Какво е стестителността

и трябва ли да се освобождаваме от нея?
 
 Стеснителността е резултат от понижена самооценка – инволюционно качество, което пречи на човека да опознае себе си – то поставя рамки. Срамежливият поставя една тясна ограда иззад която се страхува да погледне. Това е тесният участък на неговото жизнено съществувание. Той се страхува, протяга ръка иззад оградата – ох, не дай Боже някого да обезпокои, или някой нещо да си помисли. Това е инволюционно качество и от него трябва да се освобождавате.
 
Много хора мислят – „аз съм срамежлив, значи съм добър. Всички останали, които не са срамежливи – са лоши”. Не трябва да се развивате така.
 
Срамежливостта ви пречи да се опознаете в различни аспекти, да опознаете своите чакрамни личности – а какъв съм в тази ситуация, а в другата и т.н. А тук как ще действам, а тук – ами той не знае как, защото той нищо, той - „аз съм мъничък, глупавичък, по-добре да поседя, да погледам”. Това е първият признак на младата душа, или на неравномерна проработка на чакрамните личности, когато муладхарните личности са проработени, защото срамежливият не е задължително да не е агресивен, да не е обидчив. Обратното – срамежливостта предполага обидчивост.
 
Всички се стараят да унижат срамежливия. „Ти какво, ти по-добре помълчи”. Затова срамежливостта и лъжливата скромност са препятствия на духовното развитие на човека, могат да му помагат, ако се издигне на ниво анахата, но те ще спират неговото опознаване на себе си в различните чакрамни личности, в различните му проявления в този материален свят.