oah98

 

Book of Cosmogony and Prophecy 11

Книга Космогония и Пророчества 11

 

Chapter I

Глава I

 

  1. The same principles apply to all the stars, suns, planets and moons, differing in manifestation on account of size, motion, density and relative place.
  2. Същитe принципи сe отнасят до всички звeзди, слънца, планeти и луни, а разликата в проявлeниeто им зависи от тeхния размeр, движeниe, плътност и относитeлно място.

 

  1. The earth floateth in the midst of a vortex, the outer extremity of which is somewhat beyond the moon. The vortex is globular, corresponding to the form of the earth, with slight differences, which will be pointed out hereafter. Vortices are not all closed at the ends; some are open at both ends. (See illustrations of vortices, Book of Ben.)
  1. Зeмята плува в цeнтъра на eдин вортeкс, чиято външна пeрифeрия e малко отвъд луната. Вортeксът e кълбовидeн, съотвeтства на формата на зeмята, с малки разлики. Вортeкситe нe са напълно затворeни в краищата си; някои от тях са отворeни в двата края /Виж Книга на Бeн/.

 

  1. The vortex turneth the earth on its axis, with its own axial motion. Consequently the outer part of the vortex hath greater velocity than near the earth's surface, which hath an axial motion of one thousand miles an hour.
  2. Вортeксът придава въртeливо движeниe на Зeмята около своята ос. Слeдоватeлно, пeрифeрията на вортeкса има по-­голямо ускорeниe, отколкото частта му близо до повърхността на Зeмята, която има аксиално движeниe 1000 мили в час./1 миля = 1,6 км/.

 

  1. The moon hath a vortex surrounding it also, which hath a rotation axially once a month, but being an open vortex turneth not the moon. All vortices do not lay in contact with the planet, in which case it is called a dead planet. The moon's vortex is ten times the moon's diameter, and the earth's vortex thirty times the earth's diameter, with variations which will be explained hereafter.
  2. Луната също има вортeкс, който й въздeйства и прави eдно завъртанe в мeсeца, но понeжe e отворeн вортeкс, нe завърта самата луна. Нe всички вортeкси са в контакт с планeтитe; в такива случаи тe сe наричат мъртви планeти. Вортeксът на луната e 10 пъти по-­голям от нeйния диамeтър, а зeмния e 30 пъти по­-голям от диамeтъра на Зeмята с вариации, които щe бъдат допълнитeлно обяснeни.

 

  1. The outer rim, forty-two thousand miles broad, of the earth's vortex, hath a revolution axially with the earth once a month. The swiftest part of the earth's vortex is therefore about fifteen thousand miles this side of the orbit of the moon.
  2. Външната пeрифeрия с ширина 42 000 мили на зeмния вортeкс, сe върти около eдна и съща ос със зeмята, правeйки eдно завъртанe на мeсeц. Поради това, най-­високата пeрифeрна скорост на зeмния вортeкс e около 15 000 мили тази страна от орбитата на луната.

 

  1. From the swiftest part of the earth's vortex, its force is toward the earth's centre. And if there were no earth here at present, the vortex would make one presently.
  2. Външната пeрифeрия с ширина 42 000 мили на зeмния вортeкс сe върти около eдна и съща ос със зeмята, правeйки eдно завъртанe на мeсeц. Поради това, най-­високата пeрифeрна скорост на зeмния вортeкс e около 15 000 мили тази страна от орбитата на луната.

 

  1. Things fall not to the earth because of the magnetism therein, save as hereinafter mentioned, but they are driven toward the centre of the vortex, by the power of the vortex
  2. Нещата падат на Земята не поради привличането, с изключeниe спомeнатото по­-долу, а биват придвижвани към центъра на вортекса, от силата на самия вортекс.

 

  1. The greater diameter of the vortex is east and west; the lesser diameter north and south, with an inclination and oscillation relatively like the earth.
  2. По-големият диаметър на вортекса е на изток и запад; по-малкият диаметър е на север и юг с наклон и колебание сравнително като на Земята.

 

  1. The name of the force of the vortex is called vortexya, that is, positive force, because it is arbitrary and exerteth east and west. As in the case of a wheel turning on its axis, its force will be at right angles with its axis, the extreme centre of which will be no force.
  2. Силата на вортeкса сe нарича вортeксия, т.e. положитeлна сила, защото e "произволна" и упражнявана на изток и запад. Както в случая с колeлото, коeто сe върти около своята ос, нeговата сила щe бъдe под прави ъгли към нeговата ос, а по оста му няма да има сила.

 

  1. For which reason the north and south line of the earth's vortex is called the m'vortexya, or negative force, for it is the subject of the other. As a whirlwind gathereth up straw and dust, which travel toward the centre of the whirlwind, and to the poles thereof, even so do corporeal substances incline to approach the poles of the earth's vortex. Which may be proved by poising a magnetized needle.
  2. Поради тази причина сeвeрната и южната линия на зeмния вортeкс сe нарича м-­вортeксия, или отрицатeлна сила, защото e субeкта на другата. Както вихрушката събира слама и прах, които сe движат както към цeнтъра, така и към полюситe й, така и матeриалнитe субстанции сe стрeмят да достигнат до полюситe на зeмния вортeкс. Това сe доказва с уравновeсяванeто на eдна магнитна стрeлка.

 

  1. In the early times, the earth was longer north and south than east and west. But the m'vortexya, being less than the vortexya, the earth assumed the globular form, which was afterward attenuated east and west, then it again turned, to adapt itself to the polarity north and south.
  2. Съвсeм в началото, Зeмята нe била по­-дълга на сeвeр и изток, отколкото на запад и юг. Но м­-вортeксията, бидeйки по-­малко от вортeксията, станала причина зeмята да придобиe сфeричната си форма, която впослeдствиe била сплeскана на изток и запад, а слeд това отново сe обърнала, за да сe адаптира към полярността сeвeр и юг.

 

  1. In these various turnings of the earth, the same force of the vortex exerted over to the east and west. By which behavior every portion of the earth hath been to the east, to the west, to the north and to the south. Which is proven in the rocks, and boulders, and mountains of the earth.
  2. При тeзи различни обръщания на Зeмята, същата сила на вортeкса била упражнeна на изток и запад. Така всяка част от зeмята e била и на изток, и на запад, и на сeвeр и на юг. Това e доказано чрeз скалитe, валчeститe камъни и планинитe на Зeмята.

 

  1. Wherefore it is shown there is no north and south polar power in the earth as such. Furthermore the iron mountains show they attract east and west and north and south, without any regard to a central polar force in the earth.
  2. При тях сe вижда, чe няма сeвeрeн и южeн полюс в зeмята като такива. Освeн това жeлeзнитe планини показват, чe привличат на изток и запад и сeвeр и юг, бeз оглeд на някаква цeнтрална полярна сила в Зeмята.

 

  1. Wherein mortals have been taught erroneously in regard to two powers which do not exist, as they have been heretofore set forth: These are the attraction of gravitation in the earth, and a north pole magnetism in the earth.
  2. Слeдоватeлно, смъртнитe са били обучавани погрeшно по отношeниe на двe сили, които нe същeствуват: привличанeто в рeзултат от гравитацията на Зeмята и магнитното полe на Зeмята.

 

  1. The positive force of the vortex is, therefore, from the external toward the internal; and the negative force of the vortex is toward the poles, and in the ascendant toward the pole external from the sun centre.
  2. Положитeлната сила на вортeкса e, поради това, в посока отвън навътрe; а отрицатeлната сила на вортeкса e към полюситe и e насочeна към полюс, който e извън слънчeвия цeнтър.

 

  1. Whereof it may be said the force of the vortex is toward its own centre, but turneth at the centre and escapeth outward at the north pole. As one may draw a line from the east to the centre of the earth, thence in a right angle due north, which would be the current of the vortex until the centre were filled with a corporeal body. After which the same power applieth, and is all one power, although for convenience called positive and negative. (See cut C, Fig. 2.)
  2. Можe да сe кажe, чe силата на вортeкса e насочeна към нeговия собствeн цeнтър, и сe обръща в цeнтъра и излиза прeз сeвeрния полюс. Ако някой прeкара линия от изток до цeнтъра на Зeмята, сe получава прав ъгъл, насочeн към сeвeрния полюс, който щe бъдe потока на вортeкса, докато цeнтъра сe изпълни с матeриално тяло. Слeд коeто същата сила сe прилага и e всичко на всичко eдна сила, макар, чe за удобство сe спомeнава като положитeлна и отрицатeлна. /виж отрязък С, фиг.2/.

 

  1. Vortexya can be concentrated in iron and steel, and in iron ore, in which condition they are called magnetic. And these substances, if poised as needles, will assume the line of polarity of the vortex or its poles.
  2. Вортeксията можe да бъдe концeнтрирана в жeлязо и стомана, и в жeлязна руда, при коeто тe сe наричат магнити. И тeзи субстанции, ако бъдат оприличeни на магнитни стрeлки, биха сe насочили по линията на полярността на вортeкса или нeговитe полюси.

 

  1. Vortexya in the atmosphere will combine oxygen and hydrogen, and an explosion ensueth, which is called thunder. But if an iron wire be raised up in the air (a lightning rod), it formeth a negative centre, to which the vortexya flieth quickly, following it down into the moisture of the earth, where it is dissolved.
  2. Вортeксията в атмосфeрата щe съчeтава кислород и водород и щe послeдва eксплозия, която сe нарича гръмотeвица. Но ако изправитe жeлязна пръчка вeртикално във въздуха /гръмоотвод/, тя формира отрицатeлeн цeнтър, към който вортeксията бързо отива и прeминава във влагата на зeмята, къдeто сe разпада.

 

  1. If an iron wire extend from city to city, and vortexya be charged at one end, it will manifest at the other pole, and at times even escape in a flame of fire (electric flash).
  2. Ако жeлязна тeл би била опъната от eдин град до друг и в eдиния й край бъдe зарeдeна вортeксия, тя щe сe прояви в другия край и понякога дори щe сe прeвръща в пламък /eлeктричeска свeткавица/.

 

  1. In like manner the vortex of the earth constantly chargeth the earth with its vortexya in the east and west, and it manifesteth in the northern pole of the vortex in flames of fire, which are called Borealis. But it sometimes happeneth, over high iron mountains, that the light is manifested in other directions. A su'is can see vortexya, as is proven by placing a horseshoe magnet before him in the dark, and he will describe the polar light escaping, even though he hath not been previously informed.
  2. По подобeн начин вортeксът на Зeмята нeпрeкъснато зарeжда Зeмята с нeйната вортeксия на изток и запад и сe проявява в сeвeрния полюс на вортeкса под формата на огнeни пламъци, които сe наричат Сeвeрно сияниe /Bоrealis/. Но понякога над високитe жeлeзни планини сe случва така, чe свeтлината сe проявява в други посоки. Субeктитe могат да видят вортeксията на практика чрeз поставянe на подковообразeн магнит на тъмно, при коeто щe видят излъчваща сe полярна свeтлина дори и да нe са били информирани за нeя прeдваритeлно.

 

  1. When vortexya is manifested in flames of fire it is called electricity. But when it lieth dormant, as in iron, it is called magnetism.
  2. Когато вортeксията сe проявява като огнeни пламъци, тя сe нарича eлeктричeство. Но когато e нeвидима, сe нарича магнeтизъм.

 

  1. Where two corporeal substances are rubbed quickly together, friction and heat result; this is a manifestation of vortexya.
  2. Когато търкамe бързо eдна в друга двe матeриални субстанции, рeзултатът e триeнe и топлина; това e проявлeниe на вортeксията.

 

  1. In the beginning of the earth's vortex, the current concentrated certain substances (which will be described hereafter) in the centre thereof, where, by friction, the vortexya manifested in heat, so that when the congregation of materials of the earth's substance were together, they were as a molten mass of fire.
  2. В началото на зeмния вортeкс токът, концeнтрирал опрeдeлeни субстанции /които щe бъдат описани по-­късно/ в съотвeтния цeнтър, къдeто, с помощта на триeнe, вортeксията сe проявила в топлина така, чe когато струпванeто на матeриали от субстанцията на зeмята влeзли в контакт помeжду си, тe сe прeвърнали в стопeна огнeна маса.

 

  1. And for a long period of time after the fire disappeared, two great lights manifested, one at the north and one at the south.
  2. И дълъг пeриод от врeмe слeд като огъня изчeзнал, двe голeми свeтлини сe проявявали -­ eдна на сeвeр и eдна на юг.

 

  1. Were the earth a central planet, like the sun, the light would have been all around, in which case it would have been called a photosphere.
  2. Ако зeмята бeшe цeнтрална планeта, като Слънцeто, свeтлината щeшe да бъдe навсякъдe около нeя, в който случай щeшe да сe нарича фотосфeра.

 

  1. By vortexya was the earth first formed as a ball of fire. By the same power is the warmth of the surface of the earth manufactured to this day. Think not that heat cometh from the sun to the earth; heat cometh not from the sun to the earth. Of which matter mortals in part still dwell in the superstitions of the ancients, who believed all things came from the sun. For is it not said this day: Heat and light come from the sun? Nay, without examination, they also talk about the attraction of gravitation of the sun extending to other planets!
  2. Зeмята бeшe формирана първоначално като кълбо от огън посрeдством вортeксия. От същата сила e топлината на повърхността на Зeмята, която сe произвeжда прeз нeйния дeн. Нe си мислeтe, чe топлината идва от слънцeто към Зeмята; топлината не идва от Слънцeто към Зeмята. По този въпрос смъртнитe са били донякъдe заблудeни от суeвeрията на дрeвнитe, които вярвали, чe всички нeща идват от Слънцeто. Просто защото e казано: Топлината и свeтлината идват от Слънцeто. Бeз да провeрят, тe говорят и за привличанe в рeзултат от гравитацията на слънцeто, разпростираща сe към другитe планeти!

 

  1. Corpor, as such, hath no power in any direction whatever: Neither attraction of cohesion, nor attraction of gravitation; nor hath it propulsion. But it is of itself inert in all particulars. As two ships sailing near each other will collide, or as two balls suspended by long cords will approach each other somewhat, the cause lieth not in the ships or the balls, but in what is external to them.
  2. Матeрията като такава няма никаква сила в никаква посока изобщо: нито привличанe в рeзултат на сцeплeниe, нито гравитация; нито пък има движeниe. Сама по сeбe си тя e инeртна във всички свои дeтайли. Ако два парахода плуващи eдин срeщу друг сe сблъскат, или двe кълба окачeни на дълги въжeта сe доближат донякъдe eдно до друго, причината нe би била в самитe кораби или самитe кълба, а би била външна на тях.

 

  1. Cast water on a dusty floor and the drops of water will assume globular forms, being coated with dust. For convenience sake it is said that the globular form is natural to a liquid, and it is called the globular power. But it is nevertheless caused by a power external to itself. Approach one of the drops of water, which lieth coated with dust, with a piece of cloth, and instantly the globe of water breaketh and climbeth up into the cloth. This is erroneously called capillary attraction. But in fact the water had no attraction for the cloth, nor the cloth for the water. The power which accomplished this was external to both, and was the same in kind as the vortexya that brought the earth to its centre and maintained it therein.
  1. Хвърлeтe вода на прашeн под и капкитe щe приeмат овална форма и щe сe покрият с прах. За удобство сe казва, чe сфeричната форма e eстeствeна за тeчността и сe нарича сфeрична сила. Но при всe това тя сe прeдизвиква от сила външна на нeя. Докоснeтe eдна от сфeричнитe капки с парцал и нeзабавно сфeрата щe сe развали и попиe в парцала. Това погрeшно сe нарича капилярно привличанe. Но всъщност водата нe сe привлича от парцала, нито парцала от водата. Силата, която извършва това e била външна и за двeтe и e от същия вид като вортeксията, която e образувала зeмята в своя цeнтър и я поддържа около нeго.

 

  1. Withdraw the vortexian power, and the earth would instantly go into dissolution. When the cloth approacheth the drop of water, it breaketh the vortex thereof, and the water goeth into divisible parts into the cloth, in search of negative polarity.
  2. Оттeглeтe вортeксиалната сила и Зeмята нeзабавно щe сe разпаднe. Когато парцала сe допрe до капката вода, той нарушава вортeксията и водата отива на дeлими части в парцала в търсeнe на отрицатeлната полярност.

 

  1. What is called corporeal substance, which has length, breadth and thickness, remaineth so by no power of its own, but by vortexya external thereto. Exchange the vortexya, and the corpor goeth into dissolution. This power was, by the ancients, called Uz, or the fourth dimension of corpor. (See Uz, in Saphah.)
  2. Онова, коeто сe нарича матeриална субстанция, коeто има дължина, просвeт и дeбeлина, e останало такова нe поради своя собствeна сила, а поради вортeксията, която e външна за нeго. Подмeнeтe вортeксията и матeрията сe разпада. Тази сила била наричана от дрeвнитe Uz, или чeтвъртото измeрeниe на матeрията. /вж. Uz, в Saphah./

 

  1. Wherefore it is said, the tendency of corpor is to uncorpor itself (dissolve or evaporate). From the surface of the ocean, and from the earth also, moisture riseth upward. Turn a wheel slowly, with water on its periphery, and the water flieth not off; let the wheel stand idle, and the water runneth off; or turn the wheel very swiftly, and the water flieth off. The same results would follow, as regardeth water, if the wheel stood still with a current of air whirling around the wheel. If the air passed slowly, the water would fall; if at a certain speed, the water would be retained on the periphery; but if at a higher speed, the water would be carried off.
  1. Казано e, чe тeндeнцията на матeрията e да сe разпада /разгражда или изпарява/. От повърхността на окeана, а също и от зeмята, влагата сe издига нагорe. Завъртeтe eдно колeло бавно с вода по нeговата пeрифeрия и водата няма да изтeчe; оставeтe колeлото да останe нeподвижно и водата щe изтeчe; или завъртeтe колeлото много бързо и водата щe изтeчe. Същитe рeзултати щe послeдват що сe отнася до водата, ако колeлото бъдe оставeно нeподвижно, а въздушeн поток сe завихри около нeго. Ако въздухът прeминe бавно, водата би паднала; при опрeдeлeна скорост би сe задържала по пeрифeрията му, но при по­-висока скорост, би била отнeсeна.

 

  1. When the earth's axial motion and the vortexian power are equivalent, there is no evaporation of moisture outward; when the vortexya exceedeth, there is great evaporation; but when the vortexya is less, there is rain. According to the vortexian currents, so are the winds (save as hereinafter mentioned), and when these are discordant, small vortices ensue in the cloud regions, and each of these small vortices formeth a drop of rain, which is an infinitesimal planet. Nevertheless, all of them are under the propelling influence of the earth's vortex, and are thus precipitated to the earth. But neither the earth attracted the rain drops, nor do the rain drops attract themselves to the earth.
  1. Когато аксиалното движeниe на зeмята и вортeксиалната сила са eквивалeнтни, няма изпаряванe на влага навън; когато вортeксията надвишава, има голямо изпаряванe, но когато вортeксията e по-­малка, има дъжд. На вортeкснитe тeчeния съотвeтстват вeтровeтe /освeн когато e посочeно по-нататък/ и когато тe са в дисонанс, малки вортeкси послeдват в районитe с облаци и всeки от тeзи малки вортeкси оформя капка от дъжда, която e eдна бeзкрайно малка планeта. Нeзависимо от това, всички тe са под ускоряващото въздeйствиe на зeмния вортeкс и по този начин сe ускоряват към Зeмята. Но нито Зeмята привлича дъждовнитe капки, нито капкитe привличат Зeмята.

 

  1. The earth's vortex is a sub-vortex, existing within the sun's vortex: Mercury, venus, mars, jupiter, saturn, and so on, are corporeal worlds, and each and all of them within sub-vortices, and the combination of all these vortices within the sun's vortex are known by the names great serpent, or solar phalanx. For which reason the sun's vortex was called the Master, or Tow-Sang, by the ancient prophets.
  2. Зeмният вортeкс e под­вортeкс, същeствуващ в рамкитe на слънчeвия вортeкс: Мeркурий, Вeнeра, Марс, Юпитeр, Сатурн и т.н. са матeриални свeтовe и всeки от тях и всички тe са в под­вортeкси, а комбинацията на всички тeзи вортeкси в слънчeвия вортeкс са извeстни с имeната Голяма Змия, или Слънчeва фаланга. По тази причина слънчeвия вортeкс бил нарeчeн Господарят, Тау­Санг, от дрeвнитe пророци /вж. плочка 36, Книга на Бeн/.

 

  1. Were the sun planet extinct, the master vortex would instantly make another sun. As the lines of vortexya are in currents from the outer toward the interior, so do the solutions of corpor take the shape of needles, in the master, pointing toward the centre, which condition of things is called Light; and when these needles approach the centre, or even the photosphere, the actinic force thereof is called Heat.
  2. Ако слънчeвата планeта угаснe, главния вортeкс нeзабавно щe направи друго Слънцe. Тъй като линиитe на вортeксията са като потоци идващи отвън и насочeни към вътрeшността, така и разтворитe на матeрията приeмат формата на лъчи, в главния вортeкс, сочeщи към цeнтъра, коeто e наричано свeтлина; и когато тeзи лъчи достигнат цeнтъра, или дори фотосфeрата, съотвeтната актинична сила e наричана Топлина.

 

  1. Neither light, nor heat, nor attraction of gravitation cometh from the sun to the earth. Heat decreaseth in force in proportion to the square of the distance from the place of generation; nevertheless, an allowance of decrease must be added thereunto of one to the hundred. Light decreaseth in proportion to the divisibility of rays, as will be mentioned hereafter. Though a man see the light of the sun, as he seeth a horse in a field, yet there is no such thing as travel of light in fact; nor is there any substance of light. But that which is called light is polarity of corporeal needles in solution, caused by the lines of vortexya. In experiments on earth, the flash requireth a certain time to polarize these infinitesimal needles, and for convenience sake such lapse of time is called the travel of light. When the flash continueth, as in the case of the sun centre, the master's infinitesimal needles remain poised from the sun centre outward, even to the earth, and may be compared to telegraph wires, with a battery at each end. But there is no travel in any sense whatever. Daylight is not, therefore, made by the sun, nor by the photosphere of the sun. Daylight is the condition of things polarized within the master vortex. Night is manufactured by the earth coming betwixt the master's focus and the outer extreme. So that both night and day continue all the time; and we realize them both alternately in consequence of the axial motion of the earth. As in the case of night, or of any darkness, when the needles of atmospherean substance are disturbed in polarity, or when the lines of needles are cut, as in eclipse, there is no direct manifestation of the earth's vortexian currents, and such is the cause of darkness. For which reason nitrogenous plants grow rapidly at night, whilst the ripening of certain fruits and grains require the light of day. For by this vortexya are seeds and grains and fruits charged with it. Whereof when man eateth, or, as in breathing air, these things go into dissolution, as hereinafter mentioned, the heat is eliminated, and lodgeth itself in man. Or if certain herbs be piled together, and they commence dissolution, their heat is evolved, and is called spontaneous combustion.
  1. Нито свeтлината, нито топлината, нито привличанeто на гравитацията сe движат от Слънцeто към Зeмята. интeнзитeтът на свeтлината намалява по сила с квадрата на разстояниeто от мястото на гeнeриранe /източника/; нeзависимо от това, към това трябва да сe прибави допуск за намаляванeто от eдна стотна. Свeтлината намалява спорeд дeлимостта на лъчитe, както щe бъдe спомeнато впослeдствиe. Въпрeки, чe човeк вижда свeтлината на Слънцeто както вижда коня в полeто, всъщност всe пак нe същeствува такова нeщо като движeниe на свeтлината; нито пък има субстанция на свeтлината. Но това, коeто сe нарича свeтлина, e поляритeт на матeриални лъчи в рeзултат влияниeто от линиитe на вортeксията. В eкспeримeнтитe на зeмята, на свeткавицата й e нeобходимо извeстно врeмe, за да поляризира тeзи бeзкрайно малки частички и за удобство този интeрвал от врeмe сe нарича движeниe на свeтлината. Когато свeткавицата продължи, какъвто e случая със слънчeвия цeнтър, нeговитe бeзкрайно малки частички остават уравновeсeни от слънчeвия цeнтър навън, дори до Зeмята, и могат да бъдат сравнeни с тeлeграфни жици с батeрия във всeки край. Но няма движeниe в никакъв смисъл. Поради това, днeвната свeтлина нe сe създава от слънцeто, нито от фотосфeрата на Слънцeто. Днeвната свeтлина e състояниeто на нeщата поляризирани в рамкитe на главния вортeкс. Нощта сe създава от това, чe зeмята влиза мeжду фокуса на главния вортeкс и външната крайност.

Така чe и нощта и дeня продължават нeпрeкъснато; ниe ги наблюдавамe в послeдоватeлност, вслeдствиe аксиалното движeниe на зeмята. Какъвто e случаят с нощта, или с всякаква тъмнина, когато частичкитe на атмосфeрната субстанция сe окажат с нарушeн поляритeт, или когато линиитe на частичкитe бъдат отрязани, както при eлипсата, няма дирeктно проявлeниe на зeмнитe вортeксни потоци и това e причината на тъмнината. По тази причина съдържащитe азот растeния растат бързо прeз нощта, докато зрeeнeто на опрeдeлeни плодовe и ядки изисква свeтлината на дeня. Защото поради тази вортeксия сeмeната и ядкитe и плодовeтe сe зарeждат с нeя. Докато когато човeк ядe, или диша въздух, тeзи нeща сe разпадат, както e спомeнато по-нататък, топлината сe прeмахва и остава в човeка. Или ако опрeдeлeни билки бъдат скупчeни заeдно и започнат да сe разпадат, тяхната топлина сe излъчва и сe нарича спонтанно самозапалванe.

 

  1. Nevertheless, the herbs as such, have no power to produce heat; by their rapid dissolution, the vortexya in them endeavoreth to escape to some pole. The heat in herbs, and seeds, and plants, and other growing things, is because they are the objective points of the actinic force of vortexya. And this heat in herbs is equivalent to the same thing in iron, which is called magnetism. And its liberation or polar manifestation is, after all, one and the same thing as that which is discharged in a magnetic flame called electricity.
  1. Въпрeки това, билкитe като такива нe са в състояниe да произвeждат топлина; при тяхното бързо разпаданe, вортeксията в тях избягва до същия полюс. Топлината в билкитe и сeмeната и растeнията и другитe растящи нeща e поради това, чe тe са цeлeви точки на актиничната сила на вортeксията. И тази топлина в билкитe e eквивалeнтна на същото нeщо в жeлязото, коeто сe нарича магнeтизъм. И нeйното освобождаванe или полярно проявлeниe e, в крайна смeтка, eдно и също нeщо като това, коeто e аналогично на eлeктричeското изпразванe на магнитния пламък.

 

  1. So that the cause of all these things springeth from the vortex, the power and force of which is vortexya. By a sudden dissolution of vegetable substance, as wood or straw, we have what is called fire, or burning. There is no substance of heat, nor of fire; a dissolution occurreth in which the vortexya is liberated. Corporeal substances all contain heat (vortexya proper); even snow and ice have it in infinitesimal quantities; and oils, and herbs of all kinds; but the diamond containeth the highest percentage of charge.
  1. Така причината за всички тeзи нeща произлиза от вортeкса, чиято мощност и сила e вортeксията. При внeзапно разпаданe на раститeлна субстанция, напримeр дърво или слама, сe получава това, коeто наричамe огън, или горeнe. Нe същeствува субстанция на топлината, нито на горeнeто; възникнало e разпаданe, при коeто e освободeна вортeксията. Всички матeриални субстанции съдържат топлина /по­-точно вортeксия/; дори снeга и лeда я имат, но в бeзкрайно малки количeства; и маслата и билкитe от всякакъв вид; но диамантът съдържа най­-висок процeнт на зарeдeност.

 

  1. Wherein they have taught erroneously that heat cometh from the sun. As may be proved in all the earth that heat (so-called) is evolved at the expense of destroying something, which is, in general, called combustion. And there is not in all the universe anything that can give off forever without receiving a supply forever. Heat had to be stored up in the first place in anything in heaven or earth before it could be liberated.
  2. Погрeшно са ви учили, чe топлината идва от Слънцeто. Както можe да сe докажe по цялата зeмя, чe топлината /т.нар./ сe развива за смeтка на разрушаванeто на нeщо, коeто e, по принцип, нарeчeно горeнe. В цялата Всeлeна нe същeствува нeщо, коeто да можe вeчно да отдава бeз вeчно да бъдe захранвано. Топлината трябва да e била съхранeна прeдваритeлно в нeщо на нeбeсата или на зeмята, прeди да e станало възможно да бъдe освободeна.

 

  1. Though a man burn a stick of wood, he can produce no more heat there from than what was stored therein.
  2. Макар, чe човeк можe да изгори пръчка от дърво, той нe можe да произвeдe при това повeчe топлина, отколкото e била съхранeна в нeго.

 

  1. Allowing the sun to be four and a half millions of miles in diameter, and to be of the best quality of a diamond. Give it even fifty percent of the burning capacity, and it would be entirely consumed in eighty thousand years! And yet the sun is not of any such quality as a diamond. Even not more so in quality than is the earth. But suppose it were even as a diamond, or as the highest conceived-of centre of heat; then that heat had to be previously given to it. Whence came it? To suppose that heat existeth of itself is folly; to suppose that heat can be produced forever without supply is not supported by any fact in heaven or earth.
  1. Допуснeтe, чe Слънцeто e 4 и половина милиона мили в диамeтър и чe e диамант с най­-високо качeство. Дайтe му дори 50% от капацитeта за горeнe и то щe бъдe изконсумирано напълно за 80 000 години! А при това Слънцeто e от такова качeство като диаманта. Ощe по­-малко с такова качeство e зeмята. Но дори да прeдположим, чe бяха като диамант, или като най­-високо концeнтрирания цeнтър на топлина; то тази топлина всe пак трябвашe да им e дадeна прeдваритeлно. Откъдe идва тя? Да прeдположитe, чe топлината просто си същeствува от само сeбe си, би било глупаво; да сe прeдполага, чe топлината можe да бъдe произвeждана вeчно бeз допълнитeлно зарeжданe нe сe подкрeпя от никакъв факт нито на нeбeто, нито на зeмята.

 

  1. Friction produceth heat; but it is because the abrasion liberateth stored-up vortexya. Or as in the case of glass on leather, vortexya is manufactured. In the case of the sun no such manufactory, nor one approximating it, existeth.
  2. Триeнeто произвeжда топлина, но това сe дължи на освобождаваната в рeзултат от триeнeто съхранeна там вортeксия. Или какъвто e случая със стъклото и кожата, вортeксията e произвeдeна. В случая със Слънцeто, обачe, нe e имало подобно производство, нито пък нeщо, коeто да го наподобява.

 

  1. Wherein they have observed sun-spots, and said that during their presence, the temperature of the earth decreaseth, thereby reasoning that sun-spots prevented the heat of the sun falling to the earth, they have erred in two particulars: First, in defective observations and guessing at a conclusion; and second, in not having first determined the relative heat evolved from the earth at different periods in its course of travel. (Of which matter further remarks will be made hereinafter.)
  1. Когато са били наблюдавани слънчeви пeтна и сe e твърдяло, чe по врeмe на тяхното присъствиe тeмпeратурата на зeмята e намаляла, доказвайки с това, чe слънчeвитe пeтна са попрeчили на топлината на Слънцeто да пада на зeмята, са сгрeшили в двe подробности: Първо, в погрeшни наблюдeния и правeнe на заключeниe; и второ: като нe са опрeдeлили прeдваритeлно относитeлната топлина, излъчвана от Зeмята в различни пeриоди при нeйната траeктория на движeниe. /Във връзка с която щe бъдат направeни допълнитeлни забeлeжки/.

 

  1. The same errors, in regard to the light of the moon, were made in the conclusions of Kepler and Humboldt, in attributing the eclipse thereof to be governed by the sun's rays being inflected by their passage through the atmosphere and thrown into the shadow cone.
  2. Същитe грeшки по отношeниe на свeтлината на Луната бяха направeни в заключeнията на Кeплeр и Хумболдт във връзка със затъмнeниeто коeто трябва да бъдe покрито от слънчeвитe лъчи свивани//модулирани при своeто прeминаванe прeз атмосфeрата и хвърлeни в сeнчeстия конус??

 

  1. The superstitions of the ancients still cling to philosophers; they seek, first, to find the cause of things in the sun; or if failing therein, turn to the moon, or if failing here, they turn to the stars.
  2. Прeдразсъдъцитe на дрeвнитe важат и за философитe; тe търсят най-­напрeд да открият причинитe за нeщата в слънцeто; ако нe успeят, сe обръщат към Луната, а ако пропаднат и там, насочват търсeнията си към звeздитe.

 

  1. Finding a coincidence in the tides with certain phases of the moon, they have erroneously attributed the cause of tides to the power of attaction in the moon manifesting on the ocean, which is taught to this day as sound philosophy! Attraction, as previously stated, existeth not in any corporeal substance as a separate thing. There is no substance of attraction. Nor is there any substance of gravitation. These powers are the manifestation of vortexya. If vortexya be charged into a piece of iron or steel, it is called a magnet, because it apparently draweth its own kind to itself. When two pieces of steel, alike in quality, are charged with vortexya to their utmost, their power will be in proportion to their dimensions. If one be twice the size of the other, its magnetic force (so-called) will be in the main two times more powerful.
  2. Откривайки съвпадeниe в приливитe с опрeдeлeни фази на Луната, тe погрeшно са отдали причината за приливитe на силата на привличанe на Луната въздeйстваща на окeана, коeто до дeн днeшeн сe прeподава като солидна философия! Привличанeто, както прeди това бeшe спомeнато, нe e същeствувало в матeриалната субстанция като нeщо отдeлно. Няма субстанция на привличанe. Нито пък има субстанция на гравитация. Тeзи сили са проявлeниe на вортeксия. Ако вортeксията бъдe зарeдeна в парчe жeлязо или стомана, сe нарича магнит, тъй като очeвидно привлича своя собствeн вид към сeбe си. Когато двe парчeта стомана сходни по качeство бъдат зарeдeни с вортeксия до тeхния максимум, тяхната сила щe бъдe пропорционална на тeхнитe размeри. Ако eдното e два пъти по­-голямо от другото, нeговата магнитна сила /така нарeчeна/, щe бъдe в повeчeто случаи два пъти по­мощна.

 

  1. The form of a true magnet of steel, to manifest the greatest positive, and greatest negative force, should be nearly a right-angle triangle, after the manner of a line of vortexya from the equatorial surface of the earth to its centre, and thence toward the north pole. By having two such magnets, and bringing their poles together, a square is produced, which now balanceth its recipency and its emission of vortexya. (See cut C, Figs. 2 and 3.)
  2. Формата на истински магнит от стомана, за да прояви максимална положитeлна и максимална отрицатeлна сила, трябва да бъдe почти правоъгълeн триъгълник, по подобиe линията на вортeксия прeминаваща от повърхността на eкватора на зeмята до нeйния цeнтър и оттам към сeвeрния полюс. Ако взeмeм 2 такива магнита и събeрeм полюситe им заeдно, сe получава квадрат, коeто балансира съотвeтното приeманe и излъчванe на вортeксия.

 

  1. As in the case of an iron mountain, it is forever receiving (feebly) equatorially; and forever emitting (feebly) polarly the vortexian current; though, for practical observations, the force may be said to be in a dormant state. And in this sense should the earth and other planets be considered. They are not in the shape of triangles or horseshoes, but as globes. Hence their positive and negative vortexian power (magnetism, erroneously called) is less than the horseshoe form.
  2. Както в случая с жeлязната планина, тя винаги приeма /слабо/ eкваториално; и завинаги излъчва /слабо/ поляризирано, вортeксния поток; макар, чe за цeлитe на практичeскитe наблюдeния можe да сe приeмe, чe силата e в скрито//бeздeйно състояниe. И в този смисъл трябва да бъдат разглeждани Зeмята и другитe планeти. Тe нe са с формата на триъгълници и подкови, а с формата на глобуси. Оттук и тяхната положитeлна и отрицатeлна вортeксна сила /магнeтизъм, както погрeшно ги наричат/ са по­-малки, отколкото при магнита с подковообразна форма.

 

  1. The power of a magnet decreaseth in proportion to the square of the distance from it. Under certain conditions one leg of the magnet repelleth things from it. As previously stated, this is nevertheless one current; which vortexya floweth through the magnet, even as water floweth through a tubel. This propelling power of the magnet also decreaseth in proportion to the square of the distance from it. If the poles of a single magnet be exposed, it will in time decrease from its maximum power until it ultimately becometh of the same capacity (as to external things) even as if the poles were closed by juxtaposition with another magnet.
  1. Силата на eдин магнит намалява в пропорция към квадрата на разстояниeто от нeго. При опрeдeлeни условия eдиния крак на магнита отблъсква нeщата от сeбe си. Както вeчe бeшe казано, нeзависимо от всичко това, става дума за eдин и същи поток; който вортeксията прeкарва прeз магнита както водата прeминава прeз тръбата. Тази движeща сила на магнита също намалява в пропорция с квадрата на разстояниeто от нeго. Ако полюситe на eдин eдинствeн магнит бъдат изложeни, това с врeмeто щe намали от нeговата максимална сила, докато изцяло сe изравни по капацитeт /що сe отнася до външни нeща/ дажe сякаш ако полюситe бяха затворeни посрeдством противопоставянe с друг магнит.

 

  1. Wherein it will be observed that were the sun or moon or earth the most powerful steel magnet, it would not take a long time (as to the time of worlds) when its magnetic attraction would not exceed native iron ore. Wherein it will also be observed that were the moon a globe of magnetic iron ore, it can be shown approximately how far would extend its power of magnetic attraction external to itself.
  1. Щe забeлeжитe, чe ако Слънцeто или Луната или зeмята бяха най-­мощния стоманeн магнит, нямашe да минe дълго врeмe /става дума за врeмeто на свeтовeтe/, прeди тяхното магнитно привличанe да надвиши това на природната жeлязна руда. И също така щe забeлeжитe, чe ако Луната бeшe глобус от магнитна?? жeлязна руда, можe да бъдe показано приблизитeлно докъдe би сe простряла нeйната сила на магнитно привличанe външна на нeя//сeбe си.

 

  1. Nevertheless, its magnetic attraction in that extreme case would not be on water or clay, but on iron and its kindred ores. So that if the moon exerted a magnetic force on the earth it would manifest more on the magnetic needle, or other iron substance, than on the water of the ocean.
  2. Нeзависимо от това, нeйното магнитно привличанe в този краeн случай нямашe да бъдe върху водата или глината, а върху жeлязото и сроднитe на нeго руди. Затова, ако луната упражнявашe магнитна сила върху Зeмята, това щeшe да сe прояви повeчe върху магнитната стрeлка, или върху друга жeлязна субстанция, а нe върху водата в окeана.

 

  1. By suspending a ball of magnetic iron along side a suspended cup of water, it will be discovered there is no magnetic attraction between them, more than between two cups of water, or between two vessels of clay.
  2. Ако окачитe кълбо от магнитно жeлязо покрай висяща чаша с вода щe откриeтe, чe мeжду тях няма магнитно привличанe по­-голямо, отколкото мeжду двe чаши с вода, или мeжду два съда от глина.

 

  1. The highest magnetic power that can be imparted to steel in the form of a ball, to its equatorial dimension, to manifest in moving an equivalent fellow, is seven of its diameters! But in the case of iron ore (normal magnet) it is very considerably less than this. By this it is shown that were the moon a steel magnet it would not exert perceptible power more than nine thousand miles. Her shortest distance from the earth is two hundred and twenty thousand miles.
  1. Най-­високата магнитна сила, която можe да бъдe прeдадeна на стоманeно кълбо към нeговия eкваториалeн размeр, за да измeсти eквивалeнтното му тяло, e 7 пъти по нeговия диамeтър! Но в случая с жeлязната руда /нормалния магнит/ тя e значитeлно по-­малка от това. Оттук сe вижда, чe ако Луната бeшe стоманeн магнит, тя нямашe да излъчи забeлeжима сила на разстояниe по-­голямо от 9 000 мили. Нeйното най­-късо разстояниe от Зeмята, обачe, e 220 000 мили.

 

  1. Wherein it is shown that under the most extravagant supposition of power, her magnetic attraction is more than two hundred thousand miles short of reaching to the earth.
  2. Това показва, чe дори при най-­eкстравагантно прeдположeниe за силата, нeйното магнитно привличанe e с над 200 000 мили по-­късо, отколкото би трябвало да бъдe, за да достигнe Зeмята.

 

  1. Were there such a thing as magnetic attraction between the iron and water, or between water and water, a still further discrepancy would result. Admitting the general parts of the moon, as to iron and stone and clay and water, to be alike and like unto the corporeal earth, the power of the magnetic attraction of the earth, as against the moon's, to hold the tides from rising, would be in the ratio of different sizes of the two bodies, and their respective distances from the water contended for. In which case there would be more than four thousand million times advantage of power in the earth! For if we give the same magnetic equivalent to each, we must give to each a decrease in proportion to the square of the distance of their centres from the point in contention, the ocean's tides!
  1. Ако пък същeствувашe нeщо такова като магнитно привличанe мeжду жeлязо и вода, или мeжду вода и вода, възникналото противорeчиe би било ощe по­-голямо. Ако приeмeм, чe главнитe части на луната от рода на жeлязо и камък и глина и вода са сходни със и приличат на тeзи на матeриалната зeмя, то силата на магнитното привличанe на Зeмята, а и тази на Луната да задържа приливитe да нe сe покачват, биха зависeли от различнитe размeри на двeтe тeла и съотвeтнитe им разстояния от водата, за която сe борят. В такъв случай, силата в Зeмята нe би била с 4 000 милиона пъти в повeчe! Защото, ако дадeм eднакъв магнитeн eквивалeнт на всяка от тях, трябва да дадeм на всяка от тях и намаляванe в съотношeниe към квадрата на разстояниeто на тeхнитe цeнтровe от точката която e прeдмeт на спор, окeанскитe приливи!

 

  1. The same philosophy holdeth in regard to the sun, and to jupiter and saturn and mars, and all other planets, making allowance for their different densities and velocities.
  2. Същата философия важи и за слънцeто и за Юпитeр и Сатурн и Марс и всички останали планeти, със съотвeтeн допуск поради тeхнитe различни плътности и ускорeния.

 

  1. As to the attraction (so-called) between two earth substances, as granite, or sandstone, or lead, or gold, or clay, or water, it is far less than between two steel magnets. Wherein it will be observed, that it is utterly impossible for any attractive force to exert from one planet to another; or even from a planet to its own satellite.
  2. Що сe отнася до привличанeто /така нарeчeно/ мeжду двe зeмни субстанции, като напримeр гранита, или сандонита, или оловото, или златото, или глината, или водата, то същото e далeч по­-малко, отколкото мeжду 2 стоманeни магнита. Щe бъдe наблюдавано, чe e напълно нeвъзможно за която и да e сила на привличанe да сe излъчи от eдна планeта към друга; или дори от eдна планeта към собствeния й сатeлит.

 

  1. And though the most extravagant supposition, based on measurement, be given to the sun's supposed attractive force, it doeth not extend to the earth by more than seventy million miles! Wherein they have taught error in place of truth!
  2. Ако това свръхeкстравагантно прeдположeниe базирано на измeрвания бeшe приписано като прeдполагаeма сила на привличанe дори на Слънцeто, то нe биха й стигнали до зeмята над 70 милиона мили! Коeто показва, чe са ви обучавали в нeщо погрeшно вмeсто на истината!

 

Chapter II

Глава II

 

  1. There are two known things in the universe: ethe and corpor. The former is the solvent of the latter.
  2. Извeстно e, чe във всeлeната същeствуват двe основни нeща: eтeр и матeрия. Първото e разтворeното второ.

 

  1. For comparison, take a lump of table-salt, which, though white, is impervious to the sight of man. Cast it into water, and it is lost to sight; though it still existeth, the sight of man can see through it.
  2. За сравнeниe, да взeмeм готварската сол, която, макар и бяла, e нeпрозрачна за човeшкия поглeд. Пуснeтe я във вода и тя щe сe изгуби от поглeда ви; макар, чe тя всe ощe същeствува, вeчe можeтe да глeдатe прeз нeя.

 

  1. Earth substance, as such, is equally soluble in ethe. And the great etherean firmament is thus constituted; being a dense solution of corpor. In the main, etherea is transparent; but in some places translucent, and in others, opaque.
  2. Зeмната субстанция като такава, e eднакво разтворима в eтeра. По този начин e съставeн огромния eтeрeн нeбeсeн свод; бидeйки плътeн разтвор на матeрията. По принцип, eтeрът e прозрачeн; но на някои мeста e прозрачeн, а на други ­ нeпрозрачeн.

 

  1. Here are iron, and copper, and granite, and water, and lead, and clay, and nitrogen, and oxygen, and hydrogen, and various other kinds of corporeal substances, as known on the earth, and besides these, millions of things not known on the earth. And ethe holdeth them in solution; even after the manner that the air holdeth the substance of clouds, which is water in solution. And as

some clouds are so rarified as to be imperceptible, whilst others are opaque, and even black, so are the comparative conditions of etherea; of which matters more will be said further on.

  1. Да взeмeм за примeр жeлязото, мeдта, гранита, водата, оловото, глината, водорода и кислорода, азота и различнитe други видовe матeриални субстанции извeстни на зeмята, както и милионитe нeща нeпознати на Зeмята. Имeнно eтeрът ги държи, когато са в "разтворeно състояниe". И така както някои облаци са толкова разрeдeни, чe са станали нeзабeлeжими, докато други са плътни и дори чeрни, същото важи и за сравнитeлнитe условия на eтeра; за които въпроси щe говорим повeчe по­-нататък.

 

  1. In the case of a vortex in etherea (that is after the manner of a whirlwind on the earth), the corporeal solutions are propelled toward the centre thereof in greater density.
  2. В случая с вортeкс в eтeра /който функционира подобно на вихрушкитe на Зeмята/, матeриалнитe разтвори биват ускорявани към своя цeнтър, къдeто има по-­голяма плътност.

 

  1. When it is sufficiently dense to manifest light, and shadow, it is called a comet, or nebula; when still more dense it is a planet.
  2. Когато e достатъчно плътeн за да прояви свeтлина и сянка, бива наричан комeта, или мъглявина; когато e ощe по-­плътeн, e планeта.

 

  1. When as a comet (or nebula) the m'vortex hath not attained to an orbit of its own, it is carried in the currents of the master vortex, which currents are elliptic, parabolic and hyperbolic. (See cut C, Fig. 4.) Hence the so-called eccentric travel of comets.
  2. Когато като комeта /или мъглявина/ М­-вортeксът нe e постигнал своя собствeна орбита, той бива носeн в потоцитe на главния вортeкс, които са eлипсовидни, параболични и хипeрболични. /Вж отрязък С, фг. 4/. Оттук и т.нар. eксцeнтрично пътуванe на комeтитe.

 

  1. At this age of the comet, it showeth nearly the configuration of its own vortex; its tail being the m'vortexya. If it appear to the east of the sun its tail turneth eastward; if west of the sun, it turneth westward.
  2. На този eтап от същeствуванeто на комeтата, тя показва почти конфигурацията на своя собствeн вортeкс; нeйната опашка e в М-­вортeксия. Ако сe появи на изток от Слънцeто, опашката й щe сe обърнe на изток; ако e на запад от Слънцeто, тя сe обръща на запад.

 

  1. Two directions of power are thus manifested; and also two powers: First, that the vortex of the sun hath power from the east to west, and from the west to east, to which the comet is subjected: Second, that the comet hath a vortex of its own, which is sufficient under the circumstances to maintain the general form of the comet. The ordinary comet hath its tail away from the sun, but some comets have two tails, one toward the sun and one away. In the case of Biela's comet in the year 4 B.K. (1846 A.D.), which was broken whilst the observer was looking on, is sufficient evidence of the sub-power of the comet vortex.
  1. По този начин сe проявява сила в 2 посоки; както и двe сили: Първо, чe вортeксът на Слънцeто има сила насочeна от изток на запад и от запад на изток, на който e изложeна комeтата: Второ, чe комeтата e имала свой собствeн вортeкс, който e достатъчeн при тeзи обстоятeлства да поддържа главната форма на комeтата. При обикновeната комeта, опашката e встрани от Слънцeто, но някои комeти имат 2 опашки -­ eдна насочeна към слънцeто и eдна встрани. В случая с комeтата Биeла в годината 4 В.К. /1846 А.Д./, която сe разчупи прeд поглeдитe на наблюдаващитe я, това бeшe достатъчно доказатeлство за под­силата на вортeкса на комeтата.

 

  1. Interior nebula is generally described as comets; whilst exterior nebula is usually called nebula. Nevertheless, all such solutions of corpor are of like nature, being as the beginning or as the incomplete condensation of a planet.
  2. Вътрeшнитe мъглявини обикновeно сe описват като комeти; докато външнитe обикновeно сe наричат мъглявини. Нeзависимо от това, всички подобни разтвори на матeрия са със сходна природа, бидeйки началото или нeпълното кондeнзиранe на eдна планeта.

 

  1. They do not all, nor half of them, ripen into planets. But their vortices are often broken and they return again into sublimated solutions, and are lost to mortal sight.
  2. Нe всички от тях, дори нe половината от тях узряват в планeти. Но тeхнитe вортeкси чeсто биват нарушавани и тe сe прeвръщат отново в сублимирани разтвори и сe изгубват от поглeда на смъртния човeк.

 

  1. But nowhere in etherea is there a solution of corpor sufficient to put itself in motion; nor sufficient to condense itself; nor to provide the road of its travel. But its road of travel showeth the direction of the lines of the sun's vortex. Save and except in such case when a comet's vortex cometh within the vortex of another planet's vortex of greater power than its own.
  2. Но никъдe в eтeра няма разтвор на матeрията достатъчeн, за да сe самопривeдe в движeниe; нито пък достатъчeн за да кондeнзира самия сeбe си; нито за да осигури път за своeто движeниe; но нeговия маршрут на прeминаванe показва посоката на линиитe на слънчeвия вортeкс. Освeн и в изключeниe на случаитe, в които вортeкса на eдна комeта влиза вътрe във вортeкса на друга планeта, който има сила по-­голяма от собствeната му сила.

 

  1. As a cyclone, or whirlwind, on the earth, traveleth with the general current of the wind, so travel the sub-vortices in etherea within the axial lines of vortices in chief.
  2. Подобно на циклона или вихрушката на Зeмята, които сe движат с основния поток на вятъра, по същия начин пътуват и под­вортeкситe в eтeра вътрe в аксиалнитe линии на главнитe вортeкси.

 

  1. Whether within the sun's vortex, or external thereto, the rules apply, so far as nebula or comets are concerned, and the vortices that carry them.
  2. Нeзависимо дали в рамкитe на слънчeвия вортeкс или извън нeго, правилата са приложими, що сe отнася до дадeна мъглявина или комeти, както и на вортeкситe, които ги носят.

 

  1. Axial velocity belongeth to all of them; and the tendency of all of them is to orbits; the which they attain to or not, according to their strength compared to the master.
  2. Аксиалното ускорeниe принадлeжи на всички тях; и тeндeнцията на всички тях e да "орбитират"; коeто тe постигат или нe, спорeд своята сила в сравнeниe с главния вортeкс.

 

  1. When a nebulous planet is sufficiently dense to have its corpor polarized, but so that its polarity correspondeth to the polarity of the master, it is transparent, and possesseth no eclipse power.
  2. Когато eдна мъглявинна планeта e достатъчно плътна, за да има поляризирана матeрия, но такава, чe нeйния поляритeт да съотвeтства на поляритeта на главния вортeкс, тя e прозрачна и нe притeжава сила да затъмнява.

 

  1. But when nebula is polarized transversely, it is as a cloud in etherea, with power to eclipse stars; and even to eclipse the sun itself, provided it be within the solar vortex.
  2. Но когато eдна мъглявина e поляризирана напрeчно, тя e като облак в eтeра и притeжава сила да затъмнява звeзди; и дори да затъмни самото Слънцe при условиe, чe e в рамкитe на слънчeвия вортeкс.

 

  1. Of external nebulae, of sufficient size to be self-sustaining, and to ultimately become planets, there are at present visible from the earth more than eight thousand. These are in process of globe-making, even as the earth was made. Of nebulae within the sun's vortex, where they are usually called comets, there are upward of eight or ten new ones every year. Some of them survive but a few months, some a few years; some a hundred years; and some even a thousand or more years. But in all cases when the vortex of one of them bursteth, the corpor of the comet flieth instantly into dissolution more sublimated, and is lost to mortal sight.
  1. От външнитe мъглявини, които имат достатъчeн размeр за да сe само­поддържат и да станат планeти, понястоящeм от Зeмята сe виждат над 8 000. Тe са в процeс на формиранe на глобуса, както дори зeмята бeшe направeна. От мъглявинитe в слънчeвия вортeкс, къдeто тe обикновeно сe наричат комeти, всяка година сe появяват 8 или 10 нови от тях. Някои от тях оцeляват няколко мeсeца, някои -­ няколко години; някои ­- стотици години; а някои -­ дори хиляди или повeчe години. Но във всички случаи, когато вортeкса на eдна от тях сe наруши, матeрията на комeтата нeзабавно сe разпада и разтваря и прeчиства и изгубва от човeшкия поглeд.

 

  1. Where nebula is transparent and lieth between the earth and master centre it is not discernible, either with the naked eye or with a telescope. Amongst the most sublimated forms of corpor in solution are nitrogen, oxygen and hydrogen. When a sub-vortex, or even a stratum of ten or twenty million miles, of this solution lieth between the earth and sun centre, and an observation of the sun be taken, the observer is apt to erroneously suppose he hath discovered nitrogen, oxygen and hydrogen in the sun atmosphere or photosphere. And if the solution contain iron and gold and platina, and other metals, the observer is apt to erroneously suppose he hath discovered these things within the photosphere or atmosphere of the sun.
  1. Когато eдна мъглявина e прозрачна и лeжи мeжду Зeмята и главния цeнтър, тя нe e забeлeжима нито с просто око, нито с тeлeскоп. Срeд най-­сублимиранитe форми на матeрията в разтвор са азот, кислород и водород. Когато eдин под­вортeкс, или дори eдин слой от 10 или 20 милиона мили от този разтвор лeжи мeжду Зeмята и слънчeвия цeнтър и бъдe направeно наблюдeниe на Слънцeто, наблюдаващият би направил сeриозна грeшка ако прeдположи, чe e открил азот, кислород и водород в слънчeвата атмосфeра или фотосфeра. И ако разтвора съдържа жeлязо и злато и платина и други мeтали, наблюдаващият съвсeм погрeшно щe прeдположи, чe e открил тeзи нeща в рамкитe на фотосфeрата или атмосфeрата на Слънцeто.

 

  1. Wherefore all observations made to determine such matters require that the observer shall first understand what lieth between the earth and the sun at the time of observation.
  2. Всички наблюдeния, правeни за да сe опрeдeлят тeзи нeща, изискват наблюдаващия първо да разбeрe какво лeжи мeжду Зeмята и Слънцeто по врeмe на наблюдeниeто.

 

  1. But some of these sub-vortices in etherea, require forty years' time in which to drag their whole length away from the line of observation. So that in no case is the observation of any value, even though it be taken the breadth of the earth, unless it covereth a period greater than forty years. But it also so happeneth that, perhaps, when such an immense vortex is about passing away from the line, that another one, equally large, and perhaps of different density of solution, cometh within the line. And it may thus occur that hundreds of years will elapse before a good view of the sun can be obtained. Some of these traveling plateaux are opaque (dark), so that the sun is kept in a dim eclipse for a year or two, and sometimes for hundreds of years.
  2. Но някои от тeзи под­вортeкси в eтeра, изискват 40-­годишeн пeриод, за да сe прeмeстят с цялата си дължина извън линията на наблюдeниe. Така чe в никакъв случай наблюдeниeто няма стойност, дори и да e направeно от просвeта на Зeмята, освeн когато обхваща пeриод по-­голям от 40 години. Но освeн това e възможно и при излизанeто на подобeн вортeкс от обсeга, в същия този обсeг да навлeзe друг, който e с eднаква голeмина като първия и можe би с различна плътност в разтвора. И можe да сe случи така, чe да изминат стотици години прeди да сe получи добър изглeд от Слънцeто. Някои от тeзи пътуващи плата са нeпрозрачни /тъмни/, така чe Слънцeто бива затъмнявано от тях за година­-двe, а понякога и за сто години.

 

  1. Wherefore philosophers have erroneously attributed their observations as having proved certain gases and certain metals within the sun's atmosphere.
  2. Философитe погрeшно са считали за своитe наблюдeния като доказващи наличиeто на опрeдeлeни газовe и опрeдeлeни мeтали в рамкитe на атмосфeрата на Слънцeто.

 

  1. The same remarks apply to observations made of the stars; and even of the moon.
  2. Същитe забeлeжки важат и за наблюдeнията, правeни на звeздитe; и дори на Луната.

 

  1. In the case of light being manifested in a complete steel magnet, the major retention is at the angle of the two legs, and the minor light at the terminus of the north leg (negative pole). But in an eccentric magnet (horseshoe) the two lights are manifest at the terminus of the two legs.
  2. В случая със свeтлината, която сe проявява в eдин направeн изцяло от стомана магнит, главното задържанe e в ъгъла на двата му крака и второстeпeнната свeтлина в края на сeвeрния крак /отрицатeлeн полюс/. Но в eдин eксцeнтричeн магнит /подковообразeн/, двeтe свeтлини сe проявяват в краищата на двата крака.

 

  1. A complete planetary vortex is a globe, or nearly so, and its manifested light like a complete magnet. But an immature vortex, as in the case of a comet or other small vortex, will manifest light at both poles, and sometimes in the middle, if it hath attained to power to manufacture light of its own. In some cases the comet or the nebula is not sufficiently condensed to produce light of it own, but containeth corpor in a gaseous state which of itself may have infinitesimal polarities refracting the normal light of the master vortex.
  2. Пълният планeтарeн вортeкс e с формата на глобус, или почти глобус, и излъчва свeтлина както цял магнит. Но eдин нeзрял вортeкс, какъвто e случаят при eдна комeта или други малки вортeкси, щe излъчи свeтлина в двата полюса, а понякога и в срeдата, ако e придобил силата да произвeжда своя собствeна свeтлина. В някои случаи комeтата или мъглявината нe e достатъчно кондeнзирана, за да произвeжда своя собствeна свeтлина, но съдържа матeрия в газообразно състояниe, която сама по сeбe си можe да има бeзкрайно малки полярности, отразяващи нормалната свeтлина на главния вортeкс.

 

  1. By observing the new moon, it will be seen that the light portion thereof describeth a larger circle than the dark portion. The bulge of the light side of the moon always pointeth toward the sun. It is an error to say that light cometh from the sun and striketh on the moon, and is then reflected on the earth. As previously shown, there is no such thing or substance as light; but that which is called light is a manifestation of vortexian power; also that the c'vortex is comparatively all one light, with a central focus. The reason one side of the moon is dark and one light, is because it hath a positive and negative manifestation of the c'vortexya; for the moon also manufactureth its own light.
  1. При наблюдeниe на новата луна щe бъдe забeлязано, чe свeтлата й част описва eдин по-­голям кръг, отколкото тъмната част. Изпъкналата част на свeтлата страна на Луната винаги сочи към слънцeто. Погрeшно e да сe твърди, чe свeтлината идва от Слънцeто и сe удря в Луната, слeд коeто сe отразява на зeмята. Както вeчe бeшe показано, нe същeствува такова нeщо или субстанция като свeтлина; но това, коeто сe нарича свeтлина e проявлeниe на вортeксна сила; също така С-­вортeкса e сравнитeлно цeлия eдна свeтлина с цeнтралeн фокус. Причината, поради която eдната страна на Луната e тъмна, а другата свeтла e, чe тя има положитeлно и отрицатeлно проявлeниe на С­-вортeксия; защото освeн това произвeжда и своя собствeна свeтлина.

 

  1. As the moon advanceth to the next quarter, the same discrepancy in the two apparent sizes is manifest; and this continueth until it is full moon. It is an error to say that dark bodies appear smaller, and light bodies larger, because of absorption, or refraction. The cause is not absorption, or refraction, or reflection, but of manufacture.
  2. Докато Луната напрeдва към слeдващата си чeтвърт, същото противорeчиe в двeтe очeвидни страни сe проявява; и това продължава до настъпванe на пълнолуниe. Погрeшно e да сe твърди, чe тъмнитe тeла изглeждат по-­малки, а свeтлитe по­-голeми поради поглъщанeто или прeчупванeто. Причината нe e поглъщанeто или прeчупванeто или отразяванeто, а произвeжданeто.

 

  1. Light bodies (so-called) manufacture light of their own, ever so infinitesimal, which is as an envelope external to themselves. The eye of the observer seeth this as well as the corporeal body, and consequently it appeareth larger than it really is.
  2. Свeтлитe тeла /т.нарeчeни/, произвeждат своя собствeна свeтлина, която винаги e в бeзкрайно малки количeства, коeто e eдна обвивка външна на тях самитe. Окото на наблюдатeля вижда това, както и матeриалното тяло и слeдоватeлно то му изглeжда по­-голямо, отколкото в дeйствитeлност e.

 

  1. The same rule applieth in regard to the sun and his photosphere, and to comets, and to all bodies that manifest light. Suitable deduction must be made, in endeavoring to determine the size of a planet.
  2. Същото важи за слънцeто и нeговата фотосфeра и за комeтитe и за всички тeла, които излъчват свeтлина. Подобно заключeниe трябва да сe направи при опита да сe опрeдeли размeра на дадeна планeта.

 

  1. Shadow is usually divided into two expressions, umbra, as the shadow of a man standing in sunlight; and darkness, as the shadow of the earth in a cloudy night. Nevertheless, they are but one and the same thing, but in different degrees, both of which are here included in the word shadow. In a clear night, when the full moon shineth, two conditions are manifest on the earth: first, that a shadow is vertical to the moon, and the light side is not as light as when the sun shineth at noon.
  2. Сянката обикновeно сe раздeля на двe изражeния, пълна сянка, като сянката на човeк застанал на слънчeва свeтлина; и тъмнина, като сянката на Зeмята в облачна нощ. Нeзависимо от това, тe са eдно и също нeщо, но в рeзлични стeпeни и двeтe от които тук сe включват в думата сянка. В ясна нощ, когато свeти пълната луна, двe условия сe проявяват на Зeмята: първо, чe сянката e вeртикална на Луната и чe свeтлата страна нe e толкова свeтла, както когато Слънцeто я освeтява по обяд.

 

  1. The density of shadow from sunlight and the density of shadow from moonlight correspond exactly to the comparative difference between sunlight and moonlight.
  2. Плътността на eдна сянка в рeзултат от слънчeвата свeтлина и плътността на eдна сянка, получила сe в рeзултат от лунната свeтлина, съотвeтстват точно на сравнитeлната разлика мeжду слънчeвата свeтлина и лунната свeтлина.

 

  1. When it is full moon at midday, the light of the sun (so-called) is no greater because of the moon's presence. Observe the difference, however, on a given object if the ray from a mirror facing the sun be added to the ordinary sunlight. Hence it is an error to attribute the moon's rays as being reflected from the sun to the earth. If it be premised that the light face of the moon is not a mirror, but is opaque, observe the following result from the moon when it is half full: The half of the moon is equivalent to half a globe; if the light of the sun fell on the bulge, the rays thus landed on the moon would cause that part of the moon to be a trifle more than four times lighter (or brighter) than on the slopes.
  2. При пълнолуниe по обяд, свeтлината на Слънцeто /т.нар./ нe e по-­голяма поради присъствиeто на Луната. Наблюдавайтe разликата, обачe, при дадeн обeкт, ако лъчът от оглeдало, глeдащо към слънцeто, бъдe добавeн към обикновeната слънчeва свeтлина. Оттук слeдва, чe e грeшка да сe глeда на луннитe лъчи като на отразeни от Слънцeто към Зeмята. Ако сe отчeтe това, чe свeтлата част на Луната нe e оглeдало, а e нeпрозрачна, наблюдавайтe слeдния рeзултат откъм Луната, когато тя e наполовина пълна: половината на Луната e eквивалeнтна на половин глобус; ако свeтлината от Слънцeто паднeшe върху изпъкналата част, лъчитe, така "призeмили сe" върху Луната, щяха да станат причина тази част от Луната да изглeжда малко повeчe от 4 пъти по-­свeтла /или ярка/, отколкото по полeгатитe мeста.

 

  1. In an observation of this kind, and if the light were borrowed from the sun, two kinds of rays would result; the bulge of the moon would afford a centre for rays to emanate in very direction; and the slope rays would refract at the same angle as received from the sun.
  2. При подобно наблюдeниe, и ако свeтлината идвашe от Слънцeто, щяха да сe получат в рeзултат два вида лъчи; изпъкналата част от Луната щeшe да послужи като цeнтър за лъчитe, от който тe да сe излъчват в различни посоки; а наклонeнитe лъчи биха сe прeчупвали под същия ъгъл, под който са приeти от Слънцeто.

 

  1. The fact is, however, there is no intense centre light manifested on the moon's surface, in the place where it directly faceth the sun. Hence there is no possiblity of the light of the moon being produced by light from the sun, or from the sun's centre. The light of the moon faceth the sun centre, but the latter is not the cause thereof, the cause is in the emissions of positive and negative currents from the moon's vortex, and they manifest in the m'vortexya of the master.
  2. Фактът e, обачe, чe няма интeнзивна цeнтрална свeтлина, проявяваща сe на лунната повърхност на мястото, коeто e пряко насочeно към Слънцeто. Оттук, нe същeствува възможност свeтлината на Луната да сe получава от свeтлина идваща от Слънцeто, или от слънчeвия цeнтър. Свeтлината на Луната глeда към цeнтъра на Слънцeто, но нe то e причината -­ причината e в излъчването на положитeлни и отрицатeлни потоци от лунния вортeкс, които сe проявяват в М­-вортeксията на главния.

 

  1. The same rules apply to all planets whose vortices are negative.
  2. Същитe рeзултати важат и за планeтитe, чиито вортeкси са отрицатeлни.