За техническия напредък и деградацията на съзнанието

- От една страна сме свидетели на технически напредък, а от друга – на деградация на съзнанието. Като гледаме старите сгради, просто непонятно е как са правени – явно хората не са били по-глупави от нас. Ние уж напредваме технически, но прогрес няма. Защо е нужен този дисонанс, след като вече се е образувал и трябва ли да правим нещо за това? Защо вървим по такъв път?

Съществува безкрайно множество пътища за развитие, които водят до безкрайно множество различни сценарии за развитие, тоест до тези варианти на континуумите, в които нашите личностни интерпретации преживяват съвършенно различни опити от съществуването. Как се казвате?

- Оксана.

Съществува Оксана, която седи сега тук, съществува Оксана, която не е дошла на тази среща, съществува Оксана, която сега отива някъде или си седи в къщи и нещо прави, с нещо се занимава – всичко това са различни сценарии на развитие. Ние съществуваме едновременно в множество различни възможности за нашата реализация.

Това, което ни окръжава, което ние осъзнаваме, не е най-добрия вариант на нашето съществуване.  Защо? Защото от определена точка на нашето развитие започна да преобладава техногенния процес. Тоест от края на 18 век хората започнаха да се опиват от интелекта – това стана много модно и доведе до там, че към настоящия момент интелектът застана начело на всеки въпрос, тоест приоритетни станаха рационализма, разсъдъчността, доведена до цинизъм. А в това време, за сметка на развитието на интелекта, за сметка на обръщането на внимание най-вече на него, хората, заети предимно с неговото развитие, губеха душевност, сърдечност.

Всичко става така: в мозъка се образуват невронни вериги. Съществува предфронтална кора, свързана с някои участъци на лимбическата система , получава сигнали оттам и възможности за реализация. Колкото по-често се занимаваме с някакви форми на мислене, толкова по-често се задействат едни и същи невронни връзки. В това време – тъй като по принцип невронната система е построена така, че ако някои неврони, някои области от мозъка, не се използват и престояват неизползвани, се извършва тяхната деградация и те постепенно отмират.  На първо място отмират именно тези неврони, които не са задействани. И много често става така, че отделяйки огромно внимание на мисловните процеси  и незадействайки позитивното чувстване в нашия мозък, ние отслабваме невронните връзки, които са задействани на такива качества като сърдечност, съчувствие, симпатия, алтруизъм, и насочваме цялата дейност само към развитието на разсъдъчността, изгодността, егоизма, оцеляването, и т.н. И това се предава на нашите деца. Защото в момента на зачатието , когато детето получава 50% от бащиния геном и 50% от майчиния геном, ние получаваме от тях този опит и тези наработки,  които нашите родители вече са направили, които вече са постигнали към момента на зачатието. И ние след това продължаваме ─ на база  постигнатия от тях опит,  да трупаме свой опит. И ако в двамата родители интересите са били привързани към егоизма, към оцеляването, към интелекта, към развитието  на ума за сметка на другите психически качества, то ние ще продължаваме тази тенденция , тоест този наш интерес ще продължим да развиваме все повече и повече до по-качествени нива. Разсъдъчността ще продължим да развиваме до нивото на ума, до умствените способности, ума ще продължаваме да развиваме до нивото на интелекта, интелекта ще развиваме до нивото на интуицията. С други думи, през цялото време ще усъвършенстваме себе си именно по този път – по пътя на интелектуалното развитие. Но за това време твърде много гени в нашия геном се деактивират, тези гени, които отговарят за морала, нравствеността, за социалните отношения между хората,  за всичко хубаво, заради което се наричаме хора, те не отмират ─ просто не се експресират. И ние предаваме това на своите деца. Децата стават все по-умни, по-умни и по-умни, но отчуждени и от нас и от благите дела, всичко това им е чуждо. С всяко поколение децата стават все по-способни по отношение на техниката, но неспособни за любов. И на база този процес има един единствен начин да се върне човечеството на нормалния път за развитие – това е да тръгне по интелектуално-алтруистичния път на развитие. Защото по-човечния път е по-алтруистичния . Сега огромна част от човечеството е склонна към това да имплантират в себе си някакъв интерфейс, изкуствено създаден, да създават някакви системи – човешко-механически и да смятат, че с това ще продължат живота и съществуването си, но изобщо не се мисли за това докъде ще стигнем, до какво ще доведе това, кои ще станем. Ще станем полу-желязо-полу-месо, безчувствени, безотговорни, и т.н.

В пети том, който се подготвя за издаване, много подробно е описана тази взаимовръзка между това, което разбираме под душа, между виваксите и биологическата система на нашето възприятие. А докато цялата тази информация все още не предизвиква в хората масов интерес, ние се стараем да я развиваме чрез Мициарите ─ международните информационни центрове за интелектуално-алтруистично развитие. Първите центрове открих в Ялта, в Москва, в Латвия, Германия, Флорида, Санк-Петербург има голяма група. Това са основно младежи, на които тези идеи са близки, които разбират същността на това, към което са привлечени и информационната наситеност в тази идея и възможността да реализираш себе си в алтруизма. Но засега броят на такива хора остава много малко. За да може идеята да започне мощно да се развива, е нужно, като минимум, поне няколко десетки милиона човека да се заразят с нея. Тогава тя ще може да разклати колективното съзнание на човечеството и да започне да преобразува стремително – ще възникне верижна реакция. Но засега тези хора са само хиляди, за съжаление. Става много бавно, отчитайки техническия прогрес, колко бързо се променя потомството ни, нашите деца, получаващи от родителите мощен технократски заряд. В резултат може да стане така, че в тези сценарии няма да може да се набере достатъчен брой хора, които да са способни да разбират тази идея. А най-главното е това, че страните, народите, които са изгубили тази идея, започват да деградират,започват фактически един друг да се унищожават. Защо? Защото е изгубена главната задача на човешкия път на развитие. Тоест хората са се отказали, или са потънали в чувственост - някои народи, нации, някои страни. Други са отишли не в интелекта, а в рационализма, защото интелекта е твърде високо за тяхната характеристика ; а този рационализъм е завързан на егоизма, на честолюбието, на мощната национална идея , която често прераства в нацистко, фашистко, шовинистическо, расистко движение. Тоест на практика такова нискокачествено проявление на разумност води до много плачевни, убийствени фактически резултати. А всичко е заради това, защото ето тази схема Все-Любов-Все-Мъдрост плюс Все-Воля-Все-Разум, не се реализира в самосъзнанията на хората ─ на по-голямо количество хора, тоест извършва се преход,  ревитализация  на информацията. Опитът, който е натрупан тук, преминава в други схеми на синтез, в частност ─ в тези на животните.