Спорадическите светове

Част 1

                          3.0262.          Като нагледен пример за устойчиво попадане на Фокусната Динамика в «чужди» (тоест в спорадическите) персоналистически Светове и устойчивото пребиваване в тяхната Фокусна Динамика на «личността» могат да служат всички малки деца, които, все още нямат свои собствени принципи и възгледи за Живота, принудени да се ръководят в своите избори, реакции и предпочитания само от тези СФУУРММ-Форми (архетипи, представи, понятия, Б.пр.), които внимателно им се натрапват не само от всеки от окръжаващите ги роднини, но също и от всички останали хора. Докато детето не се научи самостоятелно да определя, кое е «добре», а кое «лошо» (не е важно за него самото или за семейството, приятелите, обществото, света като цяло), то е принудено постоянно да пребивава в мощна зависимост от качественото състояние на нечии спорадически Светове, фактически напълно разчитайки в своите избори, предпочитания и Интереси на нечии мнения, възгледи, приоритети в ценностите, Представите и отношенията. Неговото собствено мнение от малцина от възрастните се отчита и приема сериозно, защото го смятат за некомпетентно и наивно, тоест за не подкрепено от негов собствен емпиричен Опит.

                          3.0263.          Виждайки подобно несериозно отношение към своето мнение, детето инстинктивно се затваря от външния Свят и се затваря в себе си, напразно опитвайки се да защити «своя собствен» персоналистически Свят от насилственото, грубиянско и непочтително нахлуване в него от страна на възрастните, каквито и да му се падат те. Тези плахи опити най-често са обречени на провал, доколкото никой от възрастните, или даже от подрастващите, сериозно малките деца не възприема. С подобно отношение ние фактически сме превърнали всички малки деца в заложници и неволни съучастници в нечии «чужди» (спорадически) сценарии на развитие, обричайки ги на участта на невинните жертви на нечии несъвършени възгледи, невежи представи, егоистични отношения и честолюбиви избори.

                          3.0264.          Така и живеят те до известно време в нечии «чужди» Светове и ако с тях нещо се случва («Смърт», болест, травми, драматически и екстремални ситуации, нещастни случаи), то в това няма никаква тяхна вина, доколкото всички тези обстоятелства в техния «личен» Живот се явяват части не от техните осъзнати избори, а изначално запрограмирани условия на тези от техните сценарии на развитие, които са избрали за тях или техните родители, или по-големите им братя и сестри, или съседа по етаж, или просто някой подрастващ от улицата. Колко често възрастните просто насила заставят малките деца да правят това, което самите те не искат. Ако детето имаше други Представи за някаква конкретна ситуация и то имаше реалната възможност да се откаже да прави това, което «лично» то смята за неправилно, може би много от трагичните произшествия в своя Живот то би могло лесно да избегне.

                          3.0265.          Но заедно с това в Живота на съвременното общество отношенията на много деца със своите родители и роднини представляват нагледен пример за това колко лесно възрастните сами стават постоянни заложници на егоистичните и непредсказуеми, далечни от съвършенството, персоналистически Светове със своите разглезени и капризни чеда, които уверено ги манипулират по всеки въпрос и повод, където се засягат техните собствени Интереси. Тези отношения по-скоро напомнят не роднински взаимовръзки, а командни действия на смахнат началник със своите подчинени, които просто нямат никакво право на възражение или на собствено мнение.

                          3.0266.          Обикновено подобен доминантен индивидуализъм, мощно подхранван от егоцентристските СФУУРММ-Форми на алчност и обидчивост, завист и ревност, надменност и високомерие, влече след себе си най-драматичните и трагични последствия за всички участници в такива едностранни отношения, тъй като егоизмът, импулсивността, непредсказуемостта и неопитността на манипулатора еднозначно инициират задълбочаване на префокусировките на всички «подчинени» в някои от протоформните Направления (обикновено — веднага по множество неллууввумически Направления*). Именно тази ситуация имам предвид, когато говоря за субективно «пребиваване» на някой от хората в принудителни за тях обстоятелства, създадени от дисхармоничните СФУУРММ-Форми, които са свойствени за Фокусните Динамики на Формо-Творците на нечии спорадически Светове.

*неллууввумически Направления – Направления различни от лууввумическите.

(Трето измерение съдържа 12 обертона – 1-3 – минералите; 4-6 – растенията, 7-9 низшите животни, 10-12 – висшите животни. Вижда се, че то не съдържа обертонове за Хора.

Затова според понятието за Човек на тези от 4-то измерение ние все още не можем да бъдем смятани за Хора, доколкото имаме непроработени напълно 1-ва чакра (злоба, агресия, завист и т.н.) и 2-ра чакра (сексуалните ни чакрамни личности), които са общи за нас и за животните – така че ние все още сме в категорията „висши животни с потенциала да станат Хора“. Онези от нас, които изберат да се развиват в ллууввумическото (човешкото) Направление, избират да се развиват духовно и да усъвършенстват себе си, в резултат от което постепенно от „хора“ (с малки букви и в кавички) да станат Хора (с Главна буква и без кавички). Б.пр.

                                                               Орис, Ииссиидиология, том 3