До какво води малката лъжа?

 

В човека се намират множество всевъзможни същности, които имат свое мнение. Например, ти казваш, че прощаваш от името на някоя своя най-осъзната същност, а останалите, които са в тебе, които са причастни към някаква обида и прочие – те не прощават, те не са способни да прощават, защото не знаят какво е това. Следователно – ти лъжеш, а в песента, която пеехме, ненапразно се казваше: „не лъжи себе си дори за нещо малко, защото ще се обърне в беда“.

И така твърдейки, че прощаваш, ти лъжеш, а щом лъжеш, значи пораждаш необходимост за този човек също да ти отговори някога с лъжа – Карма. Ти си го направил ужким за добро. Например някой те пита: „кажете, колко е часа?“ И вие казвате нещо приблизително – вие не сте го направили преднамерено и е невъзможно точно да кажете дори ако му кажете и секундите в този момент. Ето как, когато става дума за много точни неща, се получават такива последици. Да, това са някакви дребни, несериозни завързвания, но това вече е перспектива за Карма, макар и за някаква дреболия. Заради нея могат да ви излъжат, а тази ответна „дреболия“ може и да не засяга въпрос за времето. На въпроса колко е часа – е, отговорили сте с пет минути повече или по-малко и не придавате на това никакво значение. А когато, да речем, в отговор се получи в разговор някаква дреболийка в нюансите, цифричка или запетая в някакъв договор и хоп – тя ще се прихване към тази Карма, завързана именно в момента на вашата лъжа, когато казвате на някого – „към без петнадесет“, а всъщност вече е без двадесет и пет, или без десет.

– Ами ако кажеш: „приблизително еди колко си“.

Можеш, но ти не казваш така. Не казвате: „приблизително толкова“, или „около …“.

– Ами ако кажеш: „по моя часовник е …“.

Ще кажеш, но секундите не ги казваш. Разбирате ли, всичко е Карма. Всичко. Всяко действие по закона на физиката предизвиква противодействие. По същия начин всяко действие на финия план, всяко психическо действие предизвиква въздаяние с абсолютно същото. Даже такава малка лъжа – несъществена, за която никой не се замисля. Казвам ви това, защото зная със сигурност, а хората си мислят, че тези неща дри не съществуват. Казват си: „Е, казал си там нещо, голяма работа“.

Питате: „защо казваш, че Бог ще прости?“ Ами защото човека не прощава. Човека като такъв го няма. Има много такива хлъзгави места, които предразполагат към завързване на Карма и пр. Най-добре за себе си като за личност да позабравите или да не мислите. Нека това не ви обижда, защото действително Бог в човека ще прости. Богът във вас прощава. Това не означава, че някакво старче там на облака седи и прощава или не прощава – ако си добър, ти прощава, а ако си кривнал в нещо – не ти прощава.

Ако кажа „Бог ще прости“ това означава, че тази личност, която в дадения момент сега заема статуса на Бога в моето разбиране, ще прости.  А аз – аз, разбира се, прощавам, но зад това мое „аз“ стои такава огромна армия от всевъзможни личности, които също смятат себе си за „аз“. Казах: „аз прощавам“ – а те? Нима съм ги питал? Нима съм се посъветвал с тях? Затова, за да се обиждат, казвам: „Бог ще прости“. А те знаят: Бог за тях е нещо свято. Макар че те не разбират кой е това, защо, заради какво. Но за тях това вече е закон.

– Тоест това е най-правилния отговор за такъв случай.

Да, но хората винаги разбират това превратно – в смисъл, че ти не искаш да простиш и си казват: „какво ме интересува Бог, за мен е важно ти да ми простиш, а не Бог, който е недосегаем“.

И така се получава, че вие правите сериозни нарушения на закона. А незнаенето на закона не освобождава от кармична отговорност. Затова ви отговарям така – „Господ“ значи моят господар – Този, който дава указания и който определя всичко. А аз съм негов слуга – не аз определям, а Той.