За кризисните ситуации

 Аз не следя политиката и не зная какви новини има, но за да се построи нещо ново, старото трябва из основи да се разруши. Вместо да се търси начин да се закърпи или ремонтира нещо, всички са наясно – по-лесно е всичко да се разруши до основи. Да, трудно е, да, болно е, да, това изисква огромни финансови, физически, политически загуби, но ако искаме да останем живи, то новата ситуация, новото време, изискват нов подход към всичко. Защото това ще съвпадне и с катаклизмите, които в още по-голяма степен ще пришпорят нашите финансови и държавнически умове. Не просто президенти и още някакви директори на банки, а наистина умни, разбиращи и мислещи в нужното направление хора. Аз мисля, че ще бъдат от числото на вече въплътените и вече достигнали тази степен на зрелост, за да манипулират с тези понятия и с тези структури. Иначе няма да стане, просто не може да стане това качествено изменение, което ще доведе до изравняване на социалното, икономическото, културното положение на много и много хора. Защото именно с това се отличават тези светове, към които вървим от световете, от които сега излизаме, от които се опитваме да излезем.

Но преди да излезем от тях, хубавичко ще ни позасипе в тази яма. И ние ще бъдем принудени, че от тази яма трябва да излезем, иначе тя започва да се рони и ще започне да заплашва нашия живот.

Аз не искам да озвучавам много, защото всяко озвучаване изменя структурата на взаимовръзката със света. Много неща ми се налага да премълчавам, защото щом започнеш да говориш за тях, около тях започват да стават съвършено неочаквани движения, тенденции, които могат да доведат не съвсем до тези резултати, които бих искал. Много неща, започвайки да обрастват с достатъчно примитивните и егоистични мисли  на хората, специалистите, придобиват уродливи форми, уродливи очертания, а не тези, които те придобиват тогава, когато това стане внезапно,  неочаквано, без предварителна подготовка, защото, когато човек започне за нещо да се подготвя, ето – аз съм ви дал обща представа за това, това и това – за това, което може да се озвучи. Твърде много – 99% от всичко, не го казвам. Не го казвам единствено защото искам да ви заведа там, където съм ви обещал – да ви префокусирам.

Това, което става сега, всъщност е най-велико благо.  Задачата е да не потънем в тези перипетии – икономически, политически, да не потънем в целия този хаос, който неизбежно ще се развива, за да префокусира нашите деятели на съвършено други нива на постъпки, избори, мислене.

За да запази себе си в това, човек трябва в по-голяма степен да се вглъби в някаква идея от типа на Благата вест, в някакво знание, в това, което ви възвисява над този хаос. Това, което ще ви даде възможност да разберете вътрешните причини на ставащото и да бъдете над това.

Ето въздуха – моите ръце преминават през него и не нанасят никаква вреда на нищо. Но ако аз съм убеден в някакви твърди, заземени позиции, няма да съм обтекаем, няма да съм готов за изменения и ръката просто ще ме счупи ─ ръката на съдбата. Да, чашата е по-здрава от въздуха, но тя в определена ситуация – за сметка на това, че се опитва да запази своята форма, търпи поражение, просто изчезва, счупва се. Тя се опитва да запази своята форма и в нея има такова свойство – да запазва своята форма. Тя не може да поглъща ударите – като футболната топка, да речем.

Станете въздух, станете в по-малка степен възприемчиви към някакви неочакваности, към  някакви отрицателни моменти на окръжаващия свят ─ тогава този свят няма да ви закачи в тази пълнота, в тази дълбочина, в тази степен, в която той може да направи и в която ще направи това, ако вие започнете мощно да се съпротивлявате.

Не забравяйте, че още Албелик ни писа в своите послания, че каквото може да съществува, вече съществува и е благо. Всичко, което става сега, вече го има в сценариите. И ако го нямаше този сценарий, нямаше да го има това благо, към което се движим. Нямаше да ги има тези нас, по-качествените, в които искаме да се префокусираме. Да, но сега това се възприема ето по този начин.

Ще дам пример – може би много оскърбителен за мнозина, но все пак най-ефективно показващ доколко това, което става сега, всъщност е полезно. Ако не бяха хвърлени атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, вече множество пъти нашия свят щеше да загине и да се превърне в пепел и нас с вас нямаше да ни има – както това се е случило в множество светове, които ми се наложи да наблюдавам. Затова, в колкото по-малка степен вие се вклинявате в тази бъркотия, в този кръговрат от нещастия, мъка, сълзи, плачевно виене, в това „ах, какво стана“ − в толкова по-малка степен вие ставате това, в толкова по-малка степен вие принадлежите на тези сценарии, които подлежат на рушене, които рушат стария свят.