Можем да променим
структурата на ДНК – тоест нашия генетичен код
Според Ииссиидиологията кодът на човешкия геном не е абсолютно фиксиран енергийно-информационен индикатор за нашата триизмерна биологична структура поради факта, че молекулата на ДНК е най-динамичната част от биологичния организъм, непрекъснато излъчваща електромагнитни полета, интензивността и качествените характеристики на които постоянно се променят както под въздействието на околната среда, така и под влиянието на вътрешни психо-биохимични процеси.
Генерирайки положителни мисли въз основа на положителни емоции, ние даваме заповед за освобождаването на „положителни“ химикали. Съответно, негативните мисли осигуряват негативна корекция. И този факт оказва огромно влияние върху поведението на нашите клетки. С помощта на съзнателно намерение е възможно да се повлияе на процесите на клетъчно ниво и дори да се промени структурата на ДНК - тоест нашият генетичен код!
Всички наши представи, еманации (мисли), психонации (чувства), както и самата молекула на ДНК, имат своя собствена честота на реализация и тясноспецифична конфигурация на генерираното от тях електромагнитно поле. Следователно, динамиката на творческата дейност на всяка от функционално сходните помежду си групи гени се стимулира или, обратно, потиска от активното проявление в структурите на нашето самосъзнание на всякакви мисли, чувства и стремежи.
Във всеки момент от нашето съществуване, в зависимост от качествеността на конфигурацията, в информационното пространство на нашето самосъзнание могат да се активират само определени участъци от структурата на ДНК. Щом фокусната динамика промени своята честота, незабавно се включват към процеса други участъци на гените, което се отразява в качествеността на жизненото творчество, съответно, веднага се променя сферата на приложение на интересите. Оттук и извода, че всичко е взаимозависимо, неразделимо, което обяснява защо качеството на процесите, протичащи в една област, веднага предизвиква същите изменения във всичко.
Съзнателно и достатъчно стабилно изменяйки със своите добри мисли, позитивни чувства и алтруистично-интелектуални стремежи динамиката на генната активност в определени участъци на ДНК, ние автоматически (чрез възникването в пространство-времето на определен резонансен ефект), се фокусираме (т.е. качествено се самоотъждествяваме) само в тези конфигурации, чието окръжение се структурира от по-благоприятни (хармонични) обстоятелства на съществуване.
Всеки човек, с помощта на мощно алтруистично намерение, духовен стремеж и устойчива мисловно-чувствена фокусировка в най-качествени състояния, може фундаментално да преобразува и модифицира цялата качествена ориентация на творческата активност на гените на своята ДНК, а именно: да окаже благоприятен ефект върху измененията, ставащи в структурата на генетичния апарат.
За постигането на такова състояние, е необходимо да станем по -съвършени, по-човечни. Същността на това състояние се заключава във високоразвития интелект и алтруизъм, които спомагат за появата на мощно желание да живееш за другите, да се научиш да се съсредоточаваш само на изборите, съответстващи на тази висока цел. Ако се появяват някакви пречки при изпълнението на замисленото, то важно е винаги да помните, че те - съзнателно и подсъзнателно - също някога са били създадени не от някой друг, а лично от вас и, следователно, представляват не пречки по пътя към целта, а скрити възможности, които все още не са разшифровани.
За да се сведе до минимум броя на неблагоприятните последици от нашите избори, всеки от нас има само един надежден начин: да се старае мотивационно да влага във всяко решение колкото се може повече признаци на високочувствен интелект и високоинтелектуален алтруизъм, които са свойствени именно на човешкия принцип на съществуване, тоест те са основните ориентири за най -хармоничния човешки път на развитие.
Но тук е важно да се обърне внимание на факта, че на нивата на алтруизма и интелектуалността се наблюдава и влиянието на протоформна [нечовешка Б.пр.] дифузгентност [взаимопроницаемост Б.пр.], което се изразява под формата на прекомерна активност на една от двете съставляващи. Тоест, ние можем да започнем да проявяваме алтруизъм, но в същото време да сме напълно некомпетентни на ниво интелигентност, или можем да бъдем интелектуални, но изключително егоистични. И първият, и вторият вариант са индикатори за изместването на фокусната динамика [събирателната точка, по Кастанеда Б.пр.] на самосъзнанието на човека в някое протоформно направление. Следователно, именно хармоничното сливане на алтруизма и интелекта, които са определени в ииссиидиологията като високонтелектуален алтруизъм и високочувствен интелект, представляват основата на лууввумическия, тоест човешкия път на развитие. А отговорността, милосърдието, съчувствието, толерантността, честността, са хармоничните компоненти на тези признаци, които се натрупват от нас в хода на човешкото направление на развитие.
Щом тези избори станат естествена част от човешкото съзнание, формо-творците на ДНК ще започнат устойчиво да модулират в геометрията на пространството само динамиката на високочестотните излъчвания и автоматически (резонансно) ще се изменят настоящите условия на съществуване , които в значително по-голяма степен ще започнат да допринасят за по-нататъшното ни развитие в ллууввумическо (човешко) направление от всичко, което заобикаля нашите биологични тела сега. Ние няма да станем по-хладнокръвни, просто кръвната плазма ще придобие различен състав, ще се измени структурата на клетката, а в структурата на ДНК устойчиво ще се формира следващата двойка хромозомни нишки, а също така ще се увеличи количеството на синтетичните аминокиселини. В резултат от тези масови мутагенни процеси, в нашите биологични организми в бъдеще съществено ще се изменят нервната, вегетативната, кръвотворната, пикочно -половата, храносмилателната, ендокринната и дихателната системи.
Орис