Симпатията  от позициите на Ииссиидиологията

 

Всъщност именно ние сме тези, които възприемаме симпатията като симпатия. В действителност, това е коварллертност, резонанс. Възникне ли резонанс, възниква определена степен на симпатия, емпатия. Ако няма резонанс, или ако той е в по-малка степен, значи и симпатията е по-малко.

Това е само взаимодействие на признаците на определени качества. Можеш да управляваш симпатията. Можеш даже да си кажеш: „на мен това ми харесва“ – да си внушиш, че това ти харесва; тоест – можеш да се префокусираш в тази конфигурация, която съответства на твоите представи за нещо – на твоите представи за това, което би ти се искало, и готово – настъпва резонанс.

Дори самото ваше състояние – самият факт, че сте прицелени към позитивизъм със всеки човек, вече стимулира във вас анихилииране на някакви деструктивни моменти, които образуват тензори във вашата фокусна динамика и постепенно – ако вие целенасочено работите с това, ако с него съществувате, то вие постепенно се префокусирате в тези сценарии, където тези личности, които сега представляват за вас проблем, вече не се явяват такива и вие смятате, че „ето, колко прекрасно е, че те са се изменили“. В действителност сте се изменили вие. Променило се е вашето отношение към окръжаващия свят.