Тези нива, които аз вземах за написването на Ииссииди бяха фактически нивата Аани и Рааклима. Планетарните и нивата на планетарно съзнание на нашата звездна същност. Сега нивата на СВААГАЛИ – цялата информация, която сега върви, това са нивата СВААГАЛИ-ИИССИИДИ. Това е същото, както ако се сравни представата на хората преди 4000 години за света, за хората, за Земята, за съществуването - и днешните представи. Разликата е значително по-голяма, но вие повече не можете да обхванете (като сравнение) и затова тази граница на моето възприятие, която аз бях способен да обхвана със своето съзнание, тоест – да разпространя себе си в тази информация, в това поле и да разбера, да осъзная какво е това – тя изглеждаше ето по такъв начин. Както например, когато писах „Изкуството да умираме”, аз просто посещавах света и го описвах. Но аз бях част от всеки от тези светове, които описвах. А сега ние знаем новата информация. Тя не отрича предишната – просто я задълбочава. А именно – че всеки свят има свой собствен сценарий, собствено развитие, собствена история, собствен индивидуален ротационен цикъл. И ако ти се намираш в този ротационен цикъл, тоест ако се явяваш част от него, а доколкото аз излизах в етерната си обвивка, то нашата етерна обвивка – ЛУУ-ВВУ формите, те се разпространяват във всички светове. Етерната времева съставляваща.

Благодарение на това аз мога да посещавам всеки от световете с помощта на времевата етерна съставляваща. Моята времева етерна напълваща остава тук – връзката ми с времевата етерна съставляваща остава активна, защото аз през цялото време осъзнавам себе си не като някой си там, а осъзнавам себе си като Орис, който е излязъл и изучава някакъв свят. Следователно аз със своята личност, със своите формотипи съм завързан, аз не ставам този, който съм в този свят; някъде може би – задължително има някаква моя форма. Точно така и тук.

Ставаше дума за 144те реалности на всеки от подплановете на физическия план и сега гледайте – та нали получихме информация за диапазона на плазмените сили. И там има съвсем други представи за структурната организация на пространство-времето. Тоест, ако преди бяха – вземете втората Ииссииди, според мен, нали? Или не, в първата - там върви един списък на плановете, сравнете го с Благата вест и ще видите, че това е достатъчно повърхностно (това, което беше в Ииссииди) описание на някакви части и елементи от това огромно знание. При това описание от позицията на съзнание, осъзнаващо себе си ето на тези нива – на нивата АНИ и РААКЛИМА. Сега, когато гледаш на всичко това от позицията на СВААГАЛИ – тоест през цяло ниво – вие представяте ли си какво е това да прекрачиш през цяло ниво – не си представяте. Не става дума да се прескочи през тези низши центрове планетарни – това са нива на Галактическото Колективно Съзнание. И колко изведнъж различно се представя всичко пред теб. Ето това знание, което сега го има, то е най-достоверно. Както много пъти съм казвал, то също се явява лъжа, защото, за да го предам,  съм принуден да използвам даже не мисъл-образи, а звуци, думи, стереотипи, при това стереотипите, които са в наличност, а за това, за което пиша, изобщо няма понятия в колективното съзнание. За това, за което пиша, няма никакво понятие изобщо. И на мен ми се налага да вкарвам в старите форми ново съдържание. Иначе вие не бихте имали за какво да се хванете със своето съзнание. И през цялото време да се уговарям, уговарям, че това не е това. През цялото време кавички, кавички, кавички – вече ми омръзна навсякъде да поставям тези кавички. Защото това, което наричам, не е това – аз казвам „ние”, но това даже не сме „ние”. Казвам „нашата ЛУУ-ВВУ форма”, но това не е „нашата” ЛУУ-ВВУ форма. Разбирате ли? Много е сложно. Но доколкото трябва да изпълня тази задача, аз я изпълнявам, а пък да става каквото ще – ако ще и да не разцъфне. Дали това ви устройва, или не – някого го устройва, другиго – не, някой го разбира по своему, някой в още по-малка степен и т.н. Тоест – за нормалното състояние на човешкото съзнание – 144 е най-приемливо, защото, за да си представите безкрайност, и то двуулертна безкрайност, при това в различни направления на развитие на качествата – вие се хващате за цифрите, а цифрите са само вибрации.

Старата информация е ограничена малка част от новата. Разбира се, най-добре е да започнете да изучавате новата след като повече или по-малко сте усвоили старата.  Но когато усвоите старата Ииссииди – то много от нещата – когато започнете да усвоявате Благата вест, ще се наложи просто да измените в своето съзнание, да промените отношението си и прочие. А ако веднага започнете Благата вест, ще потънете. По-лесно е да се измени – да се разбере Ииссииди, да се разберат някои принципи, а после да нанесете промени. Когато сте го разбрали, по-лесно е да нанесете промени. А иначе не зная – да се надяваме, че някаква друга информация – тя не е друга – аз не мога да скоча – и така едва влача това съществуване – просто ето сега съм изпонаизтеглил файлове – ето сега ги свалям – да изскоча на това ниво е много проблематично – ето днес се опитах – безполезно. Вие не ми давате. И старите, но и особено тези, които пристигнаха – новите – кошмар някакъв. Облепиха моето съзнание, моя ментал и край – невъзможно ми е да се избавя от вашата суетливост, от вашите дребни мисли – дребни, мизерни. Няма къде да се дяна. Невъзможно е.

Разбирате ли, много е сложно да се работи, когато наоколо има много хора. При това, щом си спомните за мен, щом започнете да мислите на ниски нива за знанията, които давам, това задължително минава през моето съзнание. Задължително.