Хормоналната терапия – за или против?
Марва Оганян
Много често съвременната медицина предизвиква изкуствено патология на надбъбречните жлези, защото хормоналната терапия навлезе като пълноправен метод за лечение. Този метод е осакатява организма, като фактически го лишава от неговите надбъбречни жлези и го прави крайно уязвим към всеки вирус и микроб. Хормоналната терапия с кортикостероиди − преднизолон, дексаметазон и други производни на преднизолона, лишава организма от имунна система и при системно приложение води до придобита имунна недостатъчност.
Откъде се взе всичко това? Започна през 30-те години на миналия век, когато е канадският лекар-учен Ханс Селие изолира екстракт от надбъбречните жлези на говеда, пречиства го със серия от адсорбенти и го използва при лечението на пациенти с остри възпалителни процеси. Възпалението незабавно намалява, пациентите се възстановяват изненадващо бързо. Това вдъхновило Селие за по-нататъшни търсения. Създали преднизолон, който се използва при лечение на пневмонии, остър ставен ревматизъм, тиреоидит, псориазис. Възпаленията утихвали, симптомите на болестта изчезвали за известно време, но след това се възобновявали в най-лошата си форма и се изисквали нови, по-големи дози хормони. Пациентите получавали лекарства в увеличаващи се количества и вече не можели без тях.
Започнали да синтезират хормон аналог на естествения – дексаметазон, със същия ефект. Пациентите, които системно вземали хормони, ставали податливи на инфекции и често умирали от вируси поразяващи дихателните пътища. Защо? Защото цялата система от жлези с вътрешна секреция в организма има перфектна саморегулация благодарение на информацията, предавана от самите хормони. При повишаване на концентрацията на някой хормон в кръвта, хипоталамусът спира синтеза на съответния хормон, в този случай − АКТГ. Надбъбречните жлези спират синтеза на кортикостероиди.
При системно прилагане на хормони вътрешно или под формата на инжекции или мехлеми,
Аерозолите на надбъбречните жлези атрофират, което става доста бързо (достатъчни са понякога два-три месеца). Пациентът става зависим от приема на хормонални препарати. Това нарушава функцията на всички жлези с вътрешна секреция, настъпват нарушения на тъканния метаболизъм, настъпва затлъстяване, понякога − диабет или акромегалия (растеж на костите на черепа на лицето и крайниците), окосмяване на кожния покров при жените.
Но всичко това не спира победоносното шествие на кортикостероидите по света. Създават се все нови и нови синтетични аналози на хормони, все нови и нови лекарствени форми под формата на мехлеми, гелове, инжекции, които се прилагат практически при всички заболявания: пневмония, бронхиална астма, невродермит, псориазис, ревматизъм, лупус, мононуклеоза, всички заболявания на кръвотворната система, заболявания на съединителната тъкан, тироидити, полиартрити, остри възпалителни процеси, тъй като кортикостероидите имат способността да потискат излишните тъканни реакции, които се появяват във всеки възпалителен процес − ексудация (оток), пролиферация − клетъчен растеж и др. Това се дължи на тяхната способност да потискат биосинтеза на протеини. По този начин симптомите на възпалението се отстраняват, но причината, която причинява възпалението, отока, спазъма на бронхите или съдовете, остава.
Не е ли по-просто да се открие и отстрани тази причина, отколкото да се извършва насилие над тъканите, нарушавайки с това естествения ход на тъканните процеси?
Възпалителният процес не възниква без причина, а като отговор на даден орган към нещо, което пречи на организма да съществува нормално. Откриването и премахването на това смущение е много по-лесно и най-важното − безвредно за тялото, отколкото опитите да се потисне със сила естествения ход на тъканните реакции. Единствената причина за възпаление (или дори туморна реакция на близките тъкани) е натрупването на гной, т.е. мъртви клетки, не отделени своевременно от потока на лимфата чрез дебелото черво. Причината за възпалителна реакция − особено в ставите, мозъчните обвивки, понякога подкожната тъкан може да бъде задържалите се в тъканите остатъчни продукти на азотния обмен − урея, пикочна киселина, креатин, амоняк и др.
Всяко възпаление − ангина, синузит, бронхит, арахноидит, артрит, се премахва при отстраняване на отпадъчните материали от тъканите. Това се прави чрез общо очистване на организма и локално очистване на околоносните синуси, черния дроб, червата . Процесът на пречистване с пълно възстановяване без употреба на лекарства може да продължи 4-5 дни − ангина, остра респираторна болест, грип, в други случаи 2-3 месеца – при полипи, астма, полиартрит, арахноидит, мигрена, конюнктивит, тироидит. Но резултатът е винаги същият − оздравяване. Очистваме организма и възстановяваме тъканите с биологично пълноценна храна. Премахваме причината за болестта и запазваме надбъбречните жлези.
Именно хормоналната терапия на различните заболявания, заедно с антибиотиците, са причинили разрушаване на имунитета при хора вече от три до четири поколения, което е довело до появата на имунодефицитни състояния: СПИН, атипична пневмония, хеморагични трески и други подобни.
Затова искам да предупредя родителите на деца, страдащи от бронхиална астма или кожна диатеза, псориазис − не използвайте хормони при лечението на децата нито под формата таблетки, нито под формата на мехлеми или аерозоли, тъй като те непременно ще причинят нарушаване на имунната система на детето − всъщност клетъчният синтез на протеина се потиска, тялото става беззащитно против микроби и вируси и всяко заболяване изисква лекарствено лечение.
Родители, бъдете разумни и при заболяване, очиствайте организма на тялото на детето с напитки от билкови отвари с мед и сокове от лимон, грейпфрут, нар, калина и др. Не
хранете детето с твърда храна 4-7-10 дни, давайте му обилно топли напитки (отвари на лечебни билки) и прясно изцедени плодови и зеленчукови сокове. Едновременно с това промивайте червата с почистващи клизми − ежедневно в течение на 7-10 дни. Така ще излекувате заболяванията без усложнения и без преход в хронични състояния или в друго заболяване.