Празникът на гроздобера

Празникът на гроздобера е един от най-оригиналните и необичайни празници, чиято иисиидиологическа Същност някога символично и алегорично беше привързана от мен към сложния и продължителен процес на преработката на гроздовете в сок за получаване от сока след известно време вино – като метафоричен аналог на Човешкия Живот.

Човекът е като узрелия „грозд“, който, навреме обработен, е способен отначало да даде сладък и ароматен „Сок“ – Смисъла на Живота, а след необходимата издръжливост и Източник на Духовно Удовлетворение – Мъдростта на Самопознанието.

Всички знаем, че ако гроздът не бъде отрязан навреме и подложен на принудителна обработка, то продължавайки да виси на "Лозата" (бездействено и безцелно да пребивава в ротационния Цикъл) и да бъде изложен на разрушителното и безмилостно въздействие на външните фактори – безмилостно изгарящото слънце ( житейските несгоди) и студените ветрове с дъждове (бездушието и цинизма на окръжаващата тълпа, жадуваща само получаването на удоволствие от храна, секс и зрелища), ненаситните птици, насекоми, гъбички и бактерии (всевъзможните егоистични и честолюбиви „наставници“, духовно слепите и горделиви „водачи“ и фалшивите „учители“) – съзрялата, пълна с вътрешни Сили и животворна сърдечна Енергия на „Грозда“ може да изсъхне от слънцето, да изгние от водата, или да замръзне от първите есенни слани.

Сокът е можел да се превърне в източник на наслаждение и утоляване на жаждата, но това не е станало само защото Лозарят, по някаква причина, не го е откъснал навреме, не го е поставил в общата Кошница (Колективното съзнание на човечеството) и не го е пуснал за по-нататъшна целенасочена и умела преработка (хетерогенусен Синтез на ллууввумически качества).

Така и човекът, който не е осъзнал в себе си потенциалната възможност да бъде полезен на хората щедро раздавайки им напълващия го „Сок“ от иисиидиологично Знание и сърдечна Чувственост, не поел по Пътя на Духовното развитие и интелектуално-чувственото самоусъвършенстване – такъв човек ще пропилее останалия си земен Живот и, не ставайки за другите хора „Сока на Живота“, Източника и основата за приготвяне от тях на полезното, ароматно и приятно „Вино на Живота“, ще се превърне в безполезен безплоден цвят, в сух и бодлив храст носен от вятъра на Живота къде ли не.

Всички ние, като навреме узрели и откъснати от Лозата Гроздове, пълни с Духовни Сили и Енергията на свещените Знания, трябва – както капка по капка, така и Мисъл след Мисъл, Дума след Дума, Интерес след Интереса! – да изпълним своята Духовна Същност със скромния и невзрачен на пръв поглед Граал на нашето земно съществуване, за да напоим хората на Земята със съдържанието на истинския Смисъл на Живота и да им дадем Пример за Духовно Служене и Саможертва.

След като „изтръгнах“ всеки от вас от мястото, което е заемал навреме и внимателно ви сложих, като гроздове, в общата Кошница за Обучаване на исидиологическото Знание (Айфаар), аз, следвайки стриктно дадената ми свише Програма за Създаването на истинския Човек (заложена в „Основите на Ииссиидиологията“ и в „Безсмъртието е достъпно всекиму“) и воден от съзрялата в мен Човешка Мъдрост (Смисъла на Айфааровските Песни), днес, като използвам примера на Празника на гроздобера, искам да покажа на всички вас още колко уморителен труд и дълъг Път трябва да премине всеки от вас започвайки от първата"Капка" сърдечна Любов и духовно Знание, целенасочено „изцедена"  от него от собственото му Сърце, докато се напълни догоре с живото Вино на Живота Чашата – прекрасният Граал на Човешкото Съществуване.

Така че, скъпи мои, нека не пестим Силите си и нека да задълбочаваме Разбирането на Същността на вече усвоената от вас част от иисиидиологическото Знание, в сложния и продължителен процес на непрекъснатото Духовно Служение да напълним Чашите на човешките Сърца с най-дълбок Духовен Смисъл, с това ускорявайки Деня на Нашето собствено завръщане в Лоното на Нашия на общ Звезден Дом – на Нашата плеядианска Космическа Родина!