Болестта на Паркинсон – лечение и профилактика
д-р Божьев
По отношение на това откъде се взема и как се лекува болестта на Паркинсон, всичко в нашата медицина е обърнато с главата надолу.
В главния си мозък ние имаме две двигателни системи:
− екстрапирамидна − двигателни ядра в подкоровите центрове, тоест подкорови центрове на движение, които не се регулират произволно. Те работят самопроизволно, човек не може да определя съзнателно тяхното състояние.
− пирамидна система, която се управлява от кората на главния мозък – това е системата, която ние можем да управляваме.
Взаимоотношението между пирамидната и екстрапирамидната системи е такова, че пирамидната система потиска активността на екстрапирамидната система.
При болестта на Паркинсон треморът, тоест някакви непроизволни движения, излизат на повърхността именно защото пирамидната система (кората), спира да работи нормално.
Тоест проблемът не е в това, че се нарушават или травмират подкоровите ядра, или се нарушава тяхното кръвоснабдяване – медицината свързва тези екстрепирамидни разстройства именно с това, но в действителност треморът, екстрапирамидните разстройства, се проявяват не при отслабване, а при усилване, а ако вие нещо травмирате, този орган ще работи по-зле. Точно както когато нарушавате кръвоснабдяването на някой орган – той ще работи по-зле. А тук – според медицината, излиза, че екстрапирамидните ядра започват да работят по-силно от преди. В действителност проблемът не е в това, че те са започнали да работят по-силно, а в това, че забавящото влияние на кората, на нейните функции, на пирамидната система, е нарушено. В резултат екстрапирамидните нарушения започват да излизат, тоест пирамидната система не може да край напълно да ги подтисне. Затова болестта на Паркинсон, както и много други екстрапирамидни разстройства, това не е проблем на подкоровите ядра, а на кората на главния мозък. Най-често това е свързано именно с нарушаване на кръвоснабдяването на главния мозък, защото, за да работи нормално даден орган, той трябва добре да се храни. Затова цялата наша медицинска практика, която е насочена към подтискането на активността на подкоровите ядра, предизвиква други нарушения в двигателната система − както неврохирургичните операции, които разрушават тези подкорови ядра. Трябва не да подтискаме и разрушаваме подкоровите ядра, а да възстановяваме кръвоснабдяването на кората, за да възстановим нейната функция.
Кръвоснабдяването на главния мозък зависи основно от шията, защото съдовете, които снабдяват с кръв мозъка, минават през шията. Това са гръбначните артерии – трябва да възстановим кръвотока по тях – за целта трябва да разглабим задните шийни мускули – тоест мускулите на задната повърхност на шията и на страничните повърхности на шията. Така те ще престанат да стесняват артериите и кръвоснабдяването ще се подобри.
Освен това трябва да правим и упражнения за кръвоносните съдове – да възстановим баланса на тонуса на съдовете. Когато стоим прави, кръвта ни се оттича към краката. За компенсация на този отток имаме вегетативна нервна система, която регулира тонуса на кръвоносните съдове – когато сме изправени, кръвоносните съдове на главата ни се разширяват, а съдовете на краката се свиват. Ако постоим така половин минута, организмът ще възстанови баланса на кръвоносните съдове. Ако след това легнем на пода, а повдигнем краката на стената така, че да са по-високо от главата, тогава кръвта от краката се оттича към главата под действието на силата на тежестта – при това кръвоносните съдове на главата ще се свиват, а тези на краката ще се разширяват. Правите тези две упражнения няколко пъти през 30-тина секунди – прави и легнали - това е много добра гимнастика за кръвоносните съдове. Тя възстановява управлението на вегетативната нервна система над вашите кръвоносни съдове. Това е второто, което може и трябва да направите.
Трето. Освен това има едно прекрасно упражнение, което обикновено се нарича златният петел. То е елементарно – просто трябва прави да застанете на един крак и да затворите очи.
(Важно: бъдете предпазливи. Хванете се за нещо преди да затворите очи, защото ще залитнете и правете кратки опити докато постепенно свикнете).
Какво ни дава това упражнение? Нас ни управлява главния мозък посредством определени команди. Но имаме и система за обратна връзка – проприоцептори, които се намират в нашето тяло, в ставите, в мускулите – те дават информация на главния мозък за положението на тялото ни в пространството. Често с възрастта нещата се променят, защото през цялото време ние използваме своето зрение, а можем да контролираме и чрез проприоцепторите. Именно от този контрол чрез проприоцепторите организмът малко по малко отвиква и забравя. Опитайте се и ще видите, че щом застанете на един крак и затворите очи, няма да можете да се задържите дълго – веднага се нарушава равновесието и тялото пада. Упражнението се състои в това да тренирате докато свикнете да пазите равновесие на един крак в течение на 5 минути за всеки крак. Когато успеете да се задържите по 5 минути на всеки крак без да паднете нито веднъж, това е показател, че вашият главен мозък е възстановил изгубената функция за контрол над положението на тялото и над мускулите.
Екстрепирамидното разстройство по същността си се явява загуба на контрола на кората над функциите на подкорието. Това просто упражнение може да доведе ако не до пълно, то поне до частично успокояване и намаляване на тремора. Трябва да възстановите работата на главния мозък – на първо място – да възстановите притока на кръв към него.