Когато гледахме къде да садим дърветата казах, че евкалиптите растат до 45 метра височина и трябва да се подбере такова място и да се отчете, че под тях вече няма да расте нищо. Но първият въпрос, който запламтя в очите му беше колко време трябва докато те израснат – а какво ще стане с Преображението? 

Струва ми се, че така мислят и живеят повечето от тези, които знаят за Преображението и се доверяват на тази информация, както й се доверявам аз.

Но мислех, че за вас - както и за мен е ясно, че след Преображението животът на физическия план още достатъчно дълго време ще продължава, защото ще е необходим опит на формите, които не са достигнали необходимото ниво на сърдечност – нивото, което по време на най-голямата предразположеност към подобна трансмутация на формите е необходимо за трансмутация на съзнанието. Така че ще има такова време. Тези форми на нас самите – който е чел „Благата вест” знае защо казвам „тези форми на нас самите” , те ще продължават своето съществуване по-нататък и този Айфаар никъде няма да се дене. В него ще продължават да живеят точно такива форми на нас, за да може да повишават своето ниво на съзнателност – с ваша помощ, с помощта на преобразените, които ще работят точно така с тях, както сега работят с вас (невидимо и неосезаемо, тоест невъзприемаемо от вас лично) вашите учители, тоест по-развити форми на вас самите.

Тази работа ще продължава и след преображението и затоваq когато нещо правимq не трябва плановете ни да се ограничават от някакви срокове – 2012, 2013 година и т.н. Каква е разликата? Не мислете за преображението, защото ако мислите за Преображението, ще поставите в своето съзнание спирачка – например си казвате: „Преображението ще стане през 12 година, а дотогава никакво преображение няма.” Така вие самите ментално поставяте спирачка пред собственото си развитие и пред процесите, които могат да ви преобразят и които още сега не само могат, а трябва да започнат, които трябва да се извършат с вашето съзнание, за да се извърши трансмутация от по-ниски качества в по-високи.

Трябва да знаете, че още сега върви преображение и то винаги е сега. никога не е в бъдещето, защото бъдещето е разнопланово. И ето, когато това стане, вашите форми - формите на вас самите, се трансмутират в тези, които аз вече познавам и с които сътруднича и работя. Именно тогава ще започне главното, заради което сега строим Айфаар. Вие сега строите школата на преображението.

Тогава, работейки със самите себе си, работейки с тези допреображенчески форми, вие ще уравновесявате своята карма по отношение на самите себе си предвид тези форми, които до преображението не сте успели да изведете на необходимото ниво на съзнанието. Тоест ще работите със своите Арглаамуни, Свадхисхани или Инглимилиса, със своите първи нива на Орлаактор, но и навярно с някои от тези, които още не могат да се нарекат Айглилия или анахатни вибрации, защото началните нива на анахатност са достатъчно уродливи, тъй като съединявайки се с мощното его на Манипура от първо ниво те дават ефекта на фанатизъм – фанатична любов към личността. Така че има смисъл да правите стени без да мислите, че те ще останат само 6-7 години и има смисъл да садите плодоносни дръвчета, без да мислите, че те ще започнат да плодоносят тогава, когато вие няма да можете да се възползвате от плодовете на своя труд.

Всичко това има смисъл да се прави. Тази позиция на очакване на преображението и на седене със скръстени ръце с оглед на това, че всичко друго си губи смисъла, е много коварна и опасна позиция, която застопорява човека в неговото понататъшно развитие. Да, ние по принцип знаем, че ще умрем – но не знаем точно кога(точно така е и с преображението). Но знаейки, че непременно ще умрем, ние не скръстваме ръце или не се опитваме да се наситим на живота така, че после да не ни е жал да умрем. В такъв случай ние не бихме се посветили на живота, а на гонитба на живота.

Така че хайде да живеем сега. Както и да стоят нещата - това е прекрасно, затова дайте да живеем сега, а бъдещето ще дойде – едно или друго, пето или десето, стотния или милионния вариант на бъдещето – той непременно ще дойде. И трябва да знаете, че във всеки от тези варианти на бъдещето вас също винаги ви има. В някои от формите, или в някакви форми вие задължително присъствате. Вие задължително осъзнавате себе си там. Не може фокуса на съзнанието да изчезне и никъде да го няма. Задължително върви тази активност, която в най-близките по вибрации на творческата зона някъде реагират.

Вие веднага осъзнавате себе си в тази форма, която е най-резонансно приближена към вас. Аз знам, че ако изчезна от тази реалност, тоест ако умра, то във всеки случай аз задължително ще намеря за себе си такава форма, чието съзнание в най-голяма степен резонира с настоящото – резониране значи тъждественост, значи, че резонира на всичко онова, което сега представлява сферата на моето творчество. Каква е разликата като кой ще се осъзнавам след смъртта си – като Вася, Орис или Маня? Важното е това, че ще ме има, защото ще имам възможност творчески да се развивам и осъществявам и да се реализирам именно в избраното от мен направление – в това, което смятам за нужно да направя. Тоест ако нещо не завърша тук, а естествено аз много неща няма да завърша.