИО използваме концепциите „лъжовно мислене” и „истинно мислене”.

Лъжовното мислене е основано на лъжовната идея за разделение, отделеност и автономност. То създава лъжовно възприятие за двойственост (множественост), заставяйки ни да се отъждествяваме с конкретно тяло, с ума и личността, и да преживяваме опит, сякаш съществуваме отделно. Това означава да преживяваме себе си като отделен човек: раждаме се, боледуваме, тичаме подир илюзиите, стареем, страдаме и умираме, а след това се раждаме отново и отново, за да продължим тези безсмислени цикли. Към всички останали форми на живот това се отнася със същата сила, но само в човешката форма на живот е възможно лесно да се избавим от илюзиите благодарение на възможността за замяна на лъжовното мислене с истинно. Това е възможно само при живот на тялото, тъй като сама по себе си смъртта на тялото се явява освобождение от илюзиите – тя просто ни освобождава от настоящото тяло, след което ще получим ново, тъй като лъжовното мислене е останало в сила.

Истинното мислене е основано на разбирането (или приемането на концепцията) за Единство: като духовни същества ние сме  Едно, Цяло и Неделимо. Ние изхождаме от това, когато практикуваме ТОИО, благодарение на което започваме правилно да мислим не само по време на практиката, но и в ежедневието. Истинното мислене се вдъхновява свише и води до осъзнаване и преживяване на Духовно Единство.

Променяйки лъжовното мислене в истинно, ние постепенно се избавяме от илюзията за отделеност и всички останали илюзии и проблеми. Така все повече и повече излизаме на нивото на Духа, в което се преживява Единството, след което е възможно връщане в Духовния свят, Истинната реалност.

.

Външният свят – наша проекция

Външният свят (материалният) – това е съвкупност от всичко, което възприемаме, включвайки в него и „собственото” тяло с неговите усещания. Негова противоположност е вътрешният свят – светът на мислите, чувствата и желанията, които се намират в нашето съзнание и подсъзнание. Тези два свята са тясно свързани: вътрешният свят поражда външния. И двата се намират в нашия разум.

Ние сме свикнали да мислим, че външният свят съществува сам по себе си, независимо от нас, че той е реален и че ние се намираме вътре в тялото. Това не е така. Светът на множествеността, който виждаме, е нищо повече от наша проекция (фантазия, илюзия, мираж, сън, матрица, мàйя и т.н.). За да се възприема нещо външно, необходимо е веднага мислено да се създаде това, а впоследствие да се проектира навън, иначе няма да има възприятие. Следователно причината на всичко, което възприемаме се намира вътре в нас. Това е важен момент, който използваме в ТОИО, затова ще го изясним с един прост пример. Сега на екрана виждате това, което се проектира върху него отвътре. Изображението, което виждате, е само следствие и е невъзможно то да се промени директно върху екрана, защото проекцията се създава  от друго място. За да променим изображението, трябва да се работи на ниво причина – там, където всичко се създава. Точно така е и в живота: мисленето създава проекция, която възприемаме като външен свят.

Проектирането става неосъзнато, защото не разбираме (не знаем, не помним) как го правим. Неразбирайки това, ние смятаме, че външният свят се създава не от нас, че неговото съществуване и функциониране не зависят от нас. По този начин ние неосъзнато превръщаме себе си в следствие на света, в жертва и мъченик, макар че винаги се явяваме причина.

За да променим това, което се случва в живота ни (всичко, което възприемаме), трябва да се промени причината – мисленето, което лежи в основата на всяка проекция и възприятие. И практиката за освобождаване е един от най-простите и мощни инструменти за корекция на мисленето.

 

Отрицание и проекция

В психологията са известни такива явления като „отрицание” и „проекция” и е важно тези явления да се разберат.

Отрицание – това е отказ да се признае съществуването на нещо в нас самите, което е неприятно или нежелано. Това често се съпровожда с „потискане” – изтласкване на този материал от съзнанието в „подсъзнанието” с цел да се избавим от него. Тази цел не се постига с помощта на механизма на отричане и потискане: ние не се избавяме от нежелания материал, а само го скриваме дълбоко в себе си, продължавайки да чувстваме неговия товар и желаейки да го изхвърлим.

Друг опит да решим този проблем се явява проекцията – приписване на другиго причината за нашите неприятни чувства, преживявания и проблеми: „Той (тя, то) е виновен за това, че аз чувствам това или онова!”, или „Той (тя, то) е причина за моите проблеми и неприятности”. Проекциите от такъв тип стават повод да излеем негативността в нас върху другите, което обикновено се случва под една или друга форма. Всички осъждания и нападки към другите (мислени, словесни, физически)  са следствие от проекцията.

По своята същност проекцията е погрешно възприятие на собствените ни вътрешни процеси (включвайки не само емоциите, усещанията и преживяванията, но и мислите, мотивите, чертите на характера и др.) като намиращи се навън или идващи отвън. Това е приписване на някого или на нещо на онова, което се намира и става вътре в нас. Абсолютно всичко, което виждаме или чувстваме у другите, представлява единствено това, което сами сме си проектирали, без изключение. (Когато разпознаем у другите вечната и неизменна душа, съзнание или Дух – това не е проекция, а истинско виждане, което се съпровожда с осъзнаване и преживяване на духовно единство, покой, радост и безусловна любов).

Опитът да се избавим от вътрешните ни проблеми или негативности посредством проекция върху „другите” също работи по този начин, макар и понякога да се създава илюзия, че проблемът е решен, тъй като част от негативността е била прехвърлена върху „другия” и е било постигнато временно облекчение. Но по този начин вътрешният проблем не се решава, а се появява под друга форма, при други хора или в други обстоятелства. И с всяка нова проекция нежеланото преживяване става само по-силно.

Тези явления – отричане и проекция – могат да се илюстрират с прост пример: ако започнете да обвинявате детето в това, в което то не е виновно, то ще започне да отрича своята вина; ако го  притиснете, принуждавайки го да признае вината си, то ще изтика това в подсъзнанието си или ще започне да проектира тази вина върху другите (да обвинява другите), за да се избави от нея.

Проекцията се случва неосъзнато, затова малко хора разбират нейния механизъм, особено ако липсват базови знания по психология или опит, придобит по време на  работа с проекции. Важно е обаче това явление да бъде разбрано, дори и само аналитично, за да се открие възможност да се проследят собствените проекции и да се избавим от тях по правилен начин, освобождавайки се с помощта на ТОИО или други подобни техники. Това е важна част от практиката, тъй като, докато проекцията има място, е невъзможно да се избавим от илюзията за двойственост („аз” и „другите”), което прави неосъществимо достигането на духовното ниво на Единството и отстраняване на илюзията за отделеност от Бога.

 

Освобождаване от  илюзии и проблеми. Три крачки

Веднага ще разгледаме по същество тези три крачки, а след това ще преминем към прилагане на практика.

1.ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е ВЪНШЕН, А ВЪТРЕШЕН

Първата крачка се състои в това да разберем или приемем (или поне да допуснем), че проблемът, който ни безпокои, се намира не във външния, а във вътрешния свят, вътре в мен, в моето съзнание, в моя ум. Външно той само се проектира, подобно на това как на екрана в кинотеатъра се отразява това, което се предава посредством прожекционния апарат. Преди нещо да се появи (материализира) във външния свят, то „съзрява” в моя ум и в подсъзнанието – във вид на мисли, убеждения, чувства, желания и т.н. Всичко, което се случва с мен в този свят, е само следствие (външно отражение)  на процесите, които протичат вътре в мен. Невъзможно е да се справим с проблема истински, смятайки, че той съществува отвън, независимо от мен и като цяло създаден от някой друг. Тоест позицията на жертва няма да ни помогне, ако твърдим, че върху нас оказват въздействие външни проблеми. По този начин ние отричаме своята причинност и лишаваме себе си от възможността да решим проблема.

Когато правим първата крачка, нашата задача е да престанем да твърдим, че случващото е външен проблем или причина за моите проблеми, а аз съм негова жертва. Трябва да поемем отговорността за случващото се, признавайки факта, че всичко възприемано се създава и проектира също от мен: „Аз се явявам причина за това и всичко, което виждам и преживявам във външния свят е само моя проекция, а съвсем не „реален и независим външен свят”. Такава е позицията на отговорността, позволяваща да се решават всякакви проблеми. По този начин ние излизаме на ниво причина и вече можем да променим всички външни последствия. Но не бъркайте отговорността с вината. Отговорността е факт, а вината – лъжливо чувство. (Това е друга тема, ще я разгледаме на форума за обсъждане на тази статия.)

Приложено към отношенията, това може да звучи така: „Другият не се явява причина за моите проблеми и преживявания, тъй като той (тя) прави само това, което е провокирано от моето мислене. Аз се явявам изцяло причина за всичко, което той (тя) прави по отношение на мен, и за всичко, което чувствам, затова той не е виновен (тя не е виновна)”. Понякога е трудно да се приеме тази позиция (заради егоизъм или неосъзнатост), но такъв подход е най-бързият начин да се прекрати войната със сенките (следствията, проекциите, илюзиите) и да се премине към преработка на причината, която създава даден проблем.

Всеки път, когато смятаме някого или нещо за външна причина за своите проблеми, а себе си – за следствие, за жертва, ние усилваме илюзията за двойственост („аз” и „не аз”), натикваме себе си в илюзията „аз съм тялото” (или „аз съм човек”), правим проблема голям, сложен и независим от нас, а това гарантира невъзможност за неговото решаване. Струва ли си това?

 

2.ПРОБЛЕМЪТ, КОЙТО Е ВЪТРЕ В МЕН, Е ИЗМИСЛЕН ОТ САМИЯ МЕН И АЗ ПОВЕЧЕ НЕ ГО ИСКАМ

Втората крачка – това е разбирането (или поне допускането), че всеки проблем е илюзорен. Той е измислен от самите нас. Всички проблеми са създадени от мислите ни и от нашата вяра в тях. В Единството няма и не може да има никакви проблеми, тъй като проблемът може да съществува, само ако той не е единствен, т.е. има повече от един, а това е възможно само в илюзорното (лъжовното) възприятие. Тъй като Единството е реално, а множествеността – илюзия, то и всички проблеми, каквито и да ни се струват, се оказват илюзорни. Те се възприемат като реални само заради това, че ние ги натоварваме с реалност, постоянно подхранвайки ги с внимание и вяра в тях, проектирайки всичко това извън нас и впоследствие подкрепяйки го с осъждане, обвинения и нападки.

При първата крачка ние вече сме престанали да обвиняваме другите (или нещото, което е външно), поемайки отговорността за възникване на проблемите и приемайки, че аз се явявам причина, докато външното е само следствие, моя проекция, а не реалност. Правейки втората крачка, ние трябва вече да престанем да обвиняваме себе си: „Аз не съм виновен, че съм повярвал в мисли, които са създали външна илюзия и са довели до този проблем.”. Еднакво важно е да се избавим от обвинения към другите и към себе си. Трябва да престанем да съдим и осъждаме както другите, така и себе си, при това в еднакво пълна степен. В Духовното Единство няма място за чувство за вина, както и други негативни емоции, тъй като няма отделеност и егоизъм. Докато поддържаме вярата във вината (своя или чужда – няма значение), ние оставаме в плен на илюзията за двойственост (множественост) и затова е недостъпно осъзнаването и преживяването на радостта от Духовното Единство. Чувството за вина води своето начало от момента, в който ни се струва, че сме отделени от Бога (с цел самият аз да стана Бог, отделен, самостоятелен творец), което реално не се е случило, случило се е само в нашето въображение, защото самата идея за вина е лъжлива  и безумна изначално. По същия начин всички страхове водят началото си от основния страх – страхът да бъдеш наказан от Бога за отделянето от Него (което също не се е случило). Всички останали негативни емоции също са породени от този страх и всички те са лъжливи, безпочвени и безсмислени, тъй като се базират на изначалната илюзия за отделеност. Това е описано в книгите, упоменати в края на статията.

И така, правейки втората крачка, ние осъзнаваме, че повече не искаме да имаме този възобновяван проблем, тъй като той е неприятен, нереален и напълно безсмислен. Той е илюзорен, измислен, в него няма реалност. Вместо това ние бихме предпочели да видим истината, да бъдем в покой и в Духовно Единство. Затова сме готови да се откажем от лъжовното мислене, създаващо илюзии, в полза на истинното мислене, което ще доведе до истинно виждане. Ние сме готови да видим ситуацията по друг начин  – в истинската ù светлина. И вече сме отворени за новото виждане.

 

3.АЗ  СЕ ОСВОБОЖДАВАМ ОТ ИЛЮЗИЯТА, ОТДАВАЙКИ Я НА СВЕТИЯ ДУХ

Светият Дух (термин от споменатите книги) е тази вечна част от нас и от Бога, която винаги знае истината и осъзнава нашите илюзии (знаейки, че това са само илюзии, а не реалност), помагайки ни да се измъкнем от тях, ако желаем и изберем това. Светият дух е представител на Бога и неговата задача е да ни помогне да се избавим от всички илюзии, да се пробудим от съня на отделеността. Освобождаването от илюзиите е негова работа. Нашата работа е да му ги отдадем.

При правенето на първите две крачки ние вече разбрахме, че външният проблем не е реалност, доколкото той е единствено проекция на вътрешните илюзии (резултат от лъжливо мислене). А тъй като вътрешната илюзия също не се явява реалност, ние можем да я освободим. Невъзможно е да узреем за истината, продължавайки да задържаме илюзията. Затова трябва да уточним за себе си: искам ли да продължа да пребивавам в илюзия и да страдам от нея, или предпочитам да се върна към Истината, покоя и радостта.

Светият Дух ни освобождава от илюзиите, когато му позволим да направи това. И на третата крачка се освобождаваме от илюзията (която сме създали), доверявайки на Светия Дух нейното решаване, и той я отменя и премахва. Самостоятелно ние не можем да се освободим от нея, тъй като пребиваваме в отделено състояние (считаме себе си отделени от Единния Дух и от Бога, (представляваме?) някакво малко ограничено същество и затова лишено от Неговото Могъщество). Това „аз”, което мисли, че може самò да реши проблема, се заблуждава, защото малкото лъжовно „аз” е само един измислен образ, плод на лъжовни вярвания по отношение на себе си и на външния свят. Опитвайки се да реши проблемите, то само ги видоизменя и ги засилва, извършвайки насилие над себе си. Затова, за да се освободим от илюзиите, трябва да ги отдадем на онази част от нас, която действително може да направи това.

Тук е важно наистина да се освободим от тях, да се доверим на Светия Дух и да се отпуснем. Той може да реши  всеки проблем и да унищожи всяка илюзия и то по най-добрия начин. Не бива обаче да се очаква, че проблемът ще бъде решен по някакъв определен способ – „именно така, както искам аз, а не по друг начин”. Наличието на подобни очаквания означава, че не сме се освободили напълно от него, а когато това се е случило, ние правим невъзможно неговото цялостно решаване. Най-добре е да не поставяме условия, а вместо това да бъдем в състояние на спокойствие и доверие към Светия Дух, знаейки, че той ще разреши всичко по най-добрия за нас начин. Това е негова работа, затова мога да му отдам всеки проблем и напълно да се отпусна.

И така, ето същността на трите крачки:

1.ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е ВЪНШЕН, А ВЪТРЕШЕН

2.ПРОБЛЕМЪТ, КОЙТО Е ВЪТРЕ В МЕН, Е ИЗМИСЛЕН ОТ САМИЯ МЕН И АЗ ПОВЕЧЕ НЕ ГО ИСКАМ

3. АЗ СЕ ОСВОБОЖДАВАМ ОТ ИЛЮЗИЯТА, ОТДАВАЙКИ Я НА СВЕТИЯ ДУХ

 

 

Примери за използване на ТОИО

Тази практика може да се приложи във връзка с отношенията, в които някой „друг” ни се струва причина за нашите неприятности. Тя може да се прилага също и по отношение на тялото и болестите. Приложима е и за други неща, които ни безпокоят. Практиката е универсална. Формулировката може да се пригоди за всяка ситуация, съхранявайки същността на всяка крачка. Необходима е малко практика и това ще стане ясно и лесно. Ще разгледаме примери относно формулировките. Това са просто примери, те могат да бъдат много. Формулировките могат да бъдат кратки или дълги, това не е толкова важно. Главното е трите крачки да бъдат изпълнени.

Най-добре е практиката да се изпълнява в уединение и в спокойна обстановка, за да няма отвличане на вниманието.

 

ТОИО в отношенията. Практика за прощаване на себе си и на другите

  1. Този човек (име) не се явява причина _______(за моя проблем или разстройство), той само играе роля, възложена му от мен (от моя ум или подсъзнание), и затова той е абсолютно невинен. Аз се явявам единствената причина за това, което той прави по отношение на мен. И аз се явявам единствената причина за всички мои преживявания в тази ситуация.
  2. Всичко, което съществува в мен за този човек са само мисли, представи, чувства, убеждения – всичко това е измислица и аз повече не желая да нося в себе си тези илюзии. Аз не съм виновен, че съм измислил и проектирал всичко това, защото се е случило поради неосъзнатост, следователно то не се е случило в реалния свят.
  3. Всичко, което съм измислил за този човек, и всичко, което чувствам в тази ситуация, с радост отдавам на Светия Дух, доверявайки му се да ме освободи от тези илюзии.

На третата крачка може мислено да се обърнем към Светия Дух, помолвайки го да ни освободи от този измислен проблем и да замести илюзията с истинно виждане. Истинното виждане се открива в такава степен, в която сме готови за него.

ТОИО в отношенията е една от най-добрите практики за прощаване на себе си и на другите, избавяща ни от негативното и приближаваща ни към осъзнаване на Духовното Единство. Тази практика позволява да се подобрят всякакви отношения или просто да се освободим от натрупаната негативност във вече приключили отношения, което е извънредно полезно. Много е добре да го направим с всички хора, с които сме имали каквито и да е неприятности. Няма никакъв смисъл да носим в себе си товара на миналото, ако можем да го изхвърлим.

При правене на първите две крачки се изисква пълно преосмисляне на проблема в съответствие с настоящата теория, за да може на третата действително да се освободим от илюзиите. Затова първите две крачки могат да отнемат повече време. С постоянство в практикуването това ще става все по-лесно и по-бързо.

Не винаги проблемите в отношенията се решават с един подход, затова, ако след проработка на отношенията неприятната ситуация се възобнови или отново изплува негативността, ТОИО трябва да се повтори. Негативният материал може да изплува на етапи и може да не е малко, особено в семейните отношения. Както казват на Изток, семейната карма е най-тежка, защото близките хора, като правило, са тези, с които най-много сме контактували в много минали животи, натрупвайки значителна негативност.

 

Проработка на всякакви неприятности

Всякакви неприятни ситуации, които не са свързани с конкретни хора, също могат да се проработват с помощта на ТОИО. Това са онези ситуации, в които няма конкретен човек, който да ни се струва виновен. Например нещо се е счупило, нещо не е станало както трябва, изгубили сме някаква вещ, нещо не ни се е удало да направим, някакво преживяване, лошо настроение. В подобни случаи е приложима общата формулировка за трите крачки или можем да я подберем спрямо ситуацията, например:

  1. Тази ситуация е само външно отражение на моите вътрешни мисловни процеси. Проблемът се намира вътре в мен, а не отвън.
  2. Аз съм създал този проблем със своите мисли и повече не искам да пресъздавам и поддържам лъжовно мислене.
  3. Свети Дух, аз се освобождавам и отдавам тази илюзия на теб. Аз ти се доверявам, че можеш да я унищожиш и да разрешиш ситуацията по най-добрия начин.

 

Проработка на телесни болки и болести

Мисленето се отразява на самочувствието на тялото. Продължителното неправилно мислене се проявява в тялото като болест. Промяната на мисленето предизвиква промяна в тялото.

Както вече беше казано, тялото е част от външния илюзорен свят. То се явява проектиран образ и  е само отражение на дълбоките мисловни процеси. Затова телесните проблеми също могат да се проработват с помощта на ТОИО.

Ето един от вариантите на формулировките:

  1. Тази ______ (болест, болка) е измислена от мен и тя е илюзорна. Проблемът не е в тялото (в болката, в болестта), а в мисленето, което създава възприятие за _______(болест, болка).
  2. Аз повече не желая да имам лъжовни мисли, създаващи _______(болка, болест или проблем с тялото).
  3. Свети Дух, аз ти се доверявам да унищожиш всички мои негативни мисли, които създават възприятие за ______(болка, болест или проблем с тялото).

Проработката на тялото е добре да се проведе в спокойно, уединено място, в отпуснато състояние със затворени очи, за да няма разсейване. На форума за обсъждане на тази статия ще бъде публикуван още един начин за работа с тялото – за освобождаване от хронични болки и болести.

 

Любов и благодарност

Ще бъде напълно уместно и полезно да изразим благодарността си към Светия Дух за това, че Той ни освобождава от нашите измислени проблеми и илюзии и ни помага в духовния ни път като цяло. Благоприятно е също така да се благодари на Бога, че ни е дал Светия Дух. Даже самò по себе си чувството на благодарност притежава огромна лечебна сила (вж. Силата на благодарността). Освен това изразената любов притежава голяма очистителна сила, затова след благодарността можем да добавим „Аз те обичам”, както това се прави в практиката Хоопонопоно. Вижте също Духовна практика. Обзор на техниките и практически съвети.

 

Книги по темата

Както вече се спомена, тази статия отразява само най-важните моменти, които се имат предвид, практикувайки ТОИО. Ако у вас са възникнали въпроси, може да ги зададете във форума на руския сайт-източник. Но ще е най-добре, ако прочетете книгите, в които теорията и практиката са разгледани далеч по-обширно. Всичките препоръчани книги са написани от един автор – Хенри Ренард – и са указани в хронологична последователност. Всяка следваща книга се явява продължение на предишната. Първите две могат лесно да се намерят в интернет безплатно, във форума има линкове за сваляне.

Исчезновение Вселенной. Честный разговор об иллюзиях, прошлых жизнях, религии, ceкcе, политике и чуде прощения“.

Реальность бессмертия. Как нарушить цикл смерти и рождения“.

Любовь никого не забыла“.

Воплощения, в которых Иисус и Будда знали друг друга.

Цитати от тези книги се публикуват във форума на сайта.

Ползотворно четене и успешна практика!

Въпроси и отговори по практиката  ТОИО

Тук в течение на времето ще бъдат публикувани често задаваните въпроси и техните отговори. Вие можете да зададете във форума своя въпрос, да коментирате статията, да споделите резултатите от практиката си.

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/tekhnika_rassozdanija_problem_i_illjuzij_trio/0-167

Превод Петя Стоянова