Трябва ли да се изучават чакрите и прави ли това знание човека по-добър?

 

Изобщо човекът става по-добър едва когато за почва в по-голяма степен да започне да разбира обкръжаващия свят и обкръжаващите го хора в степен по-голяма, отколкото самия себе си. Чакрите позволяват много дълбоко да разбереш самия себе си и на всичко това, което става вътре във вас, всичко, което ви подтиква към едни или други постъпки, всичко това, което се явява основа на вашите всевъзможни чувствени, ментални импулси, вашите увлечения, желания, подбуди и т.н.

Когато познаете себе си в това отношение, вие ще можете да си обясните много неща, които преди това не сте разбирали. С помощта на това знание ще ви бъде много лесно да си обясните всяка постъпка по отношение на вас или изобщо в живота на друг човек каквато и да е тази постъпка, както и да се възприема от другите хора – критически или одобрително. Това е ключ за разбиране.

Тук има въпрос – ако той не е готов да благославя своите врагове.

Човекът, който не е готов да благослови своите врагове е човек, който не е прочел и изучил ииссиидите, защото когато овладеете това знание, за вас враговете като такива ще изчезнат напълно. Вие ще разберете, че врагове като такива просто няма. Има просто действия, диктувани от различни степени непроработки. Има отсъствие на някакъв опит, има желание да се реализираш именно в това направление, независимо доколко това съответства на желанията на обкръжаващите го хора. Да обичате можете едва тогава, когато разбирате другия човек  Да възлюбите своя ближен, своя враг можете едва тогава, когато вие разберете защо той постъпва именно така, защо живее именно така, защо мисли  и изобщо защо се отнася към всичко именно така, в това число и към себе си.  И ще възлюбите в него ето тази целеустремена същност, която е принудена по тези стъпала да се изкачва към върховете на собственото си самопознание - точно така, както и вие. Ще видите в него съратник, спътник, а не просто някакво противодействащо звено във вашия живот.

Всеки лош човек, е учител. Лош е от ваша гледна точка. Всеки, който ви обижда, е ваш учител. Това са изпити, разбирате ли?   Как биха могли да ви подложат на изпит. Ето, вие смятате себе си, че вече сте достатъчно уравновесени в своите чувства, в своята психика, в своите познания.    И изведнъж – идва човек, събува си ботуша  и ви удря с него по лицето. Усмихва се и си отива. Ето, вие сте духовен, уравновесен човек, смятате, че край – вие сте готови след лекциите на Орис  за астроизлизания, за различни реализации на фин план, готови сте да обичате ближния си...  а на ботуша освен всичко и пиронче имало. Обидно, нали разбираш? J

Ето – учител ли е? Учител е. Ако не беше той, как щяхте да познаете мярката на своето търпение? Как щяхте да познаете тези граници, в които можете да владеете себе си, в които се справяте, а които вече излизат извън рамките на вашето търпение.

Цялата беда е в това, че ние имаме твърде високо мнение за себе си – твърде много сме си измислили за себе си  - ето, ние сме такива и такива. Като общо, това е нормално, защото всекиму се иска да изглежда по-добър, по-чист, по-добър, или по-опитен, или по-хитър – всички зависи от критериите за ценностите. И в резултат се получава завишена или занижена самооценка. И едното и другото не  е добре. На себе  си и хората трябва да гледате реално. И когато започват да предприемат някакви опити, за да ви покажат, че това не е така, за да ви покажат, че вие съвсем не сте такъв или такава, както си представяте себе си,  тогава стават нещата, които на Айфаар се наричат уроци.

Затова: трябва ли човек да казва истината?

Според мен различните хора в различна степен са готови за това, което смятаме за истина. В действителност правда няма, както няма и истина.

Забелязахте ли, че каквото и да назовете, все казвам „няма такова”, няма това, вас ви няма. Аз разбирам, че вие не можете да разберете това. Това може да се разбере едва тогава, когато напускайки тази реалност и оказвайки се в активно творчестнво на съвършено несъществуващи за вас нива, след това се връщаш тук, поглеждаш към вас и си мислиш – нима и аз съм тук? Нима и аз съм такъв? След това малко по малко започваш някак да се адаптираш и отново свикваш - до следващия път.

Но като общо, моето искрено пожелание към вас е:  да не ви дава Бог да доживеете до тази участ. И да не ви дава Господ всичките тези мои способности и всичко това, което толкова много усложнява съществуването във физическото тяло.

И така: трябва ли да бъдат изучавани чакрите и знанията от такова ниво правят ли човека по.добър?

Да, мисля, че без знанията за това всички ваши възгласи за това, че „Аз обичам хората”, „Аз обичам ближния си” би била чиста манифестация – както преди на първи май задължаваха хората да викат „Слава на КПСС”. Викаха, а нищо не чувстваха. И правилно постъпваха.