Материя няма – има Енерго-Плазма

Има по-близко до истината название: „Енерго-Плазма“. Защото материя като такава няма. Има плазмени състояния на мислите, плазмени състояния на чувствата, плазмени състояния на кармата, т.нар. причинно-следствени връзки – това е всичко онова, което може да се нарече по-близко до плазмата. И тази дума в по-голяма степен характеризира взаимодействието, взаимозаменяемостта.

Понятието „материя“ визира нещо твърде сформирано – например може да се каже и Формо-Плазма – Енерго-Материя =  Формо-Плазма. А останалото ние също наричаме Енерго-Материя – то не съответства на това понятие. Особено ако не се знаят принципите на образуване на Астро-Плазмата, Менто-Плазмата, Кармо-Плазмата, ако не се знаят принципите на взаимодействие на тези информационни потоци. Та нали плазмата – онова, което ние наричаме „плазма“, в действителност е поток информация, който се характеризира със своята плътност, качество, интензивност, напрежение, насоченост, с някаква векторност.

Всички тези неща трябва да се знаят. Ние сме свикнали да смятаме, че астралния план е нещо, което по качество е по-ниско от менталния план. Но такава вертикална качествена нюансировка няма. Всъщност каузалният план е още по-високо от астралния и менталния, но такива градации и подразделения не съществуват, защото всичко се намира в Синтез, в най-дълбоко съответствие.

Каузалният план е като въженце, сплетено от множество различни нишки – именно тези нишки са астралните и ментални планове. Нещо повече – от тях се е образувала форма (тя е онова, което ние наричаме „въженце“), но тази форма и изобщо всичко, което наблюдаваме и виждаме – ние виждайки формата, виждаме отделно множество (множество нишки, които пронизват тази форма), както и самата форма, която ние наричаме „въженце“. Когато я разбием на множество нишки и ги разпределим, по принцип въженцето привидно ще престане да съществува, а ще има отделно форма (огромно множество от тези нишки).

Точно така е и със самия каузален план – Кармо-Плазмата образува за собствените си реализации тези ментални и чувствени потоци, които ние наричаме ментални чувства, а всъщност това е карма. Всичко това е карма: всяка мисъл е карма, всяко чувство – това е карма. Кармата има вертикална проекционност. Всяка мисъл на моята личностна проекция Шата Руставели мигновено се проецира на моето съществуване и в зависимост от това доколко аз ще отреагирам със своя ментално-чувствен апарат на тази мисъл, такава ще бъде и реакцията. Реакцията е именно това, което ние наричаме каузален план. А опитай се да отличиш реакцията от мисълта.

Реакцията също е мисъл, реакцията също е чувство, но като че ли е друго – това е отговор на нещо. Има импулс – има и реакция. Импулсът се състои от същата тази плазма (ментална или чувствена), както и от реакцията. Реакцията също се реализира ментално-чувствено, или като движение. Всичко това е едно и също, но ние възприемаме обещанието като мисъл или чувство, а вече реакцията – като нещо друго. Всичко това е карма. Мисълта – тези мънички нишчици, съставящи въженцето, чувствата, съставляващи това въженце, – всичко това е същността на кармата. Просто ние разглеждаме всичко в съвкупност и казваме: ако е така – е това, а ако е така – е карма. Казваме:“ не, това е мисъл, това е чувство – това не е карма“. Как да не е карма, когато моментално се отразява или на моите бъдещи въплъщения, или на предишните избори на същия този Щата Руставели. Всичко това е карма, всичко това са потоци карма. Всички ние живеем в карма. И всичко онова, което наричаме мисли, чувства, желания, действия, думи и т.н., всичко, което съставлява най-малките детайли на нашето съществуване във форма – всичко това е карма. Всичко това са плазмени потоци, с които се реализиран някакви първопричинни връзки – нашите първопричинни връзки на всички нас като единно цяло.

Аз не съм обяснявал тези неща в първите книги, но ако на основата на това прочетете третата Ииссииди, да разберете вселенското и надвселенското съществуване и творчество, ще е добре. Аз се опитах, но където и да опитам – вървя сега по пространството, първата линия на тази Ииссииди касае пространството, а след това – времето – пространство-времето са съединени. Там трябва толкова неща да се поясняват и обясняват – и по структура, и по принципи и прочие, че хората, които са прочели първия том Ииссииди, където това е казано в популярна форма, може просто да не разберат тези неща, ако аз сега не наложа на всичко това информацията от СВААГАЛИ-ииссииди (11-та чакра)