Времето и паралелните реалности

 

Минало, настояще и бъдеще. Време като че ли няма,  всички ние живеем тук и сега. Какво представлява времето, илюзията за времето? Или в нашата 3-измерна реалност ние не можем до край да го разберем?

– Казваме, че времето е илюзия. Но самата тази илюзия произхожда от физическото движение, от свойствата на физическия план да прави линейни измествания, от разстоянията между точките и пространството, които трябва да преодоляваме, от понятието „скорост на движението“, от скоростта на движение на нашата планета около собствената си ос, от скоростта на движение на нашата планета около слънцето – всичко това създава илюзията за нещо, което ние сме нарекли „време“.

Между другото , понятието „време“ е характерно само за нашата физическа реалност.  Защото, когато посещавах други типове физически реалности, там всичко това се нарича другояче и има съвсем други свойства. В някои физически реалности го има това нещо, което ние наричаме „време“ – има аналог на нашето време, но то има съвсем други критерии, продължителност, иначе тече, иначе протича ориентацията в движението, извършва се огъване (има свойство огъване на времето, тоест това, което си спомняме в друга физическа реалност може да огънеш и да се върнеш обратно, но за известно време – без да оставаш там). А свойството паметта е това, че попадаш точно в тази реалност, която има други параметри на времето.

Защо върви това различие между физическите реалности на множество, множество други типове физически реалности? Защото тези параметри на това нещо винаги навсякъде са различни и това дава възможност да се манипулират различни ситуации съвсем другояче, да се получава съвсем различен опит от същите тези ситуации, да се моделират  не само ситуациите, но и обстоятелствата, по различен начин.

За тях – ако те попаднеха в нашето време, в нашата реалност – тази разтегнатост във времето, това, че можеш да се движиш с ето такава скорост – има различни скорости на движение . Даже се интересувах от различни понятия за стареенето, защото сравних – например в едната от реалностите практически това, което у нас става за 40 години, там става в течение на целия живот, а по нашите понятия и усещания – като че ли 40 години (но всичко това са условности).

Това е енергия (естествено – както всяка енергия), тя има собствено съзнание. Щом тя има собствено съзнание, значи има Само-Съзнание. И всеки тип енергия на времето е съвсем друга същност, която се различава от другите същности на времето. Те са характерни само за измерностите под плюс три и половина (от плюс три и половина до минус три и половина – има и минусови измерности на пространството, но ние не се развиваме в  тези минусови измерности, затова аз не ги разглеждах, когато разглеждахме плановете).  Аз посочвах само тези измерности на пространството, в които се развива човека – от 0 до 36 измерност.

Как да ви обясня, че това го има. В това можеш да се убедиш само, когато попадаш в паралелните реалности. Да попаднеш в паралелна реалност е значително по-трудно, отколкото да попаднеш в астрална реалност. Например, на мен ми е по-лесно да се срещна със самия себе си като Шата Руставели, защото няма да възприемам себе си като днешната своя личност на Орис или Сергей Цвельов, аз ще се възприемам само като Шата Руставели.

Ако аз имам сега възможност да стана него, то този опит сега живее, той съществува – как да ти кажа – това „време“ го няма: той както е проживял своя живот, този живот така си и съществува. Това е матрица на този живот – нея я има, тя съществува – всичко, което когато и да било е станало – всяко събитие, то съществува във Вселената в този диапазон на реалностите, в който е станал. Всичко – като на видеолента – то се е записало и просто го има. Винаги можеш да го възпроизведеш и винаги това ще бъде реално, тоест аз ще чувствам същите чувства, които са ставали , същите събития, същите хора и т.н., но да се срещна аз лично с Шата Руставели е много трудно. Това се случи веднъж, когато се осъществи среща между моите личностни интерпретации Никодим, свещеника Георгий, Шата Руставели и Сергей Цвельов. Четири личности се събраха едновременно – как стана това аз не зная, но ние седяхме (както с вас сега) тук край огъня.

– На астралния план?

– Аз бих казал, на уплътнения астрал. Те протягаха ръце и се грееха – гореше отвън, там стоеше буркана с билки, от които пия чай, шишчета им давах в течение на тоа общуване – тоест аз бях на своята реалност. Аз седях по-близо тук, а Шата Руставели – там, а ето тук – Георгий.

– Те са дошли от различни реалности, значи.

– Точно в това е работата – виж какво стана – 2000 години съединиха в няколко минути. Тоест личности, за които по принцип може да се каже, че те не съществуват в космоса, защото това са средства за проявление на значително по-високи и финоматериални същности, чакрамни личности. Тези личности моите учители бяха взели и събрали едновременно така, както те в живота си никога не са го правили, тоест в своя живот Никодим не е познавал всички останали, свещеникът също не е познавал никого, Шата Руставели и понятие не е имал за това, че още някой или нещо съществува, но когато се събраха заедно, всеки знаеше, че той е продължение на другия  и че са се събрали за такава и такава цел. Интересно е, разбира се, от гледна точка на познаването – даже за мен сега този момент никога не се е повтарял.

Тоест аз сега по никакъв начин не бих могъл да направя това – това го направиха моите учители , които могат да моделират със значително по-голяма способност този физически план, отколкото аз. Астралния план – да, аз мога да моделирам достатъчно силно, но физическите реалности така да сортирам и съединявам заедно и да правя това, което в живота им никога не се е случвало – практически трябва да издърпате личността от нейния живот отделно.

Те бяха съвместили всичко – единия през 2000 години, другия – през 1,500 години, третия – през 1000 години, четвъртия – през 800 години. И всичко това бяха съединили и те (личностите – тези личности като самостоятелни същества) никак не се учудваха на това, че става такова нещо.

Това беше направено във връзка с очакващо ме събитие, което трябваше да стане. Не знам как да ви обясня

– Може би с еволюцията..

– Не, няма еволюция във времето. Във времето еволюция няма. Понятието за времето е чисто условие за определени сценарии, за проработки на определени качества. Просто определени качества не могат да бъдат проработени при други условия, при други системи на броене. Времевият параметър съществува за такива типове реалности – за да се проработват там моменти честолюбие. Измененията на астрален план се обвързват  с линейното течение на времето по години. От тук – интензивността и нарастването или намаляването на едни качества, или усилването на едни и отслабването на други качества. Всичко това е завързано на свойството на времето, на неговата плътност.

Плътността на времето сега се измени – никой даже не забелязва, че плътността на времето се изменя. Когато седим тук, в измененото пространство, времето тече съвсем различно – физическият часовник си е физически часовник, а времето тече тук съвсем другояче.  

Това са трудни за обясняване понятия – как да разкажеш за това, което го няма – за това, което не съществува. Как да привържеш това, което не може да се осезае нито с ръце, нито да си го представиш? Как да го привържеш към обектите на физическата реалност – защото вашият мозък може да се оттласква само от някакви физически неща, от неща чувствени – като минимум. А тук – как да ви го покажа с пръсти? Когато се сблъскваш с различните проявления във времето, тогава всичко ляга и се разбира, а да се разкаже е невъзможно.

– Това някаква изкуствена същност ли е?

– Това е същност, която по такъв начин проработва свои собствени качества. Това е космическа същност, но самата ситуация е смоделирана на физически план – някъде частично изкуствено, а някъде – напълно изкуствено.

Всеки физически план, всяка физическа реалност, е определена авансцена, определен замислен спектакъл с 6 милиарда актьора и се разгръщат свои микросценарии във всяка точка на пространството, например на Земята. Там – буквално на няколко метра, където живеят лесничеите – там се разгръща свой сценарии и т.н. И всичко това е част от единен сценарий, който е построен на определени параметри, в това число и времеви.

Да се манипулират тези понятия е значително по-лесно, когато самите вие поне мъничко чувствате (т.е. интуитивно), а така – когато искате всичко да пипнете, е все едно да ми кажеш „как да пипна времето?“ – ами аз не знам как да го пипнеш. На мен не ми беше нужно да го пипам – аз просто щом се интересувах от ситуацията и хоп, идваше разбирането.

Оказва се, че всичко това го има и досега – Атлантида и досега я има. Всичко, което става там и досега го има, при това Атлантида на различни нива я има. Римската империя я има – когато започна да разглеждам собствения си живот още по-нататък, – до 3000 години – всичко съществува. Това не е игра на моето въображение или на моята памет – аз се премествам, аз виждам това, което дори не мога да си представя или въобразя: детайли, нюанси, цялата обстановка.