Защо се дават «Житейските уроци»

от живота, хората, учителите...

– Когато ти даваш урок на някого аз понякога се радвам, че човекът е излязъл от своето привично ниво на разбиране и реагиране, вече е дорасъл до някакво ниво, а сега вече е направил крачка от основните нива

– Когато съм го провокирал.

– Мисля си: страхотно, че той нещо ново синтезира, тоест като не е постоянно в състоянието на „аз съм умен и при мен всичко се получава“, това е по-лошо, отколкото ако направи крачка встрани, към „аз съм глупак“, но да може да расте нагоре. Като го нарекат „глупак“..

– А той себе си не смята за глупак.

– Трябва ли в такъв случай той да заеме позицията „аз съм глупак“?

– Разбира се, всичко е разчетено на синтез, тоест всеки човек достига във всеки момент от времето до определен критерий на своите възможности. Тоест има конкретно специфично състояние на Самосъзнанието и когато човекът прави някакви грешки или се задържа – когато започва да демонстрира някакво честолюбие, или да нагрубява някого, или да демонстрира високомерие и се задържа на тези нива, значи на него не му достига нещо от нискокачествените енергии – съчетания от признаци, които биха могли да се вклинят в конфигурациите, в които не достигат, за да хармонизират по-високите нива. По-високите нива се опират, изграждат се на по-ниските нива – на тяхната хармоничност, тоест на базата на високочестотните СФУУРММ-Форми. Казал му някаква гадост, или по друг начин въздействал отрицателно на човека, аз го принуждавам като учител – не просто като човек, когото могат да изпратят по дяволите, защото той не може да ме изпрати по дяволите, тъй като е на Айфаар и в някаква степен е притиснат в ъгъла. От друга страна, той разбира, че аз не съм толкова глупав, че да правя току-така такива неща и този изблик на негативност, който е станал в него, се натъква на осъзнаването на това, че трябва да я гаси, че трябва да ѝ намери някакво оправдание, някаква мотивация за това, което съм казал и да се замисли за това, че може пък в нещо да съм прав. И тези неща, тези мисли, които се пораждат при този конфликт и за да може в нея по-мощно коварлертни връзки да се наработят на низовете, на тези низове, от които тя не може да излезе

– Но тя е готова

– Да, тя е готова да излезе, иска да излезе, но не знае как. Не знае как – нещо не достига – там не достига синтез на нискочестотните нива, които тя през цялото време е потискала. Тя не е давала на тези СФУУРММ-Форми да се вклинят в нейното по-висококачествено виждане, защото е смятала, че това е нещо лошо и няма място в нейното мислене, а това значи отсъствие на синтез, това означава празнини в базата, на която се държат нейните високочестотни представи. Тоест главен тук е синтеза и възможността да запълни всякакви имперсептности и всякаква крувурсортност, да допълни с коварлертност, а още по-добре – с гейлитургентност. Но за това е нужен дълъг период за работа с човека, когато човека вярва че това му е от полза – да, аз съм излязъл от тези състояния и след това вече започва да ми се доверява или на този, който е работил с нея и продължава синтеза на по-плътно, вклинявайки тези свои вече генерации, своите мисли, своите психизми, в общия контур на своите представи за себе си.

– Ами в тези случаи, които стават в живота?

– За целта трябва да разбирате, че животът е винаги прав. Да, аз да разбера, че той е прав, да се вкопча в тази мотивация, че ако някой ми причинява това, значи на мен не ми достига някакъв синтез и за мен е ценност.

– Не можеш да знаеш какъв синтез не ти стига, защото вие не знаете – не знам, но знам, че нещо не ми достига във вашата базисна основа, във вашите основни представи за света и за себе си – нещо, някъде има някакви празнини, тоест то е някъде завоалирано, замазано там от някакви извратени или неправилни или измислени установки, а трябва да ги подмените с реални, с действителни, с мощни установки.

– Излиза, че ако някой ми каже че съм профан и това не ме засяга, значи…

– Синтез става във всеки случай, ако преживяваш това макар и с някаква малка емоция, то тази малка емоция е свързана с букет от хормони, който е излязъл в този момент  и в резултат се синтезират някакви съчетания от признаци, тоест нищо не отива напразно – дори ако веднага не е станало това, за което говориш, каквото очакваш, но това, че човекът е започнал да се съмнява в това, пратил те е по дяволите, проявил е някаква груба реакция, тоест проявил е крувурсортност, която после – след известно време, може да се превърне в коварлертност в този план, че видимо те праща по дяволите, но самият той е уверен в това, че в твоите думи има доза истина, но не му се иска да говори за това, не му се иска да губи лице, не иска ти да почувстваш неговата слабост – всичко това е синтез. Чувствата се синтезират на различни нива и създават база, с която той след това може да прерасне в очакваните от теб преобразувания.

– Старая се да свиквам с мисълта, че не трябва да се боя от конфликта – не през цялото време да се нервираш, но ако вече е станал конфликт, да го възприемеш като ..        

   Ще кажа друго – казваш, да не се гневиш – това да се гневиш се явява даже по-ефективно в конфликта, тоест ти създаваш по-мощен конфликт, но с намерението да приложиш всички усилия с цел да излезеш от него – не просто да се скарате и след това – с години да сте врагове, и да пишете по стените: „Коля е глупак“ и т.н., а да задълбочите конфликта и след това – да положите усилия и да направите опити да покажете на човека че и той е прав. Защото няма вариант той да не е прав поне в нещо и вие сте прави, или още някой от участниците в конфликта също е прав. Тоест вие свеждате всички участници в квантовото събитие към някакво усреднено разбиране – той смята, че е прав, но не може да не се съгласи в душата си, че и другия също е в нещо прав, но той не може да съедини тези неща, а процесът на синтез е започнал. И тогава, когато това вече е заложено в паметта на неговото Самосъзнание, след известно време на инерционния синтез, идва разбиране на една, втора, трета от тези представи, които преди това са били недостъпни. И не използвайте методите, които използвам аз – вие не сте в състояние да правите уроци, защото вие уроците ги правите от ниските нива на осцилации, които не се явяват урочни.