Проработени свадхистханни енергии 

и непроработени муладхарни

 

Възможно ли е човек при проработени свадхисханни енергии да има непроработени муладхарни?
 
Какво означава проработени свадхисканни личности – означава, че е останала само седмата, нали? Да, по принцип е възможно, защото все още всичко зависи не само от развитието на свадхисхана, а и от проработките на манипурните личности.
 
Какво е това манипурни личности? Това са най-мислещите личности, така да се каже – личностите, смисълът на съществуването на които е областа на мисълта. При това областта на конкретната мисъл. Не идеи, не висши мисълформи, а чиста конкретика – приложната мисъл. В зависимост от това доколко манипура чакрата на човека е проработена, от нея зависи всичко останало.
Ако свадхисхана е проработена до достатъчно високо ниво, то както казах вече, всяка свадхисханна личност е завързана за муладхарна личност. И повишаването на качеството на свадхисханната личност тегли след себе си повишаване на качествата на муладхарната личност. Тоест, паралелно се проработват не само сексуални качества, но и качества на негативизма. Но може да се случи така, че човек твърде увлечен от чист секс, мисли малко за понататъшното си развитие. Затова той  не обръща внимание на такива страни от своето поведение и характер като избухливост, агресия, пределен егоизъм и т.н. Тези качества са способни да направляват развитието на манипурните личности, които посредством ментален натиск на тази чакра, която образува неговите личности, ги довежда до разбиране на това, че за тях не е изгодно да остават такива. Не е изгодно да си агресивен, негативен, раздразнен и по различни пътища ги убеждават в това, че да, това наистина е неизгодно. Ако човек е зациклен на своето здраве, то те убеждават в това, че „Момчета, колкото повече се дразните, толкова повече увреждате нервната си система. Ти ненавиждаш този човек, а той се отнася, да допуснем, неправилно към теб. Та разбери, ти ще получиш обратен удар със своята ненавист. И така после ще трябва да го проработваш кармично и да страдащ и т.н.” И тогава муладхарната личност влиза в такова състояние, че си казва: „Да, наистина за какво ми е това, това не ми е нужно - така я принуждават да работи над самата себе си”. Но отново – всичко това трябва да се извършва на нивото на сърцето, да е осветено от сърдечна светлина и любов, защото трябва да знаят накъде да вървят. Всички те се намират в тъмнина – те не знаят накъде да вървят. Само лъчът на сърцето ги направлява, божественото начало – само развитото сърце, разтвореното сърце, от което идва светлина. И тогава те, благодарение на тази сърдечна светлина, виждат, че да се раззиват в егоистично направление няма смисъл, да се развиват в технократическо отношение по отношение на тези манипурни личности също няма смисъл, така че „момчета, трябва и чувствата си да развиваме и всичко останало, а не само мислите и интелекта – голият интелект”.
 
Така върви уравновесяване – постоянно уравновесяване на тези личности една спрямо друга – те се тълпят тук, но те също така обменят и енергии. Сега ние с теб седим и обменяме енергии. Какво говоря не е важно – важно е на какво говоря, на какво енергийно ниво говоря. Аз говоря на анахатно-вишудхово ниво. Следователно от мен ти вземаш само анахатно-вишудхови енергии.  Лишчности нито от свадхисхана, нито от манипура, нито от муладхара при нашето общуване с теб не присъстват. Защото те не могат да разберат този разговор. Този разговор е понятен само на по-високите ни личности. Затова той се води между високите нива на нашето съзнание. При проработена свадхисхана състоянието на муладхара може да се подобри, но може да бъде не докрай проработено.