Принципът на безсмъртието

 Ние сме безсмъртни поради многоизмерностната структура на Вселената. „Смъртта“ можем да наблюдаваме само „отстрани“.

Човекът не може да осъзнае себе си като мъртъв, защото винаги има светове, в които той остава да живее и да върви към Целите, които си е набелязал. В момента на „Смъртта“ се осъществява синтез на някои нива на Самосъзнанието и животът продължава в новата конфигурация.

Когато тези идеи, с пълното разбиране на техните механизми, навлязат в съзнанието на много хора, ще се префокусираме в светове, където нашите възможности по управлението на физическите тела ще ни позволят да контролираме всички процеси, които протичат в тях.

По-късно, по свое усмотрение, ще можем да сменяме осъзнато телата, както сега сменяме дрехите си. Всичко това ще стане възможно отначало благодарение на научните открития, а след това и вследствие развитието на самосъзнанието на хората до съответстващите нива. Разбира се, може да изглежда, че за достигане до подобни възможности ще са необходими повече от сто години от развитието на човешката цивилизация, но ние сме безсмъртни, така че какво имаме да губим? И най-важното е, че скоростта и посоката на префокусирането ни, тоест смяната на световете, в които сме проявени, зависи само от нас самите.

Второ: принципът на резонационност – конфигурацията на Самосъзнанието напълно определя характеристиките и условията на съществуването в света, в който е проявена и щом променим самия себе си, се променя и света. Въпросът е само в това доколко сме в състояние да се изменим.

Извод - поставянето на по-дългосрочна Цел, която надхвърля срока на човешкия живот, може да впише самосъзнанието на човека в такова направление на префокусировките по многовариантните светове на бъдещето, където всичко набелязано се осъществява в напълно обозрима перспектива. Ограничения във Вселената няма – има само инерция на изменението на нашите представи и необходимост от колосални усилия в саморазвитието, за да започнеш да съответстваш на желания висококачествен Образ.