Високото кръвно – правилното лечение

д-р Божьев

Съгласно международната класификация това, което наричаме „високо кръвно“ или „хипертонична болест“, се нарича „артериална хипертензия“. Разделена е на 2 типа:

− 5% от нея е наречена „симптоматическа“ – когато повишаването на кръвното е симптом на някакво друго заболяване.

− 95% от артериалната хипертензия е наречена „есенциална“ , което означава „неизвестно откъде взела се“.

И така, в 21 век ние се опитваме да лекуваме хипертонична болест, която даже в международната класификация обявяваме факта, че  не искаме да знаем откъде се взема тя. Защо казвам „не искаме да знаем откъде се е взела“? Защото за физиолозите причините за възникването на артериалната хипертензия отдавна са изучени – от почти 100 години. От началото на 20-ти век съществува обяснение за причините за повишававането на артериалното налягане. Те са много прости – това не е никаква болест. Повишаването на артериалното налягане е компенсаторна реакция на организма на снижаването на кръвоснабдяването на някой жизнено важен орган.

В нас жизненоважните органи са три: сърцето, главния мозък и бъбреците. Да се снижава кръвоснабдяването на някой от тези три органа не бива – организмът прекрасно знае това. Но ако кръвоносния съд се стесни и това понижи притока на кръв към такъв жизненоважен орган, какво трябва да направи организма – нещо, което ни е известно от физиката за 6-ти клас – да повиши кръвното налягане. В резултат през кръвоносния съд с намален диаметър към съответния орган пак постъпва толкова кръв, колкото преди това.

Какво прави човекът, когато се повишава налягането? – Отива при лекаря, който му назначава хипотензивни препарати, които снижават налягането. Той започва да ги взема и сваля кръвното си налягане. В резултат отново възниква недостиг на кръв към съответния жизненоважен орган. Какво прави организмът? Отново повишава кръвното. Какво прави човекът – пак отива при лекаря и му казва, че хапчетата не му действат. Какво прави лекарят – предписва му по-силно лекарство или повишава дозата на предишното. В резултат какво става – кръвното отново спада. Какво прави организмът – пак повишава налягането и т.н. Тази борба между лекарството, което снижава кръвното и организма, който го повишава, продължава дотогава, докато се стигне до ситуация, от която за лекаря има само един изход: той във всички случаи оцелява!

За пациента има два изхода: 

− или побеждава лекарството и не позволява на организма да повишава кръвното налягане, в резултат от което животът на пациента ще завърши с исхемичен инсулт (ако е било нарушено кръвоснабдяването на мозъка), или инфаркт (ако е било нарушено кръвоснабдяването на сърцето).

− или побеждава организма и успява да повишава кръвното независимо от всички лекарства, в резултат в даден момент той ще го повиши до ниво, на което кръвоносните съдове няма да издържат – най-често това става в главния мозък и това се нарича „хеморагичен инсулт“ – в 90% от случаите изходът от него е летален.

И така, изходът за пациента е или хеморагичен, или исхемичен инсулт (или инфаркт).  Лекарят винаги оцелява. Това е пътят, по който ни води нашата медицина.

А какво трябва да се направи? Много просто – трябва да се разбере защо се получава недостиг на кръвоснабдяване към жизненоважните органи. Възможната причина е само една – стесняване на диаметъра на кръвоносните съдове, които кръвоснабдяват тези органи.

Стесняването на този диаметър е възможно по следните 3 причини:

− спазъм – изнервничили сме, усилила се е парасимпатическата инервация, която предизвиква стесняване на кръвоносните съдове, те са се стеснили, възникнал е недостиг на притока на кръв, организмът е повишил кръвното. Кога става това – когато човекът е изнервен;

− отлагане на холестеринови плаки по стените на кръвоносните съдове – в резултат постепенно диаметърът на съда се стеснява, притокът на кръв намалява, в резултат − организмът повишава кръвното (това е механизмът на развитието на атеросклерозата);

− важи само до кръвоснабдяването на главния мозък – когато артериите, кръвоснабдяващи мозъка, бъдат притиснати отвън. Защо? Защото имаме две артерии, които минават през горните гръбначни прешлени и ако мускулите са спазмирали, те притискат кръвоносните съдове и нарушават притока на кръв по тях.

Следователно, лечението на хипертоничната болест трябва да бъде насочено в тези три направления:

− премахване на спазъма на съдовете – да не нервничим, тоест, да намерим начин да снемем стресовите ситуации;

− атеросклерозата – има елементарни упражнения за възстановяване еластичността на кръвоносните съдове, които ще разгледаме в следващия материал. Когато кръвоносният съд е слабоподвижен, се получава отлагане на холестеринови плаки, но ако съдът ту се стеснява ту се разширява, холестерин в такива съдове не се отлага – това е първият механизъм. Изобщо самото отлагане на холестеринови плаки, става пак, когато човекът нервничи – отново стигаме до антистресови мероприятия.

− притискането на гръбначните артерии става поради напрягане на мускулите, които държат гръбначните прешлени – в резултат прешлените се сближават един към друг и притискат артериите. Кога става това – отново, когато нервничим.

И така – винаги причината е в нервите. Затова следващия път ще видим как да снемем стреса. 

(следва: Как да възстановим еластичността на кръвоносните съдове с упражнения в домашни условия и как да снемем стреса? )