Нашата многоизмерна Космическа Люлка 

 

 Това, че ние разглеждаме съзвездието Плеяди като наш Звезден Дом, в който са се родили много по-добрите наши Интерпретации – това е обобщен алегоричен образ на нашата многоизмерна Космическа люлка, където много от нашите Интерпретации осъзнават себе си в тяхното субективно „сега“. Макар че под понятието „Звезден Дом” аз имам предвид напълно определената конкретика на реално съществуващите между нас и Тях наследствени взаимовръзки. Те се осъществяват чрез експресията на отделни участъци от нашия и техните геноми, което мощно се усилва и стабилизира при повишаване на активността на високовибрационните зони на кората на нашия главен мозък (дорсолатералната и вентролатералната), подобно на тези, които на разстояние и интуитивно обединяват майката с нейното дете.

В молекулите на ДНК на представителите на цивилизациите, участващи в създаването на нашите земни човешки Форми на Самосъзнание, в различна степен се отразяват техните собствени наследствени (родствени) психо-ментални взаимовръзки, които те имат в своята цивилизация: тяхната култура, общество, вкусове и приоритети. Чрез експресията на съответстващите им участъци от нашия геном, тези дистанционни връзки по естествен начин възбуждат в нашата екстрасензорика спонтанни картини на неземни реалности, особености на бита, както и необичайни желания, чувства, емоционални състояния. Това е особено присъщо на измененото медитативно състояние на съзнанието, когато контрола на Творците на дорсомедиалната и орбитофронталната области на префронталната кора (тъй като функциите им са тясно обвързани с нашето оцеляване на тази планета) значително отслабва

Именно тогава започва реалния, а не въображаем, сеанс за връзка, която поради все още недостатъчно мощния енергиен ресурс на мозъка (неговият по-висок потенциал би могъл силно да навреди на здравето!), най-често бива едностранен. И, освободена от мощното напрежение на нескончаемите психо-ментални преживявания, геномната памет показва на „Био-екрана“ на епифизата поредица от много ярки и съдържателни картини на плеядските делници: елементи на творчество, епизоди от отношения, откъслечни телепатеми ...   

От гледна точка на принципа на вълновото функциониране, нашият и Техният мозък не е затворена, законтурена на самата себе си, локална система. Каскадите от спайкове и фойерверки на синапсите, които непрекъснато се образуват в нашия мозък, могат качествено в някаква степен да съвпадат с част от същите спайкове и синапси на други хора, без значение в кои краища на Вселената се намират и с това обезпечават възможност за взаимодействие. Мозъкът е универсално приемо-предаващо „устройство“, постоянно работещо в различни вълнови и пи-вълнови диапазони. И структурните особености на нашите ДНК системи са проектирани за определени пространствено-времеви премествания.