Нашите представи един за друг

нямат никакво отношение към реалността

– Квантите, които се свиват като пръстен от съзнанието, ограничавайки пространството, с какво изобщо се отличават помежду си – или това е един, условно казано, един свръхгигантски квант?

– Ами те не съществуват – това са нашите Представи, това е част от кванта. Какво е квант? Това е някакъв минимален енергиен потенциал достъпен на нашето възприятие. Но в него се съдържа всичко. И от този квант, от това всичко – всеки се възползва. По научному казано, пространството, или гравитацията – гравитацията се квантува. С какво се квантува гравитацията?

– С гравитони

– Какви ти гравитони – квантува се с мисли и чувства, тоест – с електромагнитни взаимодействия. Ние с вас с мислите си квантуваме гравитацията. Квантуваме в определено пространство, в определени СФУРУММ-Форми, които вече ги има – зданието, масата, която стои тук, – това е материализирана СФУРУММ-Форма, тоест – отначало е била замислена, след това са били подбрани материали, след това й е била дадена ето такава форма и в края на краищата – ето, появила се е : кой я е материализирал? Материализирал я е Краулард – той си я е представил ето такава, той е поръчал това, онова – в началото тя е била в неговите представи. И той я е квантувал, квантувал е гравитацията, квантувал е формата и теглото, което притежава тази маса. Той й е придал своите мисли и чувства – ако той беше казал, че краката й трябва да са по-тънки, той щеше да отквантува гравитацията по друг начин, тоест теглото на тази маса щеше да бъде по-малко. Ако той я беше отквантувал на по-високо ниво – с прилагане на по-високи знания и технологии, то и теглото на това творение щеше да е друго.

Говорихме, че допотопните ракети, които сега използват, ще бъдат чудовища в сравнение с това, което ще бъде изобретено – тези сплави, които ще бъдат постигнати и изобщо – тази система в техническа реализация ще бъде съвършено друга, значи – и теглото ще бъде друго.

– Значи той е взел информация от достъпното ниво, от тази всеобща информация.

– Информацията той е взел, но тази информация той е отквантувал, тоест във всеки миг – ние се уговорихме, че квантът е един миг  достъпен на нас. Ние просто сме разделили общия, единен, цял квант на множеството мигове, в които пребиваваме. За нас практически единния квант се е превърнал в милиарди квантчета, които в действителност не съществуват. Разбирате ли – ние тях, в своето Самосъзнание, сме отдискретили, диференцирали по своите взаимодействия с тази информация, която ние вземаме от този единен квант.

– Инерционно последователно отбиваме

– Да, ние отбиваме и образуваме свой ротационен цикъл, свое тегло – той се образува от разтегнатия, както се казва, квант, който ние използваме. И с тази информация, която ние от този квант изтегляме и ето го нашия маркуч е тръгнал – безкраен, както се казва, маркуч – ако можем схематично да го сравним така с маркуч – тук това сме измислили, там – онова и всичко това е моя квант, тук това е твой квант - също идва, но той идва не в моя квант. Но в моя квант присъстваш ти, само че има още един момент – ти не си този, има още един момент.

Ние говорихме – моят ротационен цикъл, моята представа, моя Свят, отквантуван от моите мисли и чувства, има в себе си всеки от вас в моите представи за вас.  Но има – не паралелно, а редом с това или някъде – не знам къде да го приложа по отношение към своя квантован ротационен цикъл, има още ротационен цикъл на теб – с твоите лични представи за себе си, нея, него, него – и това по никакъв начин не се връзва с тези вас, които присъстват в моите Светове.

– В твоите Светове къде?

– Въпросът е: кой е по-реален: вие в моите Светове, или вие – индивидуалните.

– Но защо гравитацията ни е еднаква тук – на всички нас тя е еднаква?

– Ами това е Континуум – това е свойство на Континуума, защото електромагнитните полета започват да си взаимодействат и ние се явяваме в общо изражение. Когато не сме привързани конкретно към нещо, ние се явяваме резултираща на общите електромагнитни взаимодействия помежду им. И паралелно още и ротационния цикъл – ето този момент винаги се изпуска – общият наш ротационен цикъл. Но къде вие сте по-реални – вие в моите – не, не вземаме за пример мен – Орис – вземаме за пример човека: вие в своите Светове сте по-реални. Защо? Защото вие имате възможност за префокусировки. Аз нямам възможности да префокусирам вас докато вие сами не се префокусирате и не създадете в моята представа съответстващо мнение или представа за себе си. Тоест – в моите Светове вие всички сте измислени – в Света на всеки от нас (не в Световете на Орис - пропускаме това, че аз ви познавам вас – по-качествените), а просто – в световете на този човек /сочи себе си б.пр./. Всички вие сте изпонаизмислени от мен – това, което виждам.

– Ти беше казал – около себе си виждате само своето отражение.

– Не, аз говоря за момента, който трябва да бъде свързан с индивидуалните Светове. Тоест за това, че всички ние съществуваме, всички ние съществуваме поотделно. Поотделно – нашите представи един за друг нямат никакво отношение към реалността. По-реални са нашите представи за себе си – те са мъничко по-реални, но също такива лъжливи, естествено, защото ние не знаем, не притежаваме цялата информация. Ставайки по-качествени – ние притежаваме по-качествена информация. Аз, ставайки още по-качествен, имайки възможност да взаимодействам с главните времеви оси на всеки от вас, – аз виждам, че в по-качествените позиции на всеки от вас, във вашите префокусировки, съм по-висок. И следователно това, което вие тук представлявате – това е лъжа. Това е лъжа, в която вие сега се намирате. Но аз не мога да я изменя – аз не мога да ви кажа кои сте вие – мога да ви кажа „вие сте по-добри“, „вие сте това“, „вие сте ето това“ – а до останалото вие трябва да се доберете сами. Но не става дума за това.

– Става дума за това, че ние тук се опитвахме да изясним – не знам дали се изясни или не се изясни къде ние сме по-истински. Ние сме по-истински в собствените си Представи за себе си, защото само от представите за себе си ние имаме възможност за префокусировки – във всякакви направления. Другите хора не могат да ни префокусират. Не аз ви префокусирам, а вашето отношение към информацията, с която аз квантувам окръжаващото ви пространство; аз квантувам, аз създавам СФУРММ-Фоорми, аз създавам нещо като блокове знания, вие – със своето отношение към този блок, имате възможност да се префокусирате. Аз не мога да ви пефокусирам, защото вие всичките –това са моите мисъл-форми за вас /аз като не-Орис/. Никой човек не може да ви префокусира. Не може.

– Може само с потенциална възможност.

– Да – ето както тази маса. Тя има потенциалната възможност да ни нагости с чай, но тази потенциална възможност ще бъде използвана едва когато някой свари този чай, когато бъдат създадени чаши и пр. Самата маса – само създава възможност. А вече чая си сварете сами, като използвате за целта знанията за това, за онова, вземете вода, защото знаете къде има вода, и т.н. Ето – пред вас е знанието, което Орис ви е дал – ето масата (възможността) – моля! На масата можете да направите много неща – да се нахраните или друго, да изпълните с някакво познание себе си.

– Така и този квант – това е гигантска потенциална възможност за всяко Съзнание по някакъв начин да получи материализация.

– Да,  но за да изолираме от този квант нещо – да, в него има огромно количество, но за да знаете какво е в него, вие трябва да погледнете менюто, какво има в него, какво да изберете от него. И има такива форми на съществуване, на познание, които ви дават възможност. Ето, например, меню за наближаващите дни: Орис дава за наближаващите дни ето такива знания, друг дава за наближаващите дни ето такива знания, трети дава ето такива знания. Вие изберете в какво кафене, както се казва, да обядвате – да получите опит. Ако искате – отидете при Крайон, ако искате – отидете при Мелхиседек, или при някой пети, десети, ако искате – ето ви Орис – при него има ето такова меню. Какво повече ви устройва? Това зависи от вашите възможности, от това какви средства имате вече заработени в резултат от ментално-чувствена дейност, от това какви цели са поставени пред вас, иначе казано, от това какво искате да хапнете.

Ето, „аз търся пържен шаран“ – тук, тук и тук го няма – ето само тук го предлагат. Е, аз ще отида там, защото именно това аз искам сега. А ако след това ми се прииска нещо по-пикантно – може да отида в китайския ресторант и там да го опитам, но само там, защото това, което ще бъде при Орис, вече е друго. Да, то прилича на онова, пикантното, но е друго. И всичко това, са форми, проекции на този квант – проекции на енергиите, на информационните потоци, които образуват общия квант.

Преди това имало информация за трите кита и плоската Земя. Всички я приемали – това е била една информация, един източник, едно меню. Появил се някой, който могъл да дава по-висококачествена информация и казал: „Земята е кръгла“ и те чули тази по-нова информация, след това я доказали и край – за китовете напълно забравили.

Точно така е и сега тук – ставаше дума за това и онова, за онова, което Орис е писал по-рано, до 1999 година, за други знания и източници на информация – всичко това са китове. Това са китовете, които сега се разрушават от някого, да речем – от същия този Орис и да речем, той казва: „момчета, китове не съществуват, Земята е кръгла“. И толкова – това ще се докаже, отново научно, след това отново ще дойде някой и ще каже: „момчета, това бяха китове, а истината е ето такава“. И това ще се случва отново и отново. И няма къде да се денеш. И всичко това е от един квант - и преди много хиляди години, и в бъдещето.

Всичко това е от един квант, от един космически потенциал. Но по-лесно е да го обясниш, когато го раздробиш. Тоест по-лесно е да се получава опит, когато сме много. Когато съм сам, ми е сложно сам със себе си да играя на шах. Сложно е. А когато аз себе си разбивам – като игра – на множество фигури, разделям на добри и лоши самия себе си, е значително по-лесно и изобщо – по-приятно е да се манипулира с това. Тук е Улард, там е еди-кой-си, аз дори не говоря за това, че ти си Орис, – да, на общ план аз съм Улард, аз съм Фраулард, и ти си Орис, и ти също си Орис, и всичко това е единно. Всичко това са само честоти за снопиране /правене на снопове/, на определени форми.