ОАСПИ
(първото откровение до човечеството след Библията)
Предговор на Издателя
Когато човек вземе една книга и каже "Трябва да повярвам в това, защото тук пише: "Така каза Господ", не трябва ли да му съчувстваме? Дали той разбира свободата на човека да придобива познания?
Всяка книга, която споделя познания за живота и съдбата на човека е добра книга. Всяка книга, която разкрива характера и личността на Йехова и чудото и славата на Неговите творения, е добра книга.
Когато една книга ни дава информация за нещата които знаем, тя също така трябва да ни даде и метод за потвърждаване истинността на информацията. Настоящата книга отговаря на това условие.
Настанало е време, когато човекът не би приел прокламации и утвърждения; той иска правдоподобни причини, или съществени доказателства, че авторитетът не е просто някакво присъствие, а доказуем факт.
Времето за преклонение пред човека е в края си; читателите вече не приемат някаква книга като добра или велика просто защото някой определен я е написал. Книгата трябва да притежава свои собствени достойнства, иначе скоро ще спре да съществува.
Когато човекът каже,"Чух гласа на Йехова да казва", тази част от изявлението му е без стойност. Когато, обаче, каже: "Чух гласа на Йехова да казва: `Постъпвайте с другите така, както искате те да постъпват с вас`", тогава думите стават стойностни. Неговите претенции за авторитет сами по себе си нямат стойност в настоящия век. Следователно, думите, претендиращи да принадлежат на Йехова, трябва да представляват единствения критерий за оценка. И всички хора имат право да ги преценят. Не е ли именно светлината на Йехова във всички хора онова, което ги кара да осъзнаят мъдростта и истината? Ако е така, тогава изразяването от човека на някоя истина или мъдрост, е изражение на самия Йехова.
Ако една книга паднеше долу от небето с подпис от самия Йехова на нея, човекът нямаше да приеме тази книга само на това основание. Защо, тогава, трябва да бъде казвано каквото и да било относно това как беше написана тази книга? Тя не принуждава никого към нищо; тя няма претенции за водачество. Тя не е разрушител на стари системи или религии. Тя разкрива нова такава, адаптирана към настоящия век.
Ню Йорк, 1882.
Следва: Речник на използваните термини
www.sacred-texts.com