За свойствата на ОДС*
(откъс по повод темата за работата на мозъка по време на емоционалните ни реакции):
– Работата е там, че тези неща не са известни на науката. Те се чудят кой решава всичко и се принуждават да мислят, че „Да, вероятно има Бог, който следи за всичко това“. Но нима този Бог всеки миг ще следи всеки човек какво ще направи, как ще реагира на това, на онова, и т.н. Та това трябва да е някой луд!
В действителност всичко става именно така – резонационно. Това е като напълно автоматизирано производство. Огромна Вселена, застроена с различни видове заводи, фабрики, където едно производство е вързано към друго и ако тук нещо възникне, то автоматично подбужда друго, автоматично се включват автоматите, започват да извършват своята операция записана в тяхната програма, тяхната активизация на свой ред подбужда други действия; а някои мълчат, или са задействани за производството на други неща или продукти. И всичко това взаимодейства помежду си и се транспортира чрез специални форми, чрез специални елеватори, ескалатори, (изразявам се така, за да се включи някак вашето въображение), доставя се моментално от един участък в друг и всичко това действа без участието на каквото и да било.
Представете си, че сте отишли на стотици хиляди километри и виждате, че там стоят само тези автомати, които правят всичко сами – абсолютно всичко. Правят го от какво – от въздуха. ОДС ще смятаме за Пространство – именно тя се явява доставчика на всички елементи, които обезпечават всички тези процеси.
*ОДС (ОЛЛАКТ-ДРУОТММ система) – Памет; „резервоар“ за вече синтезирания емпиричен опит, придобит от всеки представител на разнопротоформните Колективни Съзнания чрез представите на всяка форма на самосъзнание за „самата себе си“ и окръжаващата я действителност.