ВСИЧКИ ОТГОВОРИ СА ВЪТРЕ В НАС –

ГЛАВНОТО Е ДА ЗАДАДЕШ ПРАВИЛНИЯ ВЪПРОС

 

ВЪПРОС: Значи ли това, че намирайки, формулирайки и конкретизирайки въпроса, ти вече формулираш правилния отговор? 

Всяко изявление (а въпросът е изявление за нещо), има ниво на вибрации, което е характерно за определено Ниво на МЕНТО-Плазмата на съответното Колективно Съзнание, да речем, Колективното Съзнание на нашата Планета. Всички Нива са винаги достъпни и съществуват не «някъде там», а в теб – пронизват те. Тяхно отражение в твоята енергоинформационна структура (и въобще в твоето съществуване) се явяват съответстващите по качество чакрамни личности. Другите по качество чакрамни личности съществуват на друго Ниво. Това е онова, което наричаме Колективно Съзнание на Човечеството, в което влизат и всички наши чакрамни личности чак до ААНИ-Същностите, които определят механизма на взаимодействие на тези вибрации помежду си. 

Задавайки някакъв въпрос, ти предварително «издърпваш» информация от определеното Ниво на МЕНТО-плазмата. Ако този, на когото задаваш въпроса оперира с тези ментални слоеве, то отговорът на твоя въпрос сам се „изрисува“ в неговото Съзнание и той ще ти го даде. Когато ми зададете въпрос, моята задача е да изляза на нивото на вибрациите на този въпрос и да го «присъединиш» към тази правда (Правда, а не Истина), от която този въпрос произтича. Това е механизма, а да се намери отговора във въпроса може тогава, когато човекът сам се опитва да даде отговор на някакъв въпрос, опитвайки се го формулира. Детайлизирайки и опитвайки се колкото може по-детайлно да си зададе въпроса, той активизира в своето Самосъзнание именно тези нива на знания, тези пластове информация, които вече съдържат в себе си отговора. И докато детайлизира въпроса, той вече започва да получава отговора – та нали въпроса е само зацепка на ума за излизане на съответстващите нива, само метод за самоидентификация на определеното ниво на знание – и не повече от това.

Но въпросите могат да остават без отговори. В какви случаи? Ако задаваш въпроса от ниво, на което няма отговор на дадения въпрос. Например, задаваш въпрос от 5-то Ниво на АРГЛЛААМУНИ-Центъра (1-ва чакра Б.пр.): «Как да излекувам СПИН?». А на 5-тото Ниво на АРГЛЛААМУНИ няма отговор на този въпрос, защото той подразбира практическото приложение на някакъв процес, някакво енергийно или друго въздействие. Отговорът на дадения въпрос е на Нивата на ОРЛААКТОР-Центъра (3-та чакра Б.пр.) и за да получите отговора за лечението на СПИН, трябва да излезете на високите Нива на ОРЛААКТОР, а може даже и на ССААССФАТИ-Центъра - във връзка с това, че подобни моменти са свързани с Кармата на Колективното Съзнание. 

Казвал съм ви, че ако гледате в дома си две животни, например котка и куче, се получава енергийно „измиване“ на различните вируси, в това число и този на СПИН. От какво Ниво е този отговор? Приблизително от 4-то Ниво на АИГЛЛИЛЛИАА-Центъра (4-та чакра Б.пр.), което е свързано с 2-ро и 3-то Нива на ОРЛААКТОР. Но дадената информация в по-голяма степен се отнася именно за профилактиката на някаква болест (в дадения случай – СПИН). А на Нивата на ССААССФАТИ се намира информация без конкретика, тоест просто принципа на съществуване на нещо. Най-главното е, че когато излизаш на тези Нива на Самосъзнание ти се убеждаваш в целесъобразността на неговото съществуване в Колективното Съзнание на човечеството и разбираш, че не е нужно да се занимаваш с лечение. И, може би за такива като мен, отговорите на подобни въпроси са недостъпни, за да не започна да правя опити на Нивата на 2-ра и 3-та АИГЛЛИЛЛИАА да получа информация използвайки своите способности за проникване в информационното поле на Земята. Та нали моите отговори могат да нанесат вреда на другите. Щом такъв «знак» е бил внесен в човешкото Съзнание, то не е нужно да го нарушавате. 

Всичко това, което ние възприемаме като «лошо», «недобро», като някакво «бедствие», винаги преследва по-високи Цели и има далечни перспективи за развитие. И това винаги, абсолютно винаги, е за благото на Колективното Съзнание. Ако се спускаме на личностното ниво на възприемане, то от стотици хиляди хора определеното събитие ще се възприема като трагедия само защото те възприемат живота като драма и не знаят доколко въпросното събитие се явява велико благо по отношение към тях от позицията на тези, Които са моделирали  това събитие. 

А благото се заключава в какво? В това, че тяхното състояние след такава „смърт“ и префокусировки в други сценарии качествено много ще се измени в по-добра посока – животът им ще стане по-продуктивен, по-прекрасен, по-нежен, по-чувствен и по-обилен с творчески реализации. В действителност, «смъртта» на милиони хора се превръща в мощно добро по отношение към тях. В списъците с тези, които са преминали през „смъртта“ в катастрофи и аналогични събития, попадат само тези, които е трябвало да преминат през подобна „смърт“, на когото не му е стигал дадения Опит за преминаване на самопознанието на по-високи Нива. Не всеки човек се подлага на такива изпитания, и, разбира се, това става не случайно. И нека във вас не предизвиква негодувание този факт, че през това могат да преминават в това число и деца, и домашни животни – значи те трябва да получат този Опит. 

Но най-главното е това, че «смърт» няма. Този факт внася Смисъл и Целесъобразност в много събития, които от хората се възприемат като най-дълбоки трагедии и драми. В действителност, тези събития са нужни поне за това, за да могат хората да съпоставят принципите на своето съществуване и по-дълбоко да разберат към какво трябва да се стремят. Въз основа примера на различни деспоти (като Нерон, Сталин, Хитлер, Берия), садисти, маниаци-убийци – ние се определяме кои сме, кои искаме да бъдем и кои не искаме. Самото твърдение «аз не искам да бъда такъв, защото това ме отвращава, аз съм преминал през този Опит», вече дава възможност на човека да се определи. В един случай ти си зафиксирал своята позиция на примера на някакъв маниак деспот или тиранин, в друг – на примера на този, който, да речем, издевателства над животни, или по отношение на минувач, който е постъпил зле, зафиксирал си своята позиция и си определил, че: „Не, аз не бих направил такъв избор“. 

Така, подобни събития стават, за да можем да се определим къде се намираме сега и колко ни остава да се движим до там, където най-смелата Мисъл може да захвърли нашите Представи за себе си. Подобно на това, както аз ви уча да мислите, че сте Творци. Подобно на това как ви подтиквам да разберете къде е тази съпричастност към Твореца, в какви избори се крие тя и ще можете ли вие тези избори да направите. Вие можете да твърдите: „Да,аз съм Творец“, но когато ти кажат: „Имаш красива чашка, дай ми я да пия от нея“, и ти я дадеш, но от алчността в теб зъбите ти позаскърцат, ще разбереш, че все още не си Творец. Но на теб много ти се иска да бъдеш Него. И ето че тогава, при следващата молба, ще намериш в себе си сили с чисто сърце и искрено да дадеш не само чашката, а и да снемеш и дадеш и ризата си. И от това, че си могъл така да постъпиш, изпитваш удовлетворение. 

Така ти с половин милиметър си се приближил към Твореца. Нека да е само половин милиметър, но ти си на Пътя. Тук – половин милиметър, там – половин милиметър; в друга ситуация си могъл на някого да се обидиш, но не си се обидил, могъл си да удариш някого, но не си го ударил, искал си да осъдиш някого, но не си го осъдил, или си го осъдил, но в значително по-малка степен, отколкото преди да определиш себе си като Творец. 

                                                                                         Орис, отговори, 2018