Живейте без кредит − дългът травмира психиката

Борис Увайдов

Ако искате да възстановите своето здраве, трябва да си платите всички дългове. Защо? Защото е достатъчна дори само мисълта, че трябва да се разплатите – взели сте пари назаем, или от банката, трябва да се издължите, а се чудите как да го направите, след като едва свързвате двата края.

Поне 80% от американците живеят на кредит. Според мен една от причините за сърдечно-съдовите заболявания са отрицателните емоции – например спомените за това, че трябва да се разплатите. Това е все едно да носите воденичен камък на шията си. Тази тежест е с вас през цялото време и ви напомня. Какво правите вие – намирате допълнителна работа, за да се оправите и всичко това се проточва десетки години. Ако при това положение човек ненавижда своята работа, той си осигурява инфаркт на миокарда. Милиони американци умират и една от причините е емоционална – този живот на кредит.

Имах възможност да взема 3млн. долара от банката. Работех в Optimum Health Institute в Сан Диего. Програмата беше прекрасна, имаше чисто суровоядство, правеха се клизми, очистване на тънките и дебелото черва, добра програма за ментално възпитание, качествени психолози и специалисти. Аз самият преминах тази програма и тя ми хареса. Но аз сравних това, което вече знаех с тази програма и разбрах, че мога да направя нещо десетки пъти по-добро, по-ефективно и по-леко. И си направих план. Отново преминах програмата, набелязах си какви са нейните недостатъци. Премислих всичко, написах го на хартия – исках да се посъревновавам като майстор доколко по-ефективно мога да направя всичко. Наех архитект и той направи проект на моята бъдеща клиника, която щеше да се казва „International Institute of Eclectic Wellness“. Някога тази моя мечта ще се осъществи, но може би не от мен, а от моите ученици. Архитектурният план е готов.

Преди това постоянно учех, постоянно вземах кредити, сметнах колко дължа – бяха около 100 хиляди долара. Измъкна ме един милионер, при когото живеех и излекувах  съпругата му. Живеех във вилата му около една година – това бяха най-щастливите години от живота ми. Жена му беше прекрасна танцьорка, млада – това беше втори брак за него. Тогава той беше над 60 години и имаше над 80 милиона долара. Очевидно съпругата му го беше помолила и той ми помогна, за което му бях много благодарен. Когато го направи, аз сякаш се възродих – изпитах такова облекчение, като че ли съм бил в затвора и са ме пуснали на свобода. Тогава си дадох дума повече никога да не вземам кредит.

Но понеже мечтаех и бях амбициозен – това беше през 80-те години и аз много исках да организирам своя клиника, но всичко опираше до парите. Имах един съмишленик – той беше американец, знаеше много и можеше да организира и оборудва всичко, но пушеше и дори си инжектираше наркотици, затова се съмнявах, че ще може да ми помогне и да зарежда клиниката с необходимото. Така оставах сам, а надеждни хора е трудно да се намерят в Америка – край мен такива нямаше. Постоянно ме болеше глава да мисля къде и как да ги намеря, как да ги отлича, защото повечето американци са наркомани – могат да бъдат гениални, но емоционалната им нестабилност и тези ментални проблеми ги правят инвалиди. Реших да рискувам, подготвих се, имах и проект и  бизнес план и отидох в  „Bank of America“, уредих си среща и поисках три милиона долара от банката под лихва като им доказах, че този бизнес няма как да загуби и успях да ги убедя. Казаха ми да отида след седмица, а те ще подготвят всичко.

Тръгнах си и започна борбата – разумът ми казваше едно, а душата – друго. Привидно бях успял – не на всеки биха дали такава сума, но се чудех какво да правя – това беше отговорност, която щях да поема за следващите 30 години от живота си. Спомних си как ми се оплакваше директорката на центъра по суровоядство, с която се бяхме сприятелили докато бях там. Разказваше ми как всеки месец минават на проверки, заяждат се за дреболии и искат да закрият клиниката, а нейните двама синове са адвокати и я защитават. Щеше да се налага и аз да плащам на адвокати, а те вземат минимум по 500 долара на час. И като претеглих всичко това разбрах, че това не е за мен и че не искам да живея на кредит.

Всеки човек трябва да си прецени може ли да си изплаща кредита или не. Не ви съветвам да навлизате в тази плетеница, която разбива психиката  − ставате доброволен роб на тези пари, които трябва да връщате. А за да ги върнете трябва да работите не по 8, а по 12-15 часа. Що за живот ще е това? Затова си помислете. Това се отнася за хората, които все още не разбират какво означава живот на кредит и не могат да си представят колко уродливо действа задлъжнялостта на психиката.