Вселената
не съществува заради човека
- Твърди се, че Вселената,физическите закони, всичко е координирано и съществува, за да се зареди със знание, за да може за възникне човека с определени съзнания и да опознава тази Вселена. Как се отнасяш към това твърдение?
– Работата е в това, че никой за човешкото, или за каквото и да е друго съзнание, не мисли. Вселената не мисли за това да предостави някому някакви възможности или друго – всичко това ние възприемаме субективно. Вече всичко съществува. Скруулертна система съществува, Колективни Разуми на всички Нива съществуват, всичко е вече синтезирано – ние само следваме по инерционния път на този голохронен (едномоментен Б.пр.) процес, акт, и на този път се проявяваме като синтетични форми, но в Синтетичното Мироздание – как става това в другите Мироздания аз не знам. Но фактически ние се явяваме тези мънички винтчета – ние и всички останали живи същества, а също атомите, фермионите, бозоните, другите частици, флаксите, доолсите – всичко това са винтчета, които обезпечават това състояние на инерционно поддържане на вече готовото състояние на Свръх-Същност някаква – може това да е Единен Суперуниверсален Импулс-Потенциал (ЕСИП), може над ЕСИП още нещо да се намира, тоест това е процес, който ние наричаме синтетичен и други несинтетични процеси. Всичко това е изражение на формите на съществуване на тази Космическа Същност, част от която ние се явяваме. Вселените, колективните разуми на вселените – това са също един вид прагматически източници, обусловени от определената задача стояща пред тях.
Никой – никаква Висша Същност не мисли за това какво да направи, че ти по-добре да се развиваш. Защо – защото теб вече те има във всички твои модификации, във всички твои нива на Самосъзнание. Твоето Самосъзнание вече съществува – ти сега просто се фокусираш на личностното Самосъзнание и на безсъзнателното свое, но при това притежаваш неимоверни нива на Самосъзнания, на които твоите днешни системи на Възприемане просто няма механизъм за тяхната разопаковка, така че всичко зависи от вас самите, тоест от вашето самоусъвършенстване. Никой нищо на подносче няма да ви донесе – даже ревитализациите просто изпълняват Закона на Резонационност, тоест където върви преобладаване по някакви признаци, там се и притегляш, плюс Закона за Резонационност реализира Закона за Кармата, Закона за Въздаянието, Закона за Равнозначимост на всички Фокусни Динамики на Формите на Самосъзнания.
– Но сега около нас светът съществува, за да можем ние да се реализираме.
– Светът вече съществува, а ние както искаме, така се и реализираме – ако искаме убиваме се един друг, или се обичаме, или друго правим, избирайки от това, което вече се е случило, тоест от това, което вече съществува, в зависимост от тези синтетични процеси, които са станали в нашето личностно Самосъзнание.
В някого в по-голяма степен по-дълбок процес е станал, в някого – в по-малка степен, но не трябва да съдите хората по това, че сега този човек се реализира чрез такива синтетични процеси, които се изразяват чрез такива психически реакции и психически междуличностни отношения.
Не трябва да съдите човека, че той по друг начин мисли, чувства, по друг начин си представя себе си. Защо – защото той изпълнява своята мисия – той се намира на такова място, без което Фокусната Динамика – ако той не присъстваше на това място, всичко би се разпаднало – при най-малкото несъответствие, а такова е невъзможно, тоест всички фокуси се намират в строго резонационните свои състояния и унисонности по отношение един към друг и по отношение към всичко останало. Даже ако те сами по себе си са дисонационни, деструктивни, то в слоогрентността те съставляват част от дуалностните СФУУРММ-Форми (архетипи, представи Б.пр.) които със своята нискочестотност изравняват твърде високочестотни някакви проявления. Като цяло се получава ето това средното, което именно е и нужно за извършване на Междукачествения Синтез.
Орис, видео-отговори