Историята е циклична
Откъс от книгата „Севастопольская страда“
на С.Н.Сергеев-Ценски /1875-1958/
част 3, глава 7 „Казнокрады“
...През 1928 година в Севастопол чума нямаше, а карантина имаше. За профилактика.
През 1829 година чума пак нямаше, но карантината беше ожесточена. Всеки, който искаше да излезе от града или да влезе в него, трябваше да остане в пълна изолация от 14 до 19 дни. Народът престана да пътува. Възникнаха проблеми със снабдяването. За борба с епидемията бяха заделени пари от царската хазна. В резултат чиновниците купуваха от своите доставчици продоволствие по завишени цени, а на гражданите даваха най-лошото.
Естествено, от продългжаването на този празник баха заинтересовани всички, които забогатяваха от епидемията, на първо мясно чиновниците и лекарите. Всички случаи на заболявания от всякаква болест биваха обявявани за чума.
„Карантинната кантора се старае всички обикновени болести да изглеждат като от чума.“ - пише служещият в това време в Севастопол контра-адмирал Сальти.
Адмирал Грейг свидетелства: „В течение на 5 месеца хората не чуха някой да боледува или умре от естествена смърт, а който и да се разболееше във военните поделения или в дома си, го обявяваха за чумав“.
Всички заболели ги извозваха в казармите на Павловския полуостров, където биваха държани в такива условия, че бързо умираха.
В най-бедните райони на града се прилагаше дезинфекционен хлороформ, тоест гражданите ги и тровеха допълнително.
При това „дезинфекциращите“ получаваха 2,5 рубли на денонощие – 75 рубли месечно при ежедневна работа.
Карантинните комисари получаваха по 5 рубли на главен лекар, а инспектор по карантина получаваше по 10 рубли на денонощие.
Началната заплата на обикновен военен лекар в това време беше 171 рубли годишно!
В резултат през юни 1830 година жителите на най-бедните райони на града не издържаха и въстанаха, гарнизонът застана на страната на въстаналите.
Губернатора, неговите чиновници и лекари тълпата разкъса. Въстанието беше бързо потушено, но „епидемията“ в Севастопол по удивително съвпадение веднага се прекрати.“
Въпрос: Колко такива генерални репетиции е имало досега и дали сегашната е поредната, за да се проверят степента на търпимост и реакцията на потърпевшите?