Защо се получава застой на лимфа

и до какво води?

Това, което кара кръвта да се движи по артериите, е мускулния съдов орган – сърцето. Движението на кръвта по артериите и вените се обезпечава от сърдечно-клапанния строеж, след това – от строежа на съдовата и артериалната системи.

Лимфното русло, обаче, няма подобна „предавка“ . Движението на лимфата е бавно и се обезпечава посредством мускулите. Главният мускул за привеждане в движение на лимфата е диафрагмата. Тя е „сърцето“ на лимфната система. При физически натоварвания и дълбоко дишане „с корема“, амплитудата на движение на диафрагмата се увеличава и циркулацията на лимфата се усилва, тоест, нейният застой се отстранява.

При затлъстяване и липса на определени физически натоварвания възниква застой на лимфата в лимфните възли. При това в междуклетъчните пространства се натрупват продукти от жизнедейността на клетките (фрагменти от разпадналите се липиди, белтъци, шлаки и т.тн.), които постепенно прорастват с влакна съединителна тъкан (медиците наричат този процес фиброза). В резултат клетките започват просто да гният – възникват вяло протичащи онкологични заболявания, хипертония, алергия и др.

Очистването на лимфата става чрез слюнката. Слюнните жлези се отнасят към лимфосистемата, имат изход в устната кухина и заедно със слюнката изнасят отпадъците и замърсяванията от своята система в храносмилателния тракт за по-нататъшното им извеждане от организма. При стрес обикновено устата пресъхва и слюнка не се отделя. На човека му дават да пие вода. А това е нежелателно. По-добре да се стимулира отделянето на слюнка със засмукващи движения на устните, за да се даде изход на слюнката в устата и да се правят преглъщащи движения.

За усилване движението на слюнката може половин час след храна да се сложи под езика сол на връхчето на ножа (това помага и на храносмилането, защото предизвиква рефлекторно отделяне на солна киселина в стомаха, а именно нейният недостиг предизвиква киселини в стомаха).

Трябва да се откажете от вредните навици – веднага след храна да пиете напитки и да ядете плодове за десерт. Не дръжте в хладилника вчерашна храна (особено претопляна), тъй като тя е богата на токсини, появили се от размножаването на гнилостни бактерии и след употреба запълват с баласт цялото междуклетъчно пространство и лимфосистемата в организма на човека. Нашите далечни предци са имали знания, които ние сме изгубили – те не са готвили храна в запас.

Лимфната система е нещо, което даже лекарите слабо познават. Те никога не са я изучавали сериозно. Лимфната система работи в една посока. Цялата лимфа се оттича от долу нагоре. Отоците на краката, ръцете, очите, на кръста, в ставите – всичко това е лимфа. В организма попада бактерия, вирус или гъбичка. Какво прави лимфата? Близо до мястото има голям лимфен възел, например половите пътища. Лимфните възли блокират преминаването на инфекцията по-нататък.

Ако през организма премине гонорея и попадне в главния мозък, човекът би умрял веднага. От лимфните възли излизат лимфоцити и те патрулират цялата слизеста повърхност, уретрата, влагалището. Ако  те намерят нещо там, изяждат го и отиват отново в лимфните възли. В лимфните възли всичко това се лизира, активира и изхвърля.

Първият път за изхвърляне на лимфа в организма е влагалището и уретрата. Всичко, което е свързано с някакво течение там  говори за това, че в организма някой живее, а лимфата някого изяжда и с цената на собствения си живот го отделя.

Вторият път за евакуация се намира в червата, където се намират десетки хиляди лимфни възли.

Чрез потта и подмишечните ямки излизат до 30% продукти на распада. Сега хората използват дезодоранти, от които човекът не се поти 24 часа. Не се потят подмишниците, но се потят дланите. 

При козметични операции се прерязват лимфни протоци. Челото не трябва да се поти. Ако подмишниците са запушени, се поти цялата повърхност на тялото. Това говори за втора степен на поражение и замърсяване на лимфата. Лицето трябва да бъде относително сухо, а изпод мишниците трябва да тече, затова там се намира мощен колектор на пот. На лицето потните жлези не са много.

Аденоидите – това са лимфни възли. Всички, които дишат през устата, имат аденоиди – увеличени лимфни възли на носа.

Слюнните жлези са най-мощният дезинтоксикационен орган. Чрез слюнката излиза до половин литър токсична течност. Ако от детето тече слюнка на възглавницата, това говори за сериозни проблеми с лимфната система. Ако възрастен или дете на сън се потят, това може да говори за наличие на острици, лямблии или още нещо.

Децата не трябва да се потят даже при температура 30 градуса по Целзий. В тях е зле развита  системата за отделяне на пот. Ако на малкото дете през нощта главата е мокра, значи то е болно. При детето всичко трябва да излиза чрез бъбреците и червата.

Гръклян. Хроничният ларингит или фарингит – това са лимфните възли на глътката и гръкляна. При дадената диагноза в човека има хронична инфекция от хронични гъбички или хроничен стрептокок. Те причиняват хронично поражение на лимфната система.

Сливиците са най-мощният плацдарм за различни бактерии. Стрептококът отива винаги в сливиците. Това са ангини, ревматизъм. Стафилококът няма да премине през сливиците. Той минава през носа.

Синузитът е поражение на лимфната система, а не на дихателната. В носа няма нищо – само дупки за въздуха и мембрана с дебелина 1 микрон. Там всичко останало е гной. Откъде се взема тя? От корема, от лимфата, от кръвта, от междуклетъчните пространства, а излизат през носа. При стафилокока няма такъв път. Гъбичката никога няма да мине през носа. Гъбичките се отделят чрез най-близките органи. Ако е в крака – там и ще се отделя. Ще се спука кожата. Никога лимфната система няма да прекара гъбичките през носа, защото тя не може да ги довлече дотам. Тя ще прекъсне всички лимфни колектори. Лимфната система ще отвори кожата и ще изхвърли лимфна течност направо между пръстите. Лимфните възли на костите никога няма да пропуснат гъбичка. Ако от гъбички е поразено цялото тяло, започват гъбични бронхити. Включват се дълбоките лимфни възли на бронхите и в човека може да започне бронхиална астма (не става дума за психосоматиката, когато посредством болестта си човекът привлича вниманието към себе си).

Възпалението  на ставите е поражение на лимфната система. Всички смятат, че отоците на краката са сърдечни, бъбречни. Отоците могат да бъдат само лимфни. Сърцето е изтощено и не може да препомпва кръвта, но в краката се задържа не кръв, а лимфа. Слоновостта е поражение на лимфата, когато се задръстени слабинните лимфни възли и течността не се издига. Оточността на ръцете е запушване на подмищечните лимфни възли. Оточността на очите е задръстване на подчелюстните и лицевите лимфни възли. Това косвено говори за задръстване на бъбреците. Ако бъбреците отделят по-малко течност, отколкото е нужно, повече от нея остава в организма.

И така: за функционирането на лимфната система не е достатъчно да изпиете хапче – хората, които водят слабо подвижен начин на живот, трябва поне да правят дихателна гимнастика, да дишат „чрез корема“, да правят поне минимална гимнастика, да се стараят повече да се разхождат. Това позволява частично да се ликвидира застоя на лимфата.