СВИДЕТЕЛСТВА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО

НА ЕГРЕГОРИТЕ НА ЦЪРКВИТЕ

 

05.10.2007

 

Значението на непознатите окултни термини е достъпно на: http://rodon-bg.org/?p=767

 

Наталия Холмогорова публикува своето възприятие на тази трансфизическа същност, която Даниил Андреев, в трактата „Розата на света”, обозначава като егрегор на руското православие;

„...тук под егрегори се разбират другоматериални образувания, възникнали от някои присихичски излъчвания от човечеството над големи колективи. Егрегорите са лишени от духовни монади, но притежават временно концентриран волеви заряд и еквивалент на съзнателност.”

„Егрегорите на църквите [...] се образуват от тези тъмноетерни излъчвания на причастното към църквите хорско множество, каквито се внасят от всяка недостигнала праведност душа, смесвайки се с нейните религиозни състояния: от мирски помисли, материални интереси, корист, страстни състояния - изобщо от това, което отците на църквата наричали „житейско попечение”. Често тези егрегори се превръщат в голяма спирачка, в товар по възходящия път на църквите”.

„Тъмноетерният егрегор укрепва над руското православие на почвата на този психологически климат, който се е формирал в страната в резултат от борбата с татарите и установяването на национално-войнстващото самодържавие. Егрегорът се е образувал от тези излъчвания на причастното към църквата хорско множество, каквито се внасяли от всяка душа не достигнала праведност и се смесвали с излъчванията на благоговение, умиление и любов от излъчванията на така наричаното „житейско попечение”.

По съдбовен начин за растежа на егрегора спомагали и особеностите на средновековното полумагическо благочестие, заставящо вярващите да правят огромни вноски в манастирите за помен на душите, князете - да даряват на манастирите колосални имоти, а на самите монаси - да приемат всичко това като дължимо. Прекомерното обогатяване на манастирите, отдаването на скверност не само на монашеството, но и на цялото духовенството, било крайно благодатна почва за появата на тъмноетерен тумор в организма на църквата. В подножието на нейния колективен метаетерен връх се сгъстяваше това мъглисто кълбо, тази вълнуваща се мъгла, със своя сляп еквивалент на съзнание отъждествявайки себе си, очевидно, със самата църква. Заплахата от неговото раздуване изглеждала като невидима преграда между душата на вярващия и трансфизическата същност на църквата, към която тази душа се устремявала.”„В сравнение с егрегорите на исляма или калвинизма, а още повече - с чудовищата, възникнали зад гърба на юдаизма и папството, егрегорът на руското православие бил ленив, аморфен, неагресивен, слаб. Църквата отдавна заела позицията на духовна съюзница на държавата, по-късно от съюзница се превърнала в помощничка, след това в слуга, [...] и само веднъж опитала да изяви претенции за върховна общодържавна роля. Колкото и печално да е от религиозно-културна, а още повече - от конфесионално-православна гледна точка това низхождане на църквата по стъпалата на подчинението на държавата, все пак това е по-малката от двете злини, ако го съпоставим с противоположната крайност”.

Ето откъс от повествуванието на Наталия Холмогорова:

„Видях (не с очите си, но съвсем ясно), че под тавана на църквата, над нашите глави, виси някакъв черен маслен облак - жив, разумен и много неприятен. На нас, молещите се, гледа като на храна. Храни се с нашата енергия. Ние се обръщаме към Бога, нашите молитви отиват нагоре - и попадат на него. Ние мислим, че се молим на Бога, а всъщност храним със себе си това чудовище. Ние се разкриваме пред него, а то отхапва от нас и ни яде на късчета. Не знам какво беше това.” 
 

(Бел.прев. : Виж също така и http://www.iskri.net/zefira/articles.php?lng=bg&pg=384)