За адронния колайдер
– Може ли причината за проявяването на ефекта на Мандела и различни изменения в света да е работатата на адронния колайдер?
– Да, в някаква степен влияейки на динамиката на елементарните частици в Планетарните Времеви Континууми, Големият адронен колайдер косвено може да има определено отношение към енергоинформационните процеси, ставащи в паралелните с нас реалности, включително и ефекта на Мандела.
Това е ускорител на заредени частици, тоест синхрофазотрон, предназначен за ускоряване и сблъсък на адроните, които структурират протоните в търсенето на частиците, които трябва да отговарят за появата на маса в материята (учените искат да разберат защо протоните, неутроните и електроните имат маса). Нарекли са тези частици Хигс бозони (включително и особения им тип – синглетните бозони). Енергиите, които възникват при експериментите, са най-високите в света, а сблъсъци на частици стават на всеки 28 наносекунди.
При това генерираните от колайдера частици от определен тип (Хигс синглети) са способни да се преместват във времето – засега тази способност е проявена само в едно направление – в миналото. Колайдерът може да се сравни с някакъв „портал“ в други – неизвестни – измерности, където може нещо да се изпрати или обратно, откъдето (от другите измерности) нещо може да се премести в нашата реалност. Но нито човек, нито друго живо същество да се отправи в такова пътешествие няма да може, защото атомите и молекулите, обезпечаващи работата на неговия организъм, са резонационно синхронизирани с параметрите именно на дадената група Пространствено Времеви Континууми и при опит за преход ще останат в дадената реалност като нежива биомаса.
Работата е там, че на нивата на съществуването на синглетните Хигс бозони има енергоинформационна база частици в равна степен структуриращи резопазоните на измерностите и типовете физически измерения, в резултат на което тези частици могат едновременно да се проявяват и в минали (по отношение на нашия Времеви Поток) типове измерности, и в бъдещи Нива на физическите реалности (при това паралелно в Пространствено Времевите Континууми на различните Версии на Земята).
Съществува мнение, че в резултат от сблъсъка на частиците в колайдера могат да се образуват черни дупки, които да погълнат в себе си самата Земя. Това не е така!
Черната дупка има толкова голяма сила на привличане, че даже светлината не може да се откъсне от нея, защото черната дупка има втора космическа скорост (скоростта, която трябва да развие един обект, за да преодолее привличането на друг) превишаваща скоростта на светлината. Колкото е по-голяма масата и по-малки размерите на тялото, толкова по-висока е скоростта. Земята би могла да достигне тази скорост само при условие, че могат да я свият до размерите на футболна топка запазвайки масата, която тя има сега.
Но все пак за същественото влияние на Големия колайдер на свойствата на окръжаващия Пространствено Времеви континуум говори факта, че физиците, които работят на колайдера са забелязали, че когато го включват или изпитват нещо ново – в небето, а понякога направо над CERN, облаците изведнъж започват да приемат странна конфигурация. А освен това в тези дни на различни места на планетата се зараждат нови силни бури, циклони, торнадо или стават силни земетресения.