За материализацията на желанията.

Къде грешим?

 

Нашите висококачествени идеи се състоят от гама-кванти – всичко се материализира за сметка на други фотони – по-нискокачествени. Цялата тази материализация върви на нивото на именно тези фотони. А ние си мислим, че нашите висококачествени идеи ще се материализират веднага. И чакаме кога ще се материализират. Но те се материализират в нашия свят на съвсем други нива. Трябва да разбирате това. Тоест, трябва да изведете гама-квантите до такова ниво на честота, но на честота присъща на дадената реалност, за да започнат те да се въплъщават в съответстващото качество. Ето в какво е грешката на нашите очаквания. Просто световете са различни. Световете, на които вие мислите, на които е създадена и се реализира Ииссиидиологията и тези светове, в които ние съществуваме, които представляват основата, те са създадени от различни фотони.

В основата на строежа на всяко тяло, на всяко вещество, стои отначало динамиката на фотона. Развитият човек мисли на три нива – на високо-квантово, ниско-квантово и средно-квантово. Такъв е и съставът на реалността. Работата е в това, че високо-квантовата (гама-квантовата) реалност тук все още не е проявена. Тя е проявена само в нашите мисли, в нашите мечти, в някакви наши идеи.

И понякога аз виждам разочарование в хората: „Защо аз си мисля ето така, толкова съм добра (или добър), а и досега пребивавам в тези светове?“ Това е така, защото света трябва да бъде преструктуриран по-правилно. Тоест с това, че създаваме гама-кванти, ние създаваме предпоставки за  съществуването на наша димидиомиттенсна (биоплазмена, по-качествена) форма – а мисъл чиста, качествена, креативна на нивото на перманентните атоми и фотони – ето какво е много важно.

− Значи трябва да действаме.

Правилно мислиш. Ако превеждаме мечтите в реалността, ако  се опитваме поне някак да ги вложим в реалността, именно това е превода на мислите от гама-нивата в тези нива, от които се състои дадената реалност. Макар че понякога даже и това е твърде много за дадения свят. Защото самата материализация, самата форма на материята, тя е по-груба. Тоест фразулентните фотони тук са много малко.

− А ако ти е хрумнал, ако те е осенил, някакъв проект и полагаш усилия, какво излиза – че ако продължиш да го правиш, значи в края на краищата ще се получи?

Да. Само ако се опиташ да направиш това. И от това как ще направиш това, на какво качествено ниво, това ще играе главна роля за твоята префокусировка в тези светове, където не гама-квантовите нива ще играят съществена роля, а където по-ниските нива на реалността ще се повишат до по-високо ниво.

Наистина, аз понякога наблюдавам някои от вас – депресия има поради това неразбиране. Питате се: „Защо аз досега съм в тази реалност, защо досега не съм някъде там, където витая в облаците?“ −  Да витаеш в облаците е едно, а да присъставш в тази реалност е съвсем друго. Това са различни химически състави на веществата.

Какво ни отхвърля назад? Това, когато сте добри, добри, добри, а след това внезапно рязко се спуснете на някакво по-малко позитивно състояние, или направо на негативно състояние − тогава това дотолкова силно изменя префокусировката и има такава инерция (особено ако вие вътрешно продължавате да се обиждате, макар и лекичко), че след това се налага да положите огромни усилия, за да се върнете в изходната точка, от която ви е изхвърлила времевата примка.  След това е нужно да приложите значително повече енергия, отколкото сте прилагали до идването си в тази точка. Тоест ето тези усилия (разликата просто е в експоненциален порядък) – става  при смяна от привидно по-стабилно , високочестотно ниво на префокусировките и резкият  срив просто веднага отвежда в съвсем други реалности. А тези реалности се наслагват една на друга – за вас това е незабележимо, но всичко започва да се променя – всичко е по-лошо, всичко е не както трябва и инерцията затяга фокусната динамика на вашето мислене там, където не сте възнамерявали да попадате.

За префокусировките също голяма роля играе запазването във всяка ситуация на чувство на уравновесеност и външна и вътрешна – това е най-главното (тя да е и вътрешна). Външно можете да се показвате, да си давате вид какъвто щете, но ако е само външно,  това няма да изиграе никаква роля за намаляването на вашето падение (т.е. на вашето префокусиране в светове с по-нискочестотни сценарии Б.пр.).

Но аз наблюдавам – мнозина се държат, държат, а след това – както си седят в стаята, са си помислили за някаква гадост, осъдили са някого – и край! Аурата става друга и аз наблюдавам кога аурата ще се върне в състоянието, в което е била преди този момент (при доброто настроение на човека). Чак след един час аурата се възвръща лека полека – тоест един миг е бил достатъчен, за да падне, а след това лети, лети, лети на чувството на обида, на чувството на неразбирането защо става така? [тоест обижда се, но не разбира, че именно той самият се е префокусирал в сценарий, където това, което го е обидило, го е имало. И вместо да осъзнае това и запазвайки спокойствие да се префокусира в по-качествен сценарий, където проблемът се решава по предпочитан от него начин, той продължава да мисли за случилото се и да се обижда, което пък го държи фокусиран в набора с по-нискокачествени сценарии Б.пр.].  И всичко се дължи само на това, че вие не възприемате света като даденост, като факт и се опитвате да измените този миг чрез своето по-агресивно отношение към него. И край − губите победата над тъмните сили.