Скот Риттер за бъдещето на САЩ

‒ Какви ще бъдат последиците за САЩ в случай на икономическа конфронтация с Китай!

‒ Повечето американски политици са много високомерни хора. Те винаги разиграват тези различни сценарии и просто предполагат, че най-лошите сценарии ще са за тези, срещу които са прицелени, а най-добрите ще бъдат за САЩ.

Същото нещо направиха с Русия – казаха, че санкциите ще смачкат руската икономика и тя ще рухне, че Вл. Путин ще бъде подложен на политически риск,  но това не сработи – случи се точно обратното и сега ситуацията у нас е такава, че Европа е в икономическа криза, а САЩ се приближават към такава криза – цените на бензина са високи, веригите за доставки са нарушени, транспортните разходи са извън релси, инфлацията излезе от контрол, така че ако говорим за потенциална икономическа война с Китай, ние трябва да разберем, че влизаме в тази война не на силната страна. Ние нямаме нищо, докато китайците се намират в напълно отбранителна позиция - те са тренирали и готови за борба – ние ще бъдем унищожени.

Ние сега нямаме икономическа дълбочина, нашата икономика изпитва трудности, ние сме на прага на рецесия. Работата не е в това, че се намираме на ръба на депресията – рецесия означава, че нивото на растежа се снижава. Депресията означава че ние се снижаваме, нашата икономика фактически е рухнала – ето в какво направление се движим. Китайците сега са по-силни и те са по-силни и затова, защото санкциите против Русия направиха някои неща – те показаха на Китай, че запада ще направи с Китай потенциална икономическа война, с което позволи на Китай да се адаптира към нея.

В същото време запада не може да се адаптира, защото те се самоосакатиха – всички предимства принадлежат на Китай, ние нямаме никакви предимства. Ето защо опитите да въвлечем Китай в някакъв икономически конфликт само биха ускорили самоубийствените тенденции, които сега се проявяват в икономиката на САЩ и Европа.

̶  Стратегическата картина изглежда така, може би защото са приели, че Русия може да премине отвъд пределите на Украйна и за да бъдат пресечени потенциалните пътища е такъв подхода в страните на НАТО. Какво е вашето мнение за подобна вероятност?

̶  Специалната военна операция е насочена към това да направи онова, което по думите на Русия те искат – не мисля, че Русия заблуждава или лъже. Хората, които се занимават със заблуди и лъжи като НАТО и Евросъюза, именно те се стремят към това. Сега ние знаем тази концепция, защото минските съглашения, които бяха съгласувани през 2015 година в т.нар. нормандски формат,  Германия и Франция, Украйна, Русия - като наблюдател, трябваше по политико-дипломатически път да разрешат конфликта в Донбас, макар че Украйна беше против, но това беше подписано  през 2015 година и там имаше вътрешни проблеми, обсъждаха се някои вътрешни аспекти, но сега бившия президент на Украйна Порошенко заяви, че всичко това е било за заблуда и каза: „ние никога не сме възнамерявали да подписваме минските съглашения - целта на минските съглашения се състоеше в това да ни спечелят време, за да може НАТО да може да обучи и въоръжи нашите военни, за да могат нашите военни да нападнат Донбас, да го освободят и да върнат Крим“. И НАТО се явява доброволен участник в това. Ние знаем, че е така, защото министерството на отбраната и правителството на САЩ публикуваха тези данни за това, че те са обучавали по стандартите на НАТО по пет батальона от украинските сили на година, а след това имаме тази жълта стрелка, която подсказва, че те са ги изпратили към Донбас, за да се сражават и да убиват руските войници.

Значи целта на НАТО е била да подготви украинската армия за активна борба с Русия и никога не са канели да изпълняват минските съглашения. Това е била тактика на затягане, за да държат руснаците на разстояние, докато Украйна е увеличавала военните си сили и е развивала военния си потенциал.

Значи НАТО са знаели това и НАТО сега слага капани в Литва, поощрява литовците да блокират ж.п. съобщенията между Русия и руския анклав Калининград. Именно НАТО поощрява Молдова да заплашва сепаратистката република Приднестровие, именно НАТО поощрява Полша да разглежда възможностите за въвеждането на войски  в западна Украйна, именно НАТО провокира битка с Русия, а не Русия – с НАТО.

‒ Може ли тази война да продължи и да се разпространи на останалата част от Европа?

‒ Да. Европа вече пострада – нейната икономика е разрушена поради санкциите, които те въведоха против Русия поради този конфликт. Колкото по-дълго продължава това, толкова повече санкции. Мисля, че на всички европейци вече им стана ясно, че никакъв план Б не съществува, че САЩ ги излъгаха, когато казаха, че „ние ще обезпечим вашата енергийна безопасност“. Няма никакъв план Б, няма никаква енергийна безопасност, Европа се прецака и колкото по-дълго продължава този конфликт, колкото по-дълго действат тези санкции, толкова по-зле за Европа. И още по-зле може да стане, ако Европа реши допълнително да се изпокара с Русия – те трябва да осъзнават, че руснаците знаят какво правят те, че те имат много способни въоръжени сили и знаят всички наши уязвими места и ще се стремят да използват тези уязвимости в своя полза.

НАТО е военен алианс, който не е готов за крупномащабен наземен конфликт в Европа. За последните 30 години не е имало нито една армия на НАТО, която да е била способна да води такъв конфликт и със сигурност това не е САЩ. Ние нямаме достатъчно полкове, нямаме устойчивости в тези полкове, това е проблем – трябва да се реконфигурира НАТО, за което те се канят да говорят на следващата среща на високо равнище. Това ще струва стотици милиарди долари, които те вече нямат, защото тяхната икономика е разрушена, така че да, докато това продължава, ще бъде много лошо за НАТО.

‒ Какво ще стане със света и САЩ през 2030-2050 години, когато те ще бъдат икономически отрязани и политически отхвърлени от Европа и нейните съседи в Южна Америка? Как ще възприемат това хората, какво ще стане със САЩ – как понасяте това събитие, вие сте американец?

‒ Да, аз съм американец и колкото и да ми се иска да гледам на себе си като на гражданин на света, защото съм работил в глобален мащаб, например в ООН, но в крайна сметка аз съм американец и се гордея с това, най-много се гордея с нашия потенциал – не с това, което правим ние, а с това, което имаме възможност да направим. Мен ме разстройва това, че ние разхищаваме този потенциал продължавайки да се държим за това, което наричаме международен ред основан на правила.

Тази система, която ние сме натрапили на света в края на втората световна война, която не само се е стремила да преустрои света, да се справи с последствията от втората световна война, но и да натрапи американската икономическа и политическа хегемония на целия свят и да позиционира САЩ като глобална военна държава. Възможно е това да е бил необходим модел през 1945, 50, 55, 60 години, но с развитието на събитията светът някак пораства и се движи по-нататък. И може би тези правила, които ние сме натрапили, трябваше да бъдат изменени, но ние не искахме да ги изменяме, защото тези правила ни даваха абсолютен контрол – ние бяхме глобален хегемон.

Когато завърши световната война и Съветския съюз се разпадна, това беше времето за нас да кажем, че е дошло времето да преминем от този модел, който имахме, когато контролирахме, опитвахме се да сдържаме Съветския съюз, за да може ООН да стане ефективен мениджър по глобално взаимодействие, но ние тук в САЩ никога не сме искали да  отстъпваме суверенитет на когото и да било и ако ти не отстъпваш суверенитет на ООН, това говори, че всичко, което искаме от ООН, което се съдържа в неговия устав, който ние сме написали и разработили, което нашия Сенат е ратифицирал и затова той става задължителен за нас конституционно, но ние сме склонни да забравяме за това.

Ако не ние диктуваме условията, ние сме нещастни, но ние сме само 300-320 милиона човека, а в света има няколко милиарда. Нима нашето ниво на високомерие е толкова високо, че да можем да диктуваме на всички останали – колкото по-дълго се държим за това, толкова по-изолирани ще станем и човекът, който задава този въпрос, е напълно прав.

През 2030-2050 години ние можем да се научим да живеем на неоснован на правила международен ред - ако не искаме да отстъпим, ако не поискаме да го уважаваме - това не е еднополюсен свят, където всичко се върти около нас, а по-скоро многополюсен свят, където всички ние гравитираме един към друг.  Ако не се приспособим към това, ако не признаем, че това е бъдещето, ние ще бъдем изолирани и това няма да е хубаво време за САЩ.

Ние, като американски граждани, трябва да се замислим за следващата реалност – нивото на комфорт, на което ние се наслаждаваме днес, е обусловено преди всичко от това, че ние вземаме ресурсите на останалата част от света по занижени цени – значи светът в значителна степен субсидира нашето ниво на живот – ако не намерим начин постепенно да изменим начина, по който работи всичко това, ако продължим да се придържаме към тази идея, че можем да вземаме всичко, което поискаме при условията, които ние диктуваме, светът ще престане да ни  позволява да правим това – ще установим, че не само не сме в състояние да поддържаме такъв начин на живот, но и ще открием, че самата природа на това, което представлява Америка, ще се измени – ние повече няма да можем да говорим за американската мечта – дом, две коли в гаража, и т.н. – ние  вече даже не говорим за това днес,  но ще бъде още по-лошо, Аз не мисля, че хората ще признаят Америка през 2050 година, ако не изменим ситуацията и не се научим да бъдем отговорен член на световното съобщество.