Какво ни пречи да се префокусираме

в по-благоприятни сценарии на развитие?

 

По-благоприятните варианти се явяват показател за тези сценарии, към които сме се приближили дувуйллерртно (постепенно), но ние не разглеждаме всеки наш избор като възможност за подчакрамни префокусировки, или не разбираме понятието префокусировки?

 

- Това е неразбиране на това, че тези жертви, които вие влагате в своите т.нар. радикални решения, радикални избори, това е твърде недостатъчни и слабооструктурени с алтруизма и интелекта избори. Тоест вие винаги правите нещо, което в по-голяма степен все пак отговаря на вашите егоистични желания и интереси и на база това всеки път при всеки такъв избор се извършва изместване в някой от сценариите, където дадения ваш личностен интерес има възможност да се реализира, за да може някога да насити вашата Фокусна Динамика и да синтезира това, което трябва да се синтезира в тези случаи, да се слее и да ви префокусира в друга  времева примка.

Цялата работа е в това, че тези избори, които на вас ви се струват алтруистични, те в същност не са алтруистични, а които на вас ви се струват интелектуални, те в същност не са интелектуални,  но вие постоянно себе си убеждавате, че „аз можех да постъпя ето така“, тоест вземате крайния вариант на някакъв егоизъм и добавяте към него мъничко социален интерес, някакъв позитивизъм и смятате, че именно това е алтруиистичен или лууввумически (човешки) избор. А в действителност това далеч не са тези варианти, които вие избирате, за да се префокусирате радикално в луувумическо направление в тези по-качествени сценарии, където вие действително за това имате достатъчно и знания, и намерения, и стремежи, и желания да преодолеете това, а тук вие ще забележите тенденцията – все повече се появяват във вас някакви материални потребности, материални избори – в посока материалността, някакво недоволство от нещо, тоест тези вие, които сте дошли на Айфаар в тези сценарии са понижили своята ФД в някои от Направленията на своята реализация само поради това, че просто са потискали всичко това в себе си, то се е натрупвало, знанията са недостатъчно, за да намерите и осъществите някаква ллууввумическа мотивация, защото в този момент заработването на пари, на комфортно съществуване, ви е привързало именно към текущите реализации.

Вие не можете да разберете, че вие всичко това вече го имате в значително по-качествените сценарии и е трябвало в себе си просто да намерите момент на убеденост, момент на вяра в това, че ако аз направя такъв избор, то това ще ми донесе – ще снеме от мен част от тези проблеми - материални, финансови проблеми, ще снеме от мен част от тези егоистични желания – например за комфорт или за друго. Защо – защото в по-качествените сценарии това се появява – появява се от само себе си – всичко това вече го има – то вече е направено от нас – няма нужда да го правим – то не е момент на правене, а да фокусираме в това, тоест вече всичко това го има – всички тези картинки ги има – нужно е само там да попаднете и да започнете да осъзнавате себе си, но за да попаднете, е нужно да направите – първо да влезете в такива състояния, които съответстват в по-голяма степен на тези  сценарии, тоест не просто да вземете и нещо в себе си мощно да потиснете и да кажете: „не, ще направя това!“, а да го направите и то скърцайки със зъби – „е, налага се ето така да направя, но добре, ще го направя, защото там ми е по-добре“ – пак се вклинява мотивация на егоизъм, пак се вклинява някакво собственичество, някакви собственически желания – не интелектуална, а умствена динамика, размисли за това, че ако аз имам достатъчно количество пари – например, ако имам кола, ако имам това, ако имам квартира, ето тогава, когато всичко това го имам, ще започна трансгресия и ииссиидиология, ще започна да служа на хората – само че нищо подобно няма да стане, тогава всичко това ще се забрави, ще отиде на десети план и ще си го спомняш като някаква химера като „как можах в това да се набутам“,  „ как можах изобщо да повярвам на това“. Такива Формо-Типи вече  мислят на съвсем други нива в сравнение с това, което ви е довело тук на Айфаар и ви позволява да се опитвате да служите на хората – да се опитвате – да служите и на Себе си, с голяма буква, и на хората.

- Излиза, че по принцип даже не извършвайки подчакрамни префокусировки, а извършвайки по-естествени алтруистични избори, ние сме способни ефективно да изменяме сценариите на развитие?

- Разбира се, не е задължително – ако има тенденция че вашата увереност, че вие лесно ще направите ето такъв избор – по-алтруистичен и интелектуален отколкото по-егоистичен, то и дувуйллерртно (постепенно) много бързо всичко това става – може да ви се стори че това е подчакрамна префокусировка.  Работата е там, е да направте това е много трудно при цялата ваша нереализираност на 1 и 2 чакри.

- Да направим именно лесен избор, или  

- Няма да направиш ти сега лесно ллууввумически (човешки) избор.

- Но ако не направя това чрез някаква ментална конструкция, че това ми е изгодно, аз няма да се приближа към тази лекота?

- Не, ти ще се приближиш, но няма да се приближиш така бързо - това което вие сега правите е, че много от вас против някакви свои егоистични тенденции, все пак остават тук и продължават да носят по малко в жертва някакъв свой егоизъм и прочие, реализирайки ги тук на Айфаар все едно в други някакви направления на Синтеза. Тоест разпрашавайки ги на някакви по-малки избори. А да направим истински интелектуално-алтруистичен избор сега е много сложно, но е възможно и в колкото по-лош сценарий ние влизаме, толкова по-трудно е да се направи това, независимо от това, че там могат и знания да се появяват способстващи такива решения, тоест там, където аз не  си отивам, не се ревитализирам, а продължавам да съм заедно с вас, да ви давам знания, и аз се намирам и в деплиатините сценарии, за да може знанието да стигне напълно и в някакви деплиативни (нискочестотни) сценарии. След това, когато знанието бъде напълно изложено не само в амплиативните но и в деплиативните сценарии, в деплиативните сценарии това знание ще им позволи  малко по малко да излизат от тези деплиативни в по-амплиативни (по-високочестотни)  сценарии – ето защо аз се намирам в различни сценарии – даже там, където сега има ядрена война, където има катаклизми и прочие. Какво правя там? Правя това, което трябва да правя – да доведа до край тези знания в различните сценарии. Ако това Знание го няма, то фактически се лишава Колективния разум на човечеството – в тази сфера на своето творчество то се лишава от възможност за масово префокусиране в лууввумическо (човешко) Направление.       

                                                                                Орис, видео-отговори