За контактите с други цивилизации

в медитациите

Всичко това става чрез виждане на сценариите, а виждането става чрез НВК (ноовремевия континуум). ПВК (пространствено-времевите континууми) са огромно множество, тоест аз избирам тези сценарии, на които ориентирам своя фокус и влизам в медитация и той започва да избира тези сценарии, които съответстват на моето търсене.

Ето, ние с вас сега се намираме в сценарий, а той се дувуйллира в образи на ноовремевия континуум. Но при това в ноовремевия континуум той се образува от множество дувуйллерртности (плавни преходности).  Тоест всеки миг ние се разпръсваме на множество различни варианти – в единия сценарий съм си вдигнал ръцете, в другия съм ги свалил, в трети съм ги скръстил, в четвърти съм ги облегнал на подлакътниците на стола, в пети ми е хрумнала съвсем друга мисъл, в шести отговарям на съвсем друг въпрос, в седми той изобщо не ми е задал въпроса, защото нещо го е разсеяло – и цялата тази слоогрентност се връзва резонационно в един формообраз – формообраза на Айфаар в еди-какъв си период от неговото съществуване. И върви влагане – цели пакети – да речем, този пакет от този сценарий се влага в пакет мъничко по-друг, изменен, който се отличава с някакъв признак. Изобщо, дроби се чрез ротационното изместване − квантово се дроби на множество варианти.

При това квантовото изместване само по себе си не е линейно – то е сфероидално. И цялата реалност (профиктивна реалност),  някак се насича на множество субективни, на безкрайно множество  субективни варианти на квантовите измествания и във всяко от тях става свое изменение на признаци. Дори най-малкото несъвпадение някъде вече лежи в друг сценарий − да речем творците на моя организъм  някъде са проработили ето така по червата, стомаха, кръвоносната система на главния мозък – те си имат свои форми на самосъзнание и свои признаци и в тях също има голяма разлика. И това, което става с  тях, се отразява на това в какъв от сценариите попадам аз.

Но това не са всички фактори, които влияят – основният фактор е фокусната динамика. Тоест с творците могат ето така, така, да не съвпадат, а моята фокусна динамика се измества ето в тази посока. По моята фокусна динамика се определят селекционните параметри  на сценария, в който ще се осъзнавам аз.

− А разговора (да допуснем, в медитация) за себе си с някого, възприемаш така, както, да допуснем, тук сега беседваш, така ли?

Разбира се.

− Като тук?

Да. Еднозначно. Тоест не така, че той да говори едно, а аз друго,  тоест явно се избира някакъв сценарий и неговото възпроизвеждане върви по някакъв ротационен цикъл, тоест – това след това (верижно) ; а може би това върви в зависимост от измененията на моята фокусна динамика, тоест на моя интерес. Аз съм получил интерес – в дълбинната медитация фокусната динамика остава активна – ето в какво е разликата между обикновената медитация и дълбинната. Тоест моят хипокампус работи напълно, мозъкът работи в състояне на активност. Тоест аз осъзнавам всичко, което става и помня това, това се клексува от хипокампуса и от други механизми , от интрамедиалната кора и това се отлага на оперативната памет, на временната памет. След това, когато излизам от медитацията, онова, което ми трябва, аз запомням, а останалото си отива,  макар че аз и след това си спомням някои неща – след няколко дни. Тоест това е някакъв особен механизъм  за получаване на информация в сравнение с всеки друг. И той се управлява също от фокусната динамика. Но щом загубя интерес, веднага излизам от медитация − тоест няма основание за продължаване (както с колата − щом натиснеш спирачката, колата спира и край – слизай!)

− Но,  да речем, са ти показали моменти как се извършва таиррлидацията

Всичко (ми показаха) − точно и ясно.

− Ако формо образите на ноовремевия континуум са проекция от пространствено-времевия континуум, то когато ти взаимодействаш с формообраза на ноовремевия континуум, това някак проецира ли се в пространствено-времевия континуум?

Ами то става едновременно, тоест премахни времето и всичко ще ти стане ясно. Премахни времето – време няма, а с него си отива и пространството. И толкова – това, което става там някъде, в някой от сценариите, автоматически в унисон се синхронизира с това, на което съм излязъл аз.

− Излиза, че плеядианката Рамасанта на някого е показала таиррлидацията, това се е проецирало един вид в ноовремевия континуум, какво, на теб ли е показвала?

Да. Тоест такъв вариант на този сценарий е възможен. Може това да е някак взаимосвързано с това, че фокусната динамика работи, и всичко останало.

Разберете – от това, че аз се намирам в медитация не следва, че аз знам всичко за този процес. Аз се намирам вътре в процеса и да погледна отстрани на този процес ми е много сложно, защото мога да погледна само изотвътре.  И задавайки си някакви въпроси на себе си, според моя интерес, на база именно на този интерес, аз получавам отговори, а на вас ви се струва, че щом правя това − значи всичко знам. Но аз знам само мизерна част от това, което знам в димидиомиттесната си форма, например. Защото фактически за тях дълбинната медитация е техния живот.  Те практически постоянно дублират себе си с ноовремевия континуум. Тоест за тях такава разлика, като за нас, не съществува. Те могат лесно да влязат в медитация – да речем, за да вляза в дълбинна медитация на мен ми трябват минута-две, а на тях изобщо нищо не им трябва – просто помислят и различни образи, варианти, вървят, вървят, вървят – те просто резонират; те резонират на този интерес, който ти се върти в главата и издава информация такава, която от цялото множество сценарии на теб най-много ти подхожда. Не се налага да търсиш – я да видя този сценарий – да гледаш, гледаш, след което да си кажеш: „да, не подхожда“, да губиш време – нищо такова няма. Всичко става автоматически. И вие също, ако започнете дълбинни медитации, огромно количество неща няма да знаете. Как става, защо, къде има съприкосновение и къде – не. Вие ще получавате информация може би още по-дълбока, отколкото аз. Но да направите взаимовръзките ще бъде много сложно. Защото за това трябва да погледнете на себе си (намиращия се в медитация), отстрани (от позицията на друг формо-тип, който не се намира в медитация, но вижда какво става с теб).

− Това възможно ли е?

Поне за мен това е невъзможно. Да се раздвоиш на това, което си и на наблюдател на себе си – аз такова нещо не мога.

− Това само в димидиомиттесна форма ли е възможно?

Не зная. Не съм си задавал този въпрос.

-------------

НВК – ноовремеви континуум

ПВК – пространствено-времеви континуум

дувуйллерртност» — последователен и постепенен инерционен преход на всички реализационни Форми на Колективни Разуми от едно качествено състояние в друго — в най-голяма степен резониращо с предишното; безконфликтност;

Хипокампус - дял от мозъка, отговорен за дългосрочната памет и пространствената ориентация

клексува – изменя съдържанието, квантова обективна ВВУ-Информация принадлежаща към някаква висока Идея

таиррлидация - фотонно преформатиране

димидиомиттесна – био-плазмена