Струва ли си да помагаме на роднините си?
Как да се отнасяме към конфликтите с роднините си?
Струва си да помагате на роднините си, но трябва да знаете мярката. Ако роднините ти висят на шията и изцяло разчитат само на теб и пръста не си мръдват, за да могат някак да излязат от ситуацията и някак да ръководят своя живот, своята съдба, своето семейство и т. н. самостоятелно, и си казват „а защо? ето, има го този и този, ще помогне, ще отдели парче хляб или костюм и дом и квартира и кола и т.н. – тоест това вече ще говори, че вие сте добър човек, чувстващ човек, но вие сте глупак, защото не сте в състояние да видите елементарния егоизъм на другите хора. тоест вие сте слепи в своята доброта. Както вече говорих за слепотата на майката, която дотолкова обича своето дете, че не забелязва неговото пренебрежително отношение към нея. Не забелязва тази грубост и това издевателство, с които любимото ти дете се отнася към теб. Тоест то смята, че щом се отнасяш така благоговейно към него, значи го считаш за по-важен, по-умен, по-нужен от теб. Иначе защо би се отнасяла така към него? Щом се отнасяш така с мен, значи аз съм такъв важен, нужен, способен и прочие такива неща, които се зараждат в мозъка на детето, когато той преиначава отношението на майка си по такъв начин.
Та как да се отнасяме към конфликтите с роднините си?
Ами никак – има родова карма. Това е много сложен, много дълбок процес. И вие затова се карате, защото сте роднини. Затова сте станали роднини – защото някога сте били врагове. Господ Христос е казал: и роднините ви са ваши врагове. Какво е имал предвид? Имал е предвид това, че в процеса на всеки от животите си ние влизаме в конфликтни ситуации с множество хора. От живот в живот тези конфликтни ситуации ,които към момента на смъртта не са неутрализирани, а да се неутрализират те могат само посредством позитивната енергия на алтруизма, защото само енергията на любовта анихилиира тези груби енергии и егоизма. И всичко това се предава от живот на живот. Как може да се развързва кармата? Само ако бившите врагове станат ваши близки роднини и вие сте принудени – подчертавам принудени по морал, по нравственост, по законите, които човечеството е създало, вие сте принудени да ги обичате или поне да се отнасяте към тях не както врагове, сякаш врагът е някъде там – отвъд пределите на семейството – а тук са татко, мама, дъщерята, баба, дядо, братя, сестри – това са роднини и моралът и обществото са създали такива съждения, за да може това да се проработят мощните негативни взаимоотношения между хората. Понякога даже родствените връзки не са в състояние да обърнат съзнанието на човека така, че той да възлюби своя враг. Тоест, да възлюби врага в лицето на някого от вашите роднини. Повярвайте, че Исус е бил 90% прав, когато е казвал, че „роднините ви са ваши врагове.” Казал е това от гледна точка на дълбокото разбиране на закона за кармата и превъплъщенията, на закона за множествеността на животите и въздаянията.
Следователно, как да се отнасяме? – С любов и разбиране. Да дадем възможност на хората – в смисъл, струва ли си да помагаме на роднините си? Да, струва си докато не ни висят на врата. А щом ви увиснат на врата, ако можете да им дадете възможност сами да определят своя живот и да се опитат да станат по-самостоятелни, дайте им тази възможност. Да, ще има стенания, да, ще има крясъци, да, ще има злоба, и повярвайте – колкото и да помагате на роднините си, колкото и да им давате пари, колкото и да отделяте от себе си,за да им помогнете, струва си само веднъж да постъпите не така, веднага се превръщате за тях във врагове. Веднага. Веднага ставате лоши, ставате всякакви. Всичко останало, дори и да е било много пъти от това, което сега не сте дали или което сте отказали, колкото и повече да са получили преди това от вас, този случай ви е дал възможност да си отворите очите за истинската им същност. За тяхната егоистична същност. Че те разбират нещата само тогава, когато са на тяхна страна. Щом нещо е против – край. И родствените отношения се губят и всичко изчезва. Затова – дайте им възможност да се справят с живота един на един и вие ще постъпите по волята божия – по промисъла божий.