Отговорите са в нас

 

– Всички отговори са в нас – значи главното е правилно да формулираш и зададеш въпроса?

– Всяко изявление, каквото е и въпроса, има определено ниво на вибрации характерно за определено ниво на МЕНТО-Плазмата на определеното Колективно съзнание, напр. това на нашата Планета. Всички нива просто те пронизват. Тяхното отражение в твоята енергоинформационна структура и съществуване са съответстващите по качество чакрамни личности. Други по качество чакрамни личности съществуват на друго ниво – до ААНИ-Същностите (8-ма чакра), които определят механизма на взаимодействие на тези вибрации помежду си.

Задавайки даден въпрос, ти „измъкваш“ информация от определено ниво на МЕНТО-Плазмата. Когато ми задавате въпрос, аз се настройвам на вибрациите на нивото, от което произтича този въпрос. Това е механизмът, а да се намери отговора във въпроса може, когато човекът сам се опитва колкото може по-подробно да си зададе този въпрос – тогава той активизира в своето Самосъзнание именно тези нива на знанието, тези пластове информация, които съдържат този отговор. Та нали въпросът е само зацепка на ума за излизане на съответстващите нива, само метод за самоидентификация на определено ниво на знанието. Нищо повече.

Но въпросите могат да останат без отговор. Кога? Когато зададеш въпроса от такова Ниво, на което отговор на този въпрос няма.

Например, задаваш въпроса от 5то ниво на АРГЛЛААМУНИ-Центъра (1-ва чакра): «Как да излекувам СПИН?». А на 5-то ниво на АРГЛЛААМУНИ няма отговор на този въпрос, защото той подразбира практическо прилагане на някакъв процес, някакво енергийно или друго въздействие. Отговор на този въпрос има на Нивата на ОРЛААКТОР-Центъра (3-та чакра) и за да се получи той, трябва да се излезе на високите Нива на ОРЛААКТОР (а може даже и на ССААССФАТИ-Центъра (6-та чакра), доколкото подобни моменти са свързани с Кармата на колективното Съзнание.

Ако човек държи в дома си котка и куче, в него се извършва енергийно „отмиване“ на различни вируси, включително и на вируса на СПИН. От какво ниво е този отговор? Например, от 4-то Ниво на АИГЛЛИЛЛИАА-Центъра (4-та чакра), който е свързан с 2-ро и 3-то Нива на ОРЛААКТОР. Но дадената информация се отнася по-скоро към профилактиката на болестта. А на Нивата на ССААССФАТИ има информация без конкретика, тоест просто принципът на съществуване на нещо. Главното е, че когато излизаш на тези Нива на Самосъзнанието, ти се убеждаваш в целесъобразността на нейното съществуване в Колективното Съзнание на човечеството и разбираш, че не е нужно да се занимаваш с нейното лечение. И възможно е отговорите на подобни въпроси за такива като мен да са недостъпни, за да не започна да правя опити на Нива 2 и 3-та АИГЛЛИЛЛИАА да получа информацията използвайки своите способности да проникна в информационното поле на Земята. Та нали моите отговори могат да нанесат вреда на другите. Щом такава «конфигурация» е била внесена в човешкото Съзнание, значи не трябва да я пипаш.

Всичко, което възприемаме като „лошо“ или „бедствие“, винаги преследва по-високи Цели и има по-далечни перспективи за развитие. И това абсолютно винаги е за благото на Колективното Съзнание. На личностното ниво на възприятие хората възприемат дадено събитие като трагедия само защото самия живот възприемат като драма и не знаят доколко това събитие се явява благо по отношение на тях от позицията на тези, Които са смоделирали това събитие.

В какво се заключава това благо? В това, че след такава „смърт“ и префокусировки в други сценарии качествено ще се измени в по-добра посока тяхното състояние – животът им ще стане по-продуктивен, по-хубав, по-чувствен и обилен в творчески реализации. В действителност, смъртта на „милиони“ хора се превръща в мощно добро по отношение към тях. В списъка на тези, които са преминали през „смърт“ в катастрофи и аналогични събития попадат само тези, които е трябвало да преминат през подобни „смърти“, на които не им е достигал дадения Опит за насърчаване в Самосъзнанието на по-високи нива. Не всеки човек се подлага на такива изпитания и разбира се, това не става случайно. И нека не предизвиква във вас негодувание този факт, че през това могат да преминават и деца, и домашни животни – значи те трябва да получат този Опит.

Но най-главното е, че „смърт“ няма. Този факт внася Смисъл и Целесъобразност в много събития, които от хората се възприемат като най-дълбоки трагедии и драми. В действителност, тези смърти са необходими, за да могат хората да съпоставят принципите на своето съществуване и по-дълбоко да разберат към какво трябва да се стремят. По примера на Нерон, Сталин, Хитлер, садистите, маниаците-убийци – ние се определяме кои сме, кои искаме и кои не искаме да бъдем. Твърдението „не искам да бъда такъв, защото това го мразя и съм преминал през този Опит“, вече дава възможност на човека да се определи. В един случай си определил своята позиция по примера на някакъв маниак, деспот или тиранин, в друг – на такъв, който издевателства над животни, в друг – поради постъпката на някакъв минувач, който е постъпил зле, си уточнил своята позиция и си определил: „Не, аз такъв избор не бих направил“.

Така подобни събития стават, за да можем да определим къде се намираме сега и колко още трябва да се движим натам, където да се научим да мислим, че ние – сме Творци, да разберем къде е тази съпричастност към Твореца, в какви избори се крие тя и ще можем ли да направим тези избори. 

Можеш да твърдиш: «Да, аз съм Творец!», но като ти кажат: „Колко красива чаша имаш, да ми да пия от нея“ и ти я дадеш, но ти се свиди и отвътре нещо ти пристърже, ще разбереш, че все още не си Творец, но много ти се иска да бъдеш. И тогава, при следващата подобна молба, ще намериш в себе си сили с чисто сърце, по-искрено да дадеш не само чашата, но и да свалиш и дадеш и ризата от гърба си. И от това, че си могъл така да постъпиш, ще изпитваш удовлетворение.

Така ти на половин милиметър си те приближил до Твореца. Да, на половин милиметър, но си на Пътя. Тук – половин милиметър, там – половин милиметър; в друга ситуация си можел да се обидиш на някого, но не си се обидил, можел си да удариш някого, но не си го ударил, можел си да осъдиш някого, а не си го осъдил, или си го осъдил, но в значително по-малка степен, отколкото си осъждал допреди да можеш да определиш себе си като Творец.