За огромните куполи на планетите

и дублите на Земята

 

Когато задавахме въпроси за звездния дом ти ни беше разказвал, че на тези планети има много куполи, които покриват големи пространства – специфична система, която защитава от вредни космически влияния, астероиди или други подобни. За защита ли са поставени, или за да се живее по-комфортно? Може би това е направено по някакъв енергиен начин, за който ние даже не подозираме?

− Разбира се. Първо, това не е само за защита. Защита би могла много по-просто да се постави, но полето не защитава от някои материали, които на нас са ни неизвестни, които даже не знам с какво да сравня – нещо, което пронизва материалността, от която се състоят планетите и всяко поле. Силно магнитно поле не можеш да поставиш, защото то ще влияе на съществата, които се намират на повърхността на планетата и вътре в нея. Затова, до определени параметри, може да доведе само обикновеното поле за защита, а то се пробива. Основно това са площи колкото половин Русия: от Калининград  до Белорусия и Курганския район  – това е един купол.

Има планети, които изцяло са под купол – цялата планета е под купол, но те се материализират съвсем по друг начин. Тях не ги правят – тях ги сътворяват.  При това не на всяка планета можеш да ги направиш, защото са нужни минерали и метали, изобщо материали, които са много редки. Тоест те преправят, да речем, елмазната решетка – разтягат я и получават мрежа. И тази мрежа се задържа посредством някакви полета. Получава се тъничък слой, абсолютно прозрачен, който съставлява основата на такъв купол.

В Интернет се обсъжда, че цялото земно кълбо е в енергийна обвивка.

– Защо да говорим за това – това е нереално.

Затова искахме да разберем, за да се ориентираме.

– Не се подвеждайте по това. По отношение на Земята това засега все още е нереално. И в паралелните сценарии няма такова нещо. Не съм срещал нещо такова именно на Земята. Но все пак на коя Земя? Ние не знаем в какъв ротационен цикъл на каква планета се намираме. Ние я считаме за Земя. Тоест ние, с ротационното изместване на кванта, се изместваме на определени етапи (или големи или малки) − по мултиполяризацията на фокусната динамика на нашата Планетарна Същност се преместваме в различни нейни интерпретации. И настъпват моменти, когато ние знаем, че сме, да допуснем, на нашата планета, но там названието е друго, а Земята ние изобщо не знаем и дори не подозираме, че някъде има Земя. Земята вече е отминала – намира се някъде там, в космическото пространство, а ние сме на физическия глобус на друга планета.

Говорят, че има двойник на планетата Земя.

– Двойници има много, изключително много. Просто ние живеем в илюзия, нямайки възможност да проследим тези процеси, които стават вътре в тази система, която структурираме, към която принадлежим. Ние не знаем кого структурираме, какви от нас структурират нас  и кого структурират други интерпретации и ние като други интерпретации.

Ако резонанс на фокуса се е случил с друга интерпретация, ти не знаеш за съществуването на този или тази, който ти миг преди това си бил. Именно поради това всичко се нарича илюзия. И всичко действително така изглежда − като илюзия. Когато преди много време разглеждах Аий-ия-Същността (Космическия човек),   то да разбереш кое откъде става и откъде произтича е невъзможно, защото всичко е смесено – първична енерго-плазма, вторична, третична, допървична – наблюдаваш, но нищо не е ясно, ти просто се намираш в блажено пространство и наблюдаваш как от някакви вихри се зараждат нови вихри, от тези вихри – други се зараждат, някакви всевъзможни бягащи огънчета и едва когато се заинтересуваш от нещо и си кажеш: „О, а това какво беше?“ – тогава придобиваш информация.

А иначе картината (когато се намираш вътре), е все едно да седиш в червата или в стомаха и да си мислиш: „А-а, значи този Свят е ето такъв“.