Няма да се научите да медитирате,
ако не полагате усилия за това
– За да станем Планетарна или Звездна Същност, вероятно трябва първо да почувстваме какво е това?
Само че няма да почувствате. В тези състояния няма да се почувствате. За да направите това, трябва да се определите. Аз се определях 10 години – от 1989 до 1999 г., когато започнах своето пътуване. Имах непрекъснати медитации, медитации и медитации – практически не излизах от тях. По-jочно излизах и пишех, пишех, пишех – написах 20 книги. Колко от вас са влезли в медитация досега? Някои питат: „Защо Орис не ни учи да медитираме?“. Но това не може да се научиш. За да направите това, просто трябва да имате силно желание – силно, неудържимо, нетърпимо, като сърбеж, когато изглежда, чe ако не се почешеш, ще умреш. И с това е така: ако не медитираш, няма да получиш нова информация – това е, ще умреш, какъв е смисъла да живееш по-нататък? При вас това го няма. Тук в никакъв случай не е необходимо да се насилва, тук самият човек трябва да се определи.
Когато той разбере това, когато то стане негов интерес, негово жизнено кредо за известен период – да опознае себе си чрез медитация, тогава той не може да го извадиш от тази медитация. Вие засега имате други жизнени интереси. Това е всичко. Аз просто ви следя, наблюдавам, подсказвам, но моите подсказки засега остават гласа на човек, който плаче в пустинята. Всички мислите, че някой път ще дойде момент, в който Орис ще ви предизвика, ще ви научи на нещо, или ще вмъкне нещо в мозъка ви, което някак ще ви помогне.
Затова казвате: „По-добре още да не го правя, но някой ден то някак ще дойде“. Ето какви са вашите желания – някога това ще дойде от само себе си. Но то не идва току-така. Трябва да положите усилие – мощно и устойчиво усилие, което ще насочи вашите префокусировки към мястото, където вече имате всичко това: и информацията, и медитациите, и където знаете всичко, и така нататък, и така нататък. Тук е невъзможно да се насилва, това е духовен процес. Мога само да ви насочвам някак. А как да ви напътствам, като знам вашия безподобен, непробуден мързел? Работейки само с вашите Прото-Форми, с вашите „господи“, на които служите.
Засега имаме удовлетвореност от знанието, които ти даваш, има такава непостижимост в него, че не идва желание да опознаем повече. Засега имаме към какво да се стремим – да прочетем всички томове, да ги разберем, да сведем всички термини помежду си. А вече след това, когато бъде нужна някаква конкретика по всеки от тях – ще възникне и потребността.
Не е така за всички.
А как?
При мнозина, например, когато възниква недоверие към информацията, недоверие към мен, искат някак сами да решат: „Може би Орис бърка нещо? Може би тук нещо не е така? Може би някак всичко изглежда различно? Я да се опитам да разбера сам (или сама), нека се опитам да медитирам." Дори „охлюв“ ви направих, което десетки пъти облекчава този процес. Десетки пъти! И тези, които идват там, сядат като идоли и нещо чакат – кога ще дойде нещо. Е, да, по принцип може и момента на чакането да играе роля, но може да седите и два, и пет часа, и едно денонощие – и нищо няма да дойде. Трябва да има вътрешен стимул, мощна, силна мотивация за саморазвитие, за самопознание.