СКАЛАТА НА ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ТОНОВЕ

И ОЦЕЛЯВАНЕТО

В дианетиката оцеляването се смята за единствения основен стимул на живота.

То се подразделя на осем динамики (действени сили, нюанса).

1. оцеляване на собствената личност.
2. оцеляване чрез пола или децата: (а) половият акт; б) семейството)
3. оцеляване чрез група индивиди или като група.
4. оцеляване чрез оцеляването на човечеството.
5. оцеляване чрез други форми на живот (животни и растения)
6. оцеляване като физическа вселена.
7. оцеляване чрез духа.
8. оцеляване чрез Върховното начало.

Който не се стреми да оцелява, бива наказван.

Къде човек престава да оцелява и започва да се предава? Разграничителната точка можем да наречем смърт на съзнанието (на съзнаването на сегашния момент) на индивида.

Но всяко живо същество, което просто се приспособява към околната среда, е обречено, защото тя се променя бързо. Най-добри шансове за оцеляване имат  съществата, които овладяват и променят околната среда.

Животът е поел на поход за превземане на физическата вселена − за да се достигне до оцеляването, той трябва да продължи и победи в завладяването на физическата вселена. Щом преустанови това завладяване, той преустановява съществуването си и се предава. Докато преследва  целите на оцеляването животът трябва да доставя удоволствие и да избягва болката.

Командният пункт на действията е умът. Той функционира добре докато мисли, че е способен да се справи с физическата вселена. Именно  той поставя и решава проблемите свързани с оцеляването, намира  пътища за избягване на болката, за постигане на удоволствие и реализира решенията си.

Животът е взаимозависимо и съвместно усилие и всяко живо същество играе роля за оцеляването на другите организми. Следователно умът на един организъм трябва да постигне съгласие с умовете на другите организми, така че всички да могат да оцелеят.

Когато един ум се замъгли и притъпи, той започва да изчислява решенията си зле, да обърква целите си, да не е сигурен какво иска да прави − може например да реши, че трябва да оцелее като личност и че само личността е важна и да пренебрегне оцеляването на другите.

Ум, който започва да “оцелява” само за собствената си личност, който започва да отслабва и да управлява със сила организмите край себе си, е вече преполовил пътя си до смъртта. Възприятието му за физическата вселена е слабо. Той не съзнава, че оцеляването му зависи от взаимопомощта му с другите. Загубил е своята мисия в оцеляването и вече е на път към смъртта. В резултат  той “несъзнателно” ще предприеме действия, които ще доведат до собствената му смърт  (това е предразположеният към злополуки, фашистът, онзи, който се стреми да властва, себичният и користен човек). Един полусъзнателен организъм е заплаха за другите.

Когато един организъм достигне точка, в която е само 1/3 жив, 1/3 съзнателен, възприемащ само една трета от възможното, животът още повече ускорява смъртта на този организъм (Това е самоубийството, непрестанно болният човек, отказващият да се храни).

Организмите, преминали бариерата  между нормалното и ненормалното предприемат всичко, за да донесат смърт за себе си (запусната къща, неспазени уговорки, занемарени дрехи, злобни слухове, язвително критикуване на други ”за тяхно добро” −  това са все завихряния, които носят провали, а прекалено многото провали носят смърт).

Най-сигурният белег за това, че си минал бариерата, е физическото ти състояние (хронично болните са я минали).

Организмът се привежда към смъртта от количеството натрупана болка.

Безсъзнанието и болката, която го придружава, се трупат и съхраняват в част от ума докато накарат организма да започне да умира.  Докато натрупаната болка не бъде изтрита, излекуването на психосоматични болести като артрит, ревматизъм, дерматит и хиляди други не може да има траен резултат.

Тази болка, обаче, може да бъде прекъсната или изличена с възвръщане към пълно съзнание и възстановяване в посока оцеляването.

Следователно изправното функциониране на съзнанието зависи от отсъствието, анулирането или изкореняването на спомените за натрупаната физическа болка.

Скала на емоционалните тонове

Скалата на тонуса очертава низходящата спирала на живота от пълна жизненост и съзнание през полужизненост и полусъзнание до смърт. При 4.0 индивидът е възторжен, щастлив и жизнен. Средният коефициент е 2.8.

Как действа тази таблица в ежедневието: дете се опитва да се сдобие с някаква сума. Отначало то е щастливо – просто му трябват парите. Ако му бъде отказано, то обяснява защо му трябват. Ако не ги получи и не са му били много необходими, то се отегчава и си отива. Но ако сумата му е много нужна, то става недоволно. Ако пак не постигне нищо, може да излъже за какво му трябват парите. Ако и с това не сполучи − изпада в скръб. И ако пак му бъде отказано − потъва в апатия, безразличие, отпуснатост, безчувсвеност и казва, че не го иска.

Смяната на добри и лоши новини, щастливи и тъжни дни в живота на човека се проявяват в  моментни покачвания и спадания в тонусната му скала. Но има едно хронично ниво, едно средно поведение на всеки индивид.

Скала на емоционалните тонове

                                                                                                         Рон Хаббард, Дианетика