Всички събития в нашия живот
са строго запрограмиран процес
11.12277. Всички събития от нашия живот НЕ са резултат от инерционния процес на движение «от миналото в бъдещето», както това Субективно се отлага в системата на нашето Възприемане, а представляват изначално строго запрограмиран процес на «помигово квантово-холографично разгъване» [тоест разархивиране Б.пр.] или инерционно възстановяване във всяка «резонационна точка» на Пространство-Времето на именно тези събития и обекти, които изначално са внесени в Програмата на дадения «ротационен Цикъл» на биологичното Съществуване на дадената Стерео-Форма [отделните «въплъщения» Б.пр.].
11.12278. Това става точно по същата схема, по която всеки път се осъществява пускането на включвания от вас компютър: всеки път изначално заложената в него програма ни принуждава отначало да въвеждаме парола, след това абсолютно точно да осъществяваме в определена последователност активизация на всички необходими програми и разтваря на екрана някаква картинка. И тази последователност от действия и събития, както и процеса на пускането на някоя от съществуващите в компютъра програми, нито един от ползвателите да измени самостоятелно НЕ може, а коригира или усъвършенства всичко това само този програмист, който я е съставил, или специалист от също толкова високо ниво. Тоест ако вие от обичаен ползвател или «аматьор»-любител някога, за сметка на специално обучение или придобиване на голям Опит, станете специалист-програмист от също такова ниво, то вие лесно ще намерите пътища за отстраняване на едни или други неудобства възникнали в системата или ще препрограмирате всичко точно така, както искате.
11.12279. Най-интересното се заключава в това, че ние с вас никога и нищо ново не само не създаваме, но също и не запомняме, а винаги, във всеки миг от своя Живот, само «нещо» – строго определено – «си спомняме» (инициираме и привличаме в информационното «пространство» на Самосъзнанието отделни СФУУРММ-Форми [архетипи, понятия, Б.пр.] и интересуващите ни Желания от непрекъснатата динамика на реализационните «ниши»), едновременно реализирайки се в своя Интерес чрез вече запрограмираните реакции на Формо-копията [носителите на непреживяна (ВВУ-) информация Б.пр.], привлечени от динамиката на нашия «Фокус на Съсредоточеното Внимание»; и в същия миг автоматически проецираме (възпроизвеждаме) това «нещо» в окръжаващото ни Пространство-Време, но, отново, само от числото на тези ВВУ-Конфигурации, които изначално от отделните Програми са били заложени в динамиката на избирания от нас «ротационен Цикъл». Това е като автобус, движещ се само по конкретно предписания за него маршрут, включващ завои и кръстовища, неизменно преминаване покрай постоянни обекти със задължителни спирки на конкретни места в определено време и само за предвидения срок, за да не излезе от точния график.
11.12280. Точно така функционира и инерционния механизъм на нашата «памет», която изобщо не се поражда от «молекулярните» структури на мозъка и още повече НЕ «фиксира» (както ни се струва!) по най-подробен начин всички събития на нашия Живот, а обратно, непрекъснато и последователно (ежемигово) «разопакова» от цялата енергоинформационна база на «холографичната» динамика на «времевата етерна напълваща» само тази част от необходимата ни ВВУ-Информация, която мощно резонира с фокусираната от Нас НУУ-ВВУ-Конфигурация [физическо тяло, Б.пр.]. Отново, и самата тази ВВУ-Информация също е избрана от нас не произволно, по наше усмотрение, а още изначално е заложена в Програмата за инерционното осъществяване на всички Форми структуриращи дадения «ротационен Цикъл». «Разопаковайки» (разкодирайки) я с помощта на Формо-Творците на мозъка, ние «холографично», буквално в същия този миг, я «разгъваме» в информационното «пространство» на «личностното» Самосъзнание, извеждайки на «биоекрана» на нашата система за Възприемане само най-важните за нас детайли и асоциативни Формо-образи. Всички останали «разгънати» обекти остават отвъд пределите на конкретната творческа динамика на нашия «Фокус на Съсредоточеното Внимание».
11.12281. По този начин абсолютно всичко от това, което ние можем «индивидуално» да си спомняме и Субективно да възприемаме като «минали» събития на своя Живот, има Главната Причина за своето вибрационно проявление съвсем не в «минали» събития и не в «минали» инкарнации, а в тази единна нелокална «точка» на Пространство-Времето, към която всички ние с вас непрекъснато, но всеки по-своему, честотно се изместваме (префокусираме) като към най-високата обща Цел на цялото свое Съществуване. Може да се каже, че по подобен начин ние не се «изместваме», както ни се струва, от «миналото» в «бъдещето», непрекъснато заобикаляйки неуловимото «настояще», а постоянно и «помигово си спомняме» някой от цялото множество варианти на своето «индивидуално Бъдеще», което във всеки момент от нашето Съществуване ВИНАГИ вече неизменно СЪЩЕСТВУВА и само за един инерционен момент става един от поредните варианти на нашето «настояще». Искам вие всичко това ясно да осъзнаете и запомните, доколкото, отчитайки пълната непривичност за нашето Самосъзнание на току-що изложената Информация, аз съм принуден в своите по-нататъшни обяснения да прибягвам не към вашата Интуиция, а към по-добре познатата и свойствена ви логика, основаваща се на Представите за всичко ставащо като за последователни процеси, инерционно проявяващи се във Времето и Пространството. Но ако не усвоите новите СФУУРММ-Форми [архетипи, понятия, Б.пр.], а продължите предишните СФУУРММ-Форми да възприемате като реални, ние с вас просто ще престанем да се разбираме един друг!
ИИССИИДИОЛОГИЯ, безсмъртието е достъпно всекиму“, том 11