Какво представлява времето?

 

 Времето не е линейно, както повечето хора си представят, неспособни да мислят в многоизмерни категории. Времето, също като пространството, има изумителната способност да се изкривява безкрайно, винаги се проявява в съответствие както с природата и плътността на Материята, през която преминава, така и с честотата и качеството на полетата, които го възприемат!!

То не се движи и не се излъчва в никоя посока, нито в „миналото“, нито в „бъдещето“, то просто  винаги Е, просто СЪЩЕСТВУВА под формата на статични ивици разпръснати нагоре, надолу, напред, назад, в Безкрайността! Главната черта на Времето е относителността, защото то се проявява в смислово отношение само в този тип реалност, във вибрациите на която то може да действа.

Неразривно е понятието “Пространство-Време”. На много хора изглежда, че те – или по-скоро тяхната Душа, е започнала своето пътешествие някъде в далечното „минало” и оттогава се движи към своето „бъдеще”. Хората погрешно възприемат процеса на реинкарнацията, защото поради линейното възприемане на Времето от тях им се струва, че техните „минали“ животи преминават в някаква определена последователност.

Но цялата тази представа за видимостта на линейното движение на Душите в Пространство-Времето е най-голямата от илюзиите на нашия тип реалност, свързана изключително с нашата особеност на триизмерното възприемане на света около нас! Когато човек достигне определено ниво на осъзнаване на себе си във Времето, той придобива способността едновременно да наблюдава проявленията на различните нива на своето Съзнание едновременно и веднага!

Душите-аналози (Космическите Същности) се състоят от техните множества фрагменти от Съзнание надарени със собствена разумност. Нито самите Души-аналози, нито техните многобройни фрагментирани Сознания не еволюират по различните типове Реалности поотделно, а на големи групи такива като тях разумни Същества, обединени в някакъв духовен конгломерат, представляващ в своята съвкупност Колективното Съзнание на Индивидуалния Космически Дух.

Например Орис, със своите Души-аспекти, Анаела, със своите фрагментирани Съзнания, Фироксанта, със своите многобройни личности, и т.н. - всичките дванадесет Души-аналози на един Космически Дух заедно пътешестват във Времето по различните нива и типове Реалности, натрупвайки по такъв начин информацията и вибрациите за недостигащите им Чисти Качества. Та нали опитът, преживяван от тях във всеки от типовете реалности, съвсем не се явява така статичен, както Времето.

В своето разделено състояние, всяка от тези Същности има свои уникални характеристики, определяни от заработените от нея Чисти Качества, свои индивидуални черти и форма, които, при все това, не се разминават много с базовия групов Архетип. Тези индивидуални вибрации, които са много специфични и устойчиви за всяка такава група, се явяват надеждни свързващи нишки, събиращи и съединяващи в едно всички членове на дадена група в едни и същи типове реалности. Именно тези вибрации помагат на всички членове на една група да се разпознават един друг където и да било извън зависимостта от външната форма и вид – те са много по-силни от всякакви кармични привързаности и родствени връзки, защото се коренят в много високи духовни сфери, в Съзнанието на Космическия Дух.

Завършвайки своя пореден еволюционен цикъл, всички фрагментирани разумни части от всяка от Душите-аналози (и самите Души-аналози) се обединяват заедно в Индивидуалния Космически Дух без да губят при това  своите индивидуални характеристики и се намират в такова цялостно състояние до следващия еволюционен поток, отново освобождаващ ги за продължаване на съвместното космическо движение.

Тогава фрагментираните Съзнания на различните Души-аналози, по признаците на най-голямото подобие, се обединяват веднага по няколко двойки, образувайки нови многобройни варианти на Колективните Същности, които също се стараят по най-голяма идентичност да се обединят една с друга. И така дотогава, докато “масата” отново съединени разумни Същества не стане критична... Така започва всеки нов еволюционен цикъл”.