Ясно. Идва някакъв си там Орис и казва: момчета, това, което сте правили досега е било неправилно. Вие просто сте имали сексуални отношения и за нищо не сте мислили. А сега можете да използвате сексуалните си отношения за духовно израстване. И се оказва, че - ама с какво изобщо са се занимавали те преди това? И какво да се прави с това? Ами няма нужда да правите нищо – нужно е да осъзнаете, че всички отношения дават опит. Всички. Значи дали ти осъзнаваш това или не го осъзнаваш, ти все едно получаваш опит, тоест – извършва се реализация. Преди това се е извършвала реализация – когато не сте знаели, че с помощта на този свадхисханен резерв от енергия можете да развиете своята анахата. Реализацията е давала възможност да получавате опит. А аз сега говоря за трансмутация. Реализирайте, но и трансмутирайте. И не разпилявайте тази енергия за някакви по-малко нужни и по-малко еволюционни неща. Та вие имате най-ценното, което ви е дадено – това е сърцето, любовта, сърдечната чакра, затова моля ви, хайде да се погрижим за нейното развитие.

 

Например, вие сте посадили дърво или някакво растение. И на вас ви харесват цветовете на това дърво. И започвате да копнеете за тези цветове, грижите се за тях, за да бъдат свежи – забравили сте обаче за това, че е нужно да поливате и корените, за да могат тези цветове да бъдат винаги хубави, красиви и обилни, за да може дървото винаги да е зелено – за целта трябва да поливате неговите корени, а не просто да се наслаждавате и да се грижите за това, което виждате - корените са невидими. Корените на нашата същност тук в дадената слънчева система са анахата – нашата сърдечна чакра. Ако не усилваме и не укрепваме нашето сърце, нашата любов, нашата светлина, ще започнем да вехнем. Да, ще развиваме свадхисхана, муладхара, манипура, но това нищо няма да даде. Това ще ви изложи на опасността, на която са подложени милиони хора – тези, които имат мощно манипурно направление на развитие и които са развили лявото си полукълбо и така са се лишили от възможността да развиват своето сърце и чувства на високо ниво. Сърцето - това е възможност да изпитвате всякакви желания на много високо, тоест – на алтруистично ниво. Когато егото отстъпва в сравнение с чувствата, които изпитваш, когато отдаваш. И тогава, когато става така, че до преди това човекът се е наслаждавал на това его – това взел, друго взел, трето взел и трупал, трупал, трупал.

 

Когато стигаш до нивото на разтваряне на анахата, при това на високи нива, то ти не знаеш на какво само не си готов, за да дадеш на хората. Искате само да вземат, да вземат – нямате нужда от никакви благодарности, от нищо – казвате само: вземайте, вземайте, аз трупах, трупах, носих го, носих го за вас – живата влага и знания, вземайте, аз съм го донесъл на вас. Е, може да се поуплашите дали ще се хареса това, което сте донесли. Но даже това няма значение. За Бога, съмнявайте се, проверявайте, но всичко това го нося за вас – това е състояние на най-голямо удовлетворение от това, че можеш да споделиш нещо.

 

Когато човек стигне до това ниво, той е готов  да се развива понататък. Докато събира за себе си, той още не е готов да отдава. Често има така наричащи се „учители”, при които много се набива в очи тяхното желание другите да се прекланят пред тях, да ги превъзнасят, да ги наричат с измислени рангове, всички да признават, че те не са както другите – че са по-добри, по-чисти, по-святи, по-светли. А всъщност - като погледнеш аурата на този човек, виждаш, че милиони от обкръжаващите ги хора са по-добри и по-чисти от тях. Тенденцията на човешкото развитие е такава, че им е нужно да си поставят кумири, на които да се покланят, на които да се молят и по които да се ориентират. По тази причина това веднага отличава подобен учител и хората, на които изобщо нищо не им е нужно в замяна и които просто отдават всичко – знания, натрупан опит, само защото изпитват крайна необходимост от това. И толкова. Те са натрупали – сега е нужно да отдават. Да отдават защо – ами за да освободят място за постъпване на значително по-високи знания!