– защото останалите развъплътени личности нямат никакво отношение към земната действителност и към конкретиката на физическия план. Те нямат възможност да се проявят тук.

 

Анахатните личности могат да се проявят в любовта – в любовта към човека, към творението, в божествената любов, и т.н. За муладхара, свадхисхана и манипура нещата са ясни – те имат множество възможности за реализация на собственото си развитие. Но при вишудха, аджна и сахасрара вече няма точки на прилагане на тези личности – те могат да служат само като учители – за да направляват развитието на човека. Те са този съвет, който води човека в живота, в опита, в развитието му. Аз просто в книгата ще обусловя характера на въздействието на тези високочакрамни личности на развитието на въплътената личност. А да ги характеризирам поотделно – първата вишудхова личност, втората и т.н. просто няма смисъл. Все едно човекът в неговото средно състояние не е в състояние да разбере всички тези нива и тънкости на разделение, защото това излиза извън сферата на неговото практическо приложение.