Запомнете завинаги
2 част
11.12884 Твърдо запомнете и усвоете завинаги: във всяка от вашите безбройни ежемигови «Смърти» във вашия Живот става само едно-единствено, важно за вас, събитие – вие както преди продължавате да живеете! «Лично» за вас нищо, освен това, с което вие в дадения момент сте заети (да карате кола, или да четете книга, или да спите, или да гледате телевизия), не става – нито драми, нито трагедии, нито сълзи, нито кръв, нито осакатени тела и цялата подобна атрибутика, която наблюдават в своите «ротационни Цикли» онези, които продъжават да осъзнават себе си в инерционната динамика на тази Формо-система на Световете, от която вие току-что сте се префокусирали! Всеки следващ миг на вашия Живот се заражда от нова Информация, ново Разбиране, нов Опит, наследен от реализацията на Информацията изначално заложена в предишния момент, с който, може би, се е съпровождала „вашата“ „Смърт“. Но самите вие за това никога няма да узнаете!
– Но когато аз «умирам», къде «остават» тези НУУ-ВВУ-Конфигурации, благодарение на които аз съм възприемал себе си като конкретна «личност»?
11.12885 – Те никъде не „остават“! В общата динамика, чрез своите «ротационни Цикли», те осъзнават сами себе си каквито са – безкрайно, постоянно и във всеки момент от своето единствено и вечно Съществуване. Това е като навита на милиони филмови киноапарати лента със залепени краища. Според мен още Платон е твърдял, че „времето е движещ се образ на вечността“, макар че той е влагал в тези думи съвсем друг смисъл. Всичко, абсолютно всичко - както възприеманото от нас, така и никак не осъзнаваното, но по своему съществуващо, непрекъснато се префокусира в един и същи «Единен Момент на Вечността» – всичко непрекъснато се повтаря във всички неща, като в холограма, но ние не осъзнаваме това, защото възприемаме себе си като «самия себе си» само в този момент на индивидуалното «сега», чрез динамиката на който се и осъзнава нашето реално «съществуване».
11.12886 Динамиката на Времевите Потоци ми напомня теорията на целите числа, които, намиращи се в определена зависимост едно от друго, всички още изначално съществуват едновременно (та нали няма да ви хрумне да твърдите, че числото 9 съществува по-рано от числото 19). Повечето «хора», свикнали да мислят и чувстват, че Времето има «линейна» природа и че неговия Поток «неизбежно» тече от «миналото» к «бъдещето», дълбоко се заблуждават. Както, впрочем, се заблуждава и класическата механика, разглеждаща всички математически функции в пределите на Вселената, която в действителност е структурирана от множество многоизмерни сллоогрентни «точки», превръщащи се в индивидуалната система на Възприемане на всеки от вас в специфичното състояние, характерно само за вашето «съществуване», тоест характерно само за вашето «лично сега».
11.12887 Но нито едно от тези ваши субективни «сега» не следва да се възприема като мимолетни мигове, които, идвайки от някакъв вариант на вашето „минало“, веднага изчезват в поредния вариант на вашето „бъдеще“. Всяка от вашите «съществувания», осъзнавани от вас в тези «сега»-мигове, се явява само един от милиардите милиарди ваши едновременни състояния, осъзнавани от вас в другите ваши „сега“, едновременно съществуващи в дадения момент във вечната универсална мозайка на другите измерения, никак не възприемани от вас в това „сега“, но дълбоко свързани с вашето «сега» посредством най-фини енергоинформационни Потоци, – и нито едно от тях не не се явява по-важно, отколкото останалите.
11.12888 В цялата разнокачествена и безпределна многомерност на Пространство-Времето на Вселената всеки вариант на вашия «бъдещ сценарий на развитие», в който вие някога задължително ще се префокусирате, вече изначално съществува, в същия този миг «разопаковайки се-разгъвайки се» в информационното «пространство» на вашата „бъдеща“ Форма точно така, както и всеки миг от всеки от преживените от вас „сценарии“ на вашето „минало“, също винаги изначално вече съществува, и не само под формата на вашите спомени за него, но и като най-реалното – за другите ваши «личностни» Интерпретации – «настояще» (което ние отнасяме към условната времева категория «Памет-на-Света-За-Миналото» – това вечно състояние на Пространство-Времето, където абсолютно всички варианти на нашето «минало» винаги съществуват и каквото и да направим «сега» или в «бъдещето», ние нито за миг не сме способни да ги изменим в тяхната конкретна сюжетна динамика).
ИИССИИДИОЛОГИЯ, "Безсмъртието е достъпно всекиму", том 11