За генетичния експеримент

Когато преди 28-30 милиона години генетичните строители решили да модифицират някои от плеядианските раси и избрали за това определени, обитаващи на Земята, същества, те се натъкнали на отпор от страна на стопаните на тези животни.

Работата е в това, че взетите за опит образци били генетично създадени за хранителни и технически нужди от две други, достатъчно развити, биоплазмени цивилизации. Но, подчинявайки се на „Кодекса на Законите за Съвместно съществуване на расите в галактика  Млечен Път“, те били принудени да се съгласят с модифицирането (с условието, че ще могат да използват за други нужди неуспешната и никому ненужна част от експеримента).

Затова още тогава, преди 30 милиона години, хората – най-удачно и бързо развиващитe се от човекоподобните същества, започнали да попълват и генетично да разреждат плеядианските раси.

А целият брак, колективно формирал със своите примитивни интереси безкрайно множество «времеви примки» (отклонение от оптималния вектор на Човешкото развитие), започнал да се използва по различни начини от стопаните на подопитните същества. Голяма част от тези подопитни полу-хора-полу-животни (в неблагоприятните сценарии) измряла, а далечните потомци на някои от тях се превърнали в шимпанзета, орангутани, гибони, горили и други.

Предците на древните плеядианци (и външно, и по способности) съществено се отличавали от днешните раси, които генетично модифицират своите Форми на Самосъзнание в по-съвършени и удобни под влиянието на потока сливащи се с тях земляни от най-благоприятните сценарии на развитие.

Когато преди 2 милиона години „Висшият съвет на плеядианските раси“  взел решение за допълнителна модификация на някои от израждащите се биоплазмени човешки цивилизации, за генетична основа били взети именно предците на онези същества, които послужили като родоначалници на ранните плеядиански раси.

След генетичните манипулации с ДНК на шимпанзето, орангутана и горилата, най-успешно развиващите се от земляните особи станали база за генетично обновление на плеядианците, а останалата (бракувана по интелектуално-чувствени параметри част), съгласно новото съглашение, също продължава да се използва за различни реализационни цели (от първоначално създалите ги биоплазмени цивилизации). Тези биоплазмени цивилизации си имат свои «закони», затова продават в робство милиони хора за използване като груба работна сила в различни добиващи производства на астероидите.

В съглашението на плеядианците с тях са посочени параметрите на достатъчно широкия диапазон на активност на първата двойка ИИССИИДИ-Центрове (1-2-ра чакри): тоест хората, при които активността на 4 до 7 Нива на Самосъзнание превишава активността на ниските 1-3 Нива, не трябва да се подлагат на селлссумация (заселване), нито на насилствено актумиране (поробване). На това изискване трябва да се подчиняват всички цивилизации, включително драконианците.

Тоест нашите създатели изначално отчитат възможността за попълване на своите цивилизации с достатъчно развити хора от дълбоките „времеви примки“ (отклонение от оптималния вектор на Човешкото развитие) чрез периодически осъществяваната от тях инициация на слънчевата активност, която обезпечава Инверсионно-Лъчевите Префокусировки на хората, чието Самосъзнание даже в най-неблагоприятните за развитие условия на съществуването е могло да достигне изискваните от тях параметри (тоест онези, които дори в най-стресовите ситуации не спускат своя Фокус на Съсредоточено Внимание до 1-3 Нива на първите две чакри).