Да вземаме ли лекарства или не?

 

 − Къде да намерим тази граница за себе си и да определим в какви моменти можем да минем без, а в какви все пак трябва да вземаме лекарства? 

Можете да пиете лекарства и от това да се получи нещо добро или нещо лошо. Може и да не пиете лекарства – от това също ще се получи нещо добро или нещо лошо. И едното и другото е за благо – за благото на духа. Тоест някакви физически страдания, някакви физически преживявания действат по определен начин на някакви наши качества задълбочавайки едни от тях и анихилиирайки други , повишават нашата самосъзнателност, доверието или недоверието ни към живота. 

− Ако пием лекарства ли? 

И ако пиете и ако не пиете. 

− Във всеки случай – доверието. 

Да. 

− Въпросът е кое е по-амплиативно за фокусната динамика. 

Сега не мога да кажа, защото ако кажа, вие много години ще говорите: „Орис каза така!“.

Защо говоря така – защото аз разбрах по-дълбоко това, което вие все още не можете да разберете и в частност аз значително по-рано от вас узнах за това, че смърт няма, не съществува. Разбрах го още от 1990 година. И този момент се отрази на моите жизнени  позиции, на моя мироглед. А вие, не знаейки и не умеейки да обясните на другите и на себе си причината за такава позиция, за която аз съм ви посъветвал, или която съм ви обяснил, не разбирате. Вие изпадате в ступор в своето самосъзнание и започвате да генерирате негативна енергия, негативно отношение. И в себе си – към мен, и в другите – към мен. Защото, когато ви се зададе въпрос „А защо?“, вие не можете да обясните. Аз също не мога да обясня защо, тъй като аз знам (отначало интуитивно, а след това посредством дълбинните медитации всичко това се потвърди). Затова избирайте сами дали да пиете лекарства или не. 

− Но следвайки ииссиидиологическите представи, ти обясняваш добре това и излиза, че досега ние четем, размишляваме, а на практика… 

Защото просто при вас ииссиидиологията върви по една пътека, а вие ще дойдете по друга пътека. Тоест раницата ви е пълна с книжки, а вие вървите съвсем не по тази карта, по която трябва – изобщо не по тази, дори не в тази местност. Вие карта имате, но тя е в раницата на гърба ви.